Решение № 2183 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2183 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330112352 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Т. Г. К. против СУ „Петко Рачов Славейков“, гр. Кричим, с която е предявен иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл.

358, ал.1, т.1 КТ за отмяна на Заповед № ****** на ******, както и наложеното с нея наказание „******“.

В исковата молба се твърди, че ищцата работи на длъжност „******“, съгласно трудов договор в ответното училище. На ****** г. й била връчена Заповед на РУО - гр.

П., с която й било наложено наказание „******“. Твърди, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не е мотивирана – от изложеното в нея не ставало ясно за какво точно нарушение се налага наказание. Освен това счита, че изложеното в заповедта не съответствало на констативен протокол от ****** г., който се твърди, че обосновава наложеното наказание. Твърди и разминаване между фактите и обстоятелствата, изложени в констативния протокол, заповедта за наказание, както и искането за обяснения от ****** г. Счита, че не става ясно в какво се изразява твърдяната „системност“ на допускане на голям брой отсъстващи от ** и **-ти клас.

Посочва, че учениците от тези класове не са в задължителна училищна възраст, като техните отсъствия се отразяват в дневника, налагат им се санкции и се провеждат срещи с родителите, разговори с педагогическия съветник и психолога. Твърди, че е налице взаимодействие и с ******. Оспорва и обстоятелствата, посочени в т. 2 от заповедта, като твърди, че при проверките от РУО в периода от ***до *** г. не са направени препоръки и забележки относно преподаването, както и отношение провеждането на учебните часове. Твърди, че от статистиката от резултатите от ДЗИ от 1

**** г. по *** е видно, че училището се намира на *** място в страната от **** училища; на ДЗИ по ****** на **-то място в страната и на 1-во в областта. Твърди, че на НВО в ****** клас никога не е било сред училищата с най – нисък резултат. Моли заповедта и наложеното с нея наказание да се отменят. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от особения представител адв. А. Б., с който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че заповедта отговаря на изискванията на Кодекса на труда. Посочва, че преди налагане на наказанието са изискани обяснения от ищеца, като същите са депозирани в указания срок. Твърди, че заповедта е мотивирана, като същата е издадена въз основа на извършена проверка и резултатите от нея, обективирани в констативен протокол от ****** г. Посочва, че проверката е извършена въз основа на Заповед от ****** г. на ****** с конкретни задачи. В хода на проверката е установен голям брой липсващи ученици от учебните часове в *** и *** –ти клас, както и отсъствие на всички ученици от ****** клас. Преди тази проверка се сочи, че е имало друга проверка, която също е установила липса на голям брой ученици от учебните часове.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните съществува валидно учредено трудово правоотношение по силата на което ищецът заема при ответника длъжността „******”. Със Заповед № ****** от ****** г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „******”, като в заповедта е посочено, че нарушавайки разпоредбата на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 и чл. 258, ал. 1 от Закона за предучилищно и училищно образование, чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 10 от Наредба№ 15/2019 г., т. 11 от раздел III от длъжностната характеристика, като орган на управление и контрол, който отговарял за цялостната дейност на училището, включително за дейностите, свързан със задържане на учениците, не е осъществила ефективен контрол и е допуснала системно голям брой отсъстващи от учебните часове ученици от *** и *** клас, както и отсъствие на ****** г. на всички ученици от **** клас. На следващо място се посочва, че ********* не е предприел ефективни действия и мерки за осигуряване на присъствието и задържането на учениците в учебните часове и постигане на реални образователни резултати.

В настоящия случай, спорът се концентрира върху обстоятелството дали ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, при посочените в процесната заповед обстоятелства.

На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху предмета на трудовия договор като цяло. Трудовият договор има за предмет процеса на 2 извършване на дадена работа, а не постигането на определен резултат. Точно по тази основна характеристика се различава и от договора за изработка, което е категорично възприето както в правната теория, така и в съдебната практика. Работникът или служителят дължи престиране на работната си сила, без да дължи конкретен резултат, като трудовите операции се повтарят неограничен брой пъти и никога не се изчерпват, като рискът от непостигане на даден резултат се носи от работодателя. В тази връзка следва да се изтъкне, че ангажирането на дисциплинарната отговорност е за нарушаване на трудовата дисциплина, т.е реда при полагане на самия труд, а не за това, че трудът не е довел до определен резултат.

