Решение № 442 от 11.10.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Габрово, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „***********" № 35, ап. 12, с която срещу Х. Н. И., ЕГН ********** и адрес гр.

Габрово, ул. „**********" № 76. вх. А, ап. 22, е предявен иск с правно основание чл.

30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част на ищеца в размер на 1/3 от наследството на Н.Х.И.., чрез намаляване на извършеното от общия им наследодател саморъчно завещание в полза на Х. Н. Х. вписано в Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Габрово на 05.10.2022 г. с акт № 247, том 1, с вх. рег. № 2958/05.10.2022 г. със сумата от 15000 лв. (след допуснато изменение).

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответникът са наследници по закон на Н.Х.И.., починал на 15.09.2022 г.. Твърди, че със саморъчно завещание от 09.07.2019 г. вписано в Агенция по вписванията – Служба по вписванията гр. Габрово на 05.10.2022 г. с акт № 247, том 1, с вх. рег. № 2958/05.10.2022 г. общият им наследодател Н.Х.И.. се разпоредил за след смъртта си с недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Габрово, ул. „***********" № 84, ет. 6, ап. 35 в полза на ответника Х. Н. И.. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № 183/31.10.2022 г., том