Протокол № 827 от 11.01.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 827 гр. Р., 30.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА

Гражданско дело № 20213330101818 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

ИЩЦАТА Т.С., чрез родител и законен представител Д.С., не се явява, за нея процесуален представител адв. Д. Б..

ЗА ОТВЕТНИКА С.К., редовно призована, се явява адв. М. Е. при АК – Разград.

ЗА ОТВЕТНИКА А.К., редовно призован, не се явява представител.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Т. ДР. СТ. със знанието и съгласието на родител и законен представител ДР. СТ. ДР. против А.. С. К. и С. А.. К., с която се моли съдът да осъди солидарно ответниците да заплатят на Т. ДР. СТ. действаща със съгласието на своя родител и законен представител ДР. СТ. ДР. на основание чл. 45, във вр. с чл. 48 от ЗЗД сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт – престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК, а именно: присъда по НОХД № 912/2019 г. на РС Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и за всички сторени разноски по делото.

ВЪВ връзка с постъпило възражение за недопустимост от другата страна съдът е установил, че към датата на подаване на исковата молба ищцата е била малолетна, 1 навършила е 14-годишна възраст на 26.08.2021 г., а молбата е депозирана на 25.08.2021 г.

Тъй като към настоящия момент тя е непълнолетна, на същата е дадена възможност да заяви своето отношение към предявения иск, чрез законния представител с оглед разпоредбата на чл. 28. С вх. № 10329/20.12.2021 г. е постъпила искова молба, подписана от Т. ДР. СТ. със знанието и съгласието на родителя и законен представител ДР. СТ. ДР., положен подпис и от последния.

АДВ. Б.: Поддържаме исковата молба.

АДВ. Е.: Нямам становище към момента.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по реда на чл.146 от ГПК:

ДЕПОЗИРАНА е искова молба от Т. ДР. СТ. с ЕГН: **********, със знанието и съгласието на нейния родител и законен представител ДР. СТ. ДР. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. *** кантора адв. Д. Б. от АК – Разград, против А.. С. К. с ЕГН:********** и адрес: с. ***** и С. А.. К. с ЕГН:********** и адрес: гр.***** с която си иска съдът на основание чл. 45 от ЗЗД да осъди солидарно ответниците да заплатят на ищцата, действаща със съгласието на своя родител и законен представител ДР. СТ. ДР., на основание чл. 45 във вр. с чл. 48 от ЗЗД, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в следствие на установено с влязъл в сила съдебен акт престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, и чл. 26, ал.1 от НК, а именно присъда по Наказателно дело от общ характер № 912/2019 г. на Районен съд – Разград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и за всички сторени разноски по делото.

Ищцовата страна сочи, че с влязла в сила присъда по Наказателно дело от общ характер № 912 по описа за 2019 г. на Районен съд - Разград, ответникът А.. С. К. е признат за виновен за това за това, че за периода 02.07.2019 г. - 04.07.2019 г. в гр. Р., при условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с Т. ДР. СТ., която не е навършила 14годишна възраст, като деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК и извършителят, макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 151, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. З и чл. 26, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като на основание чл. 69, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от две години.

Ищцовата страна твърди, че след извършеното срещу нея престъпление настъпва промяна у детето Т.С.. Дотогава тя била отлично ученичка, с добронамерен характер, усмихната и лъчезарна. След деянието, извършено от ответника А.. С. К. станала необщителна и затворена. Драстично намалила успеха си в училище – от отличен в добър успех. След случилото се започнала да избягва всякакви събирания и срещи със своите съученици и връстници. Променила и начина си на обличане, като дори в най-горещите летни дни започнала да се облича с дрехи, покриващи цялото и тяло. След извършеното 2 срещу нея деяние тя занемарила изцяло външния си вид и спряла да контактува през ваканциите със съучениците си, включително в социалните мрежи. Спяла само на включено ел. осветление. Не канила своите приятели в дома си. Постоянно настоявала пред родителите си да напуснат града, в резултат на което родителите и обявили жилището си за продажба, с цел подобряване на състоянието на детето си и напускане на града. От 2007 г. детето Т. имало диагностирано очно заболяване - Миопия ексцесивна дегенеративна.

Съгласно ЕР на ТЕЛК от 14.03.2017 г. била с 54 % вид и степен на увреждане без чужда помощ и 60 % оценка на работоспособност. След извършеното срещу нея престъпление тя се оплаквала често от главоболие, тежест в гърдите и задух. Според ОПЛ на детето д-р Г.М., от изживения стрес детето е получило паник атаки, на които се дължат главоболието, тежестта в гърдите и задуха. Твърди се, че в първите месеци след престъплението тези симптоми били много чести, като с времето честотата им на поява намалявала, но не са отшумели дори и до днес.

Ищцовата страна сочи, че в резултат на горепосоченото деяние Т.С. е претърпяла вреди, по вид неимуществени, изразяващи се в изживени болки, страдания, стрес, страх, негативна промяна в поведение и отношение към околните, здравословни проблеми, затвореност и отчужденост.

Ищецът сочи, че към момента на извършване на деянието втората ответница е майка и законен представител на ответника А.. С. К. и като такава носи отговорност съгласно чл.

48 от ЗЗД.