Дисциплинарната отговорност се налага за нарушение на трудовата дисциплина, както се изясни по-горе, което съгласно чл. 186 КТ представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения. Нарушението на трудовата дисциплина по същество е вид правонарушение, което се характеризира с противоправно деяние и вина. Обект на нарушението е трудовата дисциплина, което както стана ясно е съвкупността от задължения на работника или служителя. В настоящия случай на ищцата е наложено наказание за това, че е допуснала системно отсъствие на голям брой ученици от учебните часове, като се твърди, че не е предприела ефективни действия и мерки за осигуряване на присъствието им, както и за постигане на реални образователни резултати. Твърди се, че е нарушила определени разпоредби от Закона за предучилищно и училищно образование, както и от Наредба № 15/2019 г. Съдът намира, че посочените в процесната заповед разпоредби са общи такива и в нито една от тях не е вменено задължение за постигане на конкретен резултат от страна на ******а. Действително функциите на ******а на едно училище са да управлява институцията, да организира дейността й, да организира образователния процес, както и да организира и контролира дейности, свързани с обхващането и задържането на подлежащите на задължително обучение деца и/или ученици, но той не може да гарантира и да бъде отговорен за физическото присъствие на всяко дете в класната стая, доколкото това зависи от волята на трети лица /родители и деца/. Нещо повече, от приложените по делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите, водени от ответната страна, се установи, че *********, именно в отговор на вменените й функции, посочени по-горе, е положила усилия, като е предприела проверки, посещения от съответните работни групи на адресите на непосещаващите училище деца, изготвени са заповеди със задължителни предписания, изпратени са писма до ****** за налагане на адмиистративни мерки, наложени са санкции на ученици и др.

Свидетелят Г., която е и старши експерт организация на средното образование към ****** и която е участвала в извършването на проверките, изрично потвърди в проведеното открито съдебно заседание, че ********* на училището е извършила всички тези действия, но от тях нямало ефект. Също така е посочила, че изрично разписани правила за конкретни действия и резултати, които да са вменени като 3 задължения на ******а, няма. Единствено имало механизъм, по който се работи, съгласно който трябвало да се правят обходи по адресите на отсъстващите деца, което признава, че е направено, организирано от ******а, като били представени и протоколи от тези извършени действия.

От всичко изложено следва, че ********* е изпълнил задълженията си по предприемане на активни действия и мерки за осигуряване присъствието на учениците в училище. Доколкото липсва нормативно установен критерий за ефективност на предприетите мерки, както и нормативно залегнал модел на допълнително поведение, който ********* е следвало да предприеме, то следва и че не е налице противоправност в поведението й, респ. неизпълнение на трудовите задължения.

Напротив, от приобщения доказателствен материал се установява, че ********* е проявил необходимата грижа и професионална добросъвестност, упражнявайки вменените й от закона функции.

Житейски и правно необосновано е подвеждането под дисциплинарна отговорност за непостигане на финалния резултат от извършените добросъвестно действия и мерки от страна на ******а, доколкото този резултат е извън обхвата на нейните фактически и правни възможности.

На следващо място следва да се изтъкне, че посоченото в чл. 31, ал. 1, т. 10 от Наредба № 15/2019 г. задължение на ******а да организира и контролира дейности, свързани с обхващането и задържането на ученици, касае учениците в задължителната форма на обучение. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищно образование училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст, т.е за учениците от *** и *** клас, за които ученици са и констатациите в процесната заповед, е незадължително, респ. ********* не следва да предприема мерки по осигуряване на присъствието им.

В заключение следва да се изтъкне още, че училището има добри резултати на ДЗИ, което не се спори от страните по делото, както и не е сред училищата с ниски резултати, което обстоятелство затвърждава изводите за постоянни усилия, полагани от ******а на училището за поддържане на добро образователно и организационно ниво на учебното заведение.

С оглед изложеното, съдът счита, че следва да се отмени процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца „******“.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца се поражда право на разноски. Представени са доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 600 лв. / л. 137 /. Предвид това, ответното училище следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 600 лв. - сторени разноски за процесуално представителство.

4

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал.6 КТ, следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в размер на 40, 90 евро, представляваща дължима държавна такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № ****** от ****** г. на Регионално управление на образованието - гр.П., с която на ищеца Т. Г. К., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „******“.

ОСЪЖДА СУ „Петко Рачов Славейков“, с адрес гр. Кричим, бул. „Тракия“ № 24, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. К., ЕГН **********, сума в размер на 306, 76 евро /триста и шест евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА СУ „Петко Рачов Славейков“, с адрес гр. Кричим, бул. „Тракия“ № 24, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата - бюджет на съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 40, 90 евро /четиридесет евро и деветдесет евроцента/, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5