Ищцовата страна моли по делото да бъдат допуснати следните доказателства:

Наказателно дело от общ характер № 912/2019 г. на Районен съд – Разград, двама свидетели при режим на довеждане.

В срока за писмен отговор ответницата С. А.. К. изразява становище за недопустимост на предявения срещу нея иск. Твърди, че не е налице положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване право на иск съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК, доколкото ИМ не е подписана от непълнолетната Т. ДР. СТ.. Отделно не е доказано обстоятелството, че същият се явява баща и законен представител на непълнолетната.

Отделно се сочи неоснователност на претенцията, като ответницата оспорва предявения иск и по размер. Оспорва отговорността си по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, доколкото сина и е бил на прага на пълнолетието си, осъзната личност, с изградени навици и поведение, изградени индивидуални характерови особености, позиция, мислене, установено и със заключението по назначената експертиза по наказателното дело. Счита, че отговорността и следва да бъде изключена на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД, доколкото не е била обективно в състояние да предотврати настъпването на вредите, към момента на деянието ответникът А.. С. К. не е бил под непосредствения и надзор и контрол, а точно обратното - същият е бил извън дома си, заедно със свои приятели и приятелка. Ответницата счита, че същият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. В условията на евентуалност, оспорва иска като неоснователен, тъй като ответникът А.. С. К. е бил приятел на Т. от м. юни 2019 г., а претендираното обезщетение е 3 завишено и не съответства на действително претърпените от ищеца болки и страдания, описани в ИМ. Оспорвам, че същите да са изцяло в причинно-следствена връзка с действията на ответника А.. С. К.. Посочва, че с присъдата съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, което следва да доведе до намаляване на обезщетението. Сочи се, че скоро след деликта ищцата е била забелязана да се движи по улиците на града съвсем спокойно, в добро настроение и без каквито и да било притеснения. Счита, че съдът следва да вземе предвид и възможностите и да заплаща такова обезщетение, тъй като е родител на другото си непълнолетно дете - А.С.Р. , за която полага изцяло грижи и осигурява средства за издръжка, плаща наем и задължение по договор за кредит, поради което не е в състояние да заплаща обезщетение в претендиралият с ИМ размер. Претендира и разноски по делото.

Моли като доказателства да бъдат допуснати: договор за наем, трудов договор и Решение от 02.07.2018 г. по гр. дело № 413 по описа за 2018 г. на Районен съд – Исперих.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НЕДОПУСТИМОСТ: към датата на подаване на исковата молба ищцата е била малолетна, навършила е 14-годишна възраст на 26.08.2005 г., а молбата е депозирана на 25.08.2021 г. Тъй като към настоящия момент тя е непълнолетна, на същата следва да бъде дадена възможност да заяви своето отношение към предявения иск чрез законния представител с оглед разпоредбата на чл. 28 от ГПК.

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД: чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелства, от които произтичат претендираните права: действия на ответника А.. С. К., противоправност и виновност на тези действия, неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в болки и страдания – физически и психически, причинна връзка между действията и вредите, както и заплащане на адвокатско възнаграждение,. чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: Правната квалификация на иска е чл. 45 вр. и с чл. 48 от ЗЗД. чл. 146, ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК: Не подлежат на доказване действията на ответника, за които има постановена и влязла в сила присъда. Всички останали обстоятелства подлежат на доказване. чл. 146, ал.1 т. 5 от ГПК: Ищецът следва да докаже неимуществените вреди, изразяващи се в изживени физически болки, страдания, стрес, страх, негативна промяна в поведение и отношение към околните, здравословни проблеми, затвореност и отчужденост, причинна връзка между деянието и вредите, характера, продължителността и интензитета на болките и страдания, заплащане на адвокатско възнаграждение.

По приемането на писмените доказателства съдът ще се произнесе в публичното с.з.

Ищцовата страна е направила искане за събиране на гласни доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Искането е допустимо за доказване на твърдените в ИМ обстоятелства: изживени физически болки, страдания, стрес, страх, негативна промяна 4 в поведение и отношение към околните, здравословни проблеми, затвореност и отчужденост, причинна връзка между изживените болки, страдания, страх и т.н. и извършеното деяние.

По отношение на искането за прилагане на НОХД № 912 по описа за 2019 г. на Районен съд – Разград, съдът счита, че това не е необходимо, тъй като по делото е представен препис от съдебния акт. Прилагането на останалите материали не е допустимо с оглед принципа на устност и непосредственост в гражданския процес. Това означава, че съдебното решение по настоящото дело може да бъде основано само на доказателства, събрани в настоящия процес. Това налага изслушване на гласни доказателства по въпросите, които имат значение по делото и не се включват в съдържанието на разпоредбата на чл. 300 от ГПК, респективно представяне и приемане на писмените доказателства, които страните считат, че могат да бъдат от значение за изясняване на обективната истина. Няма пречка тези писмени доказателства да са били представени и по наказателното производство.

АДВ. Б.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. Е.: Едното ми възражение е с отговора на исковата молба от доверителката ми, тя е възразила срещу съпречиняване на поведението на ищцата и моля в доклада да бъде променена правната квалификация на възражението по чл. 52, ал. 2 да бъде допълнена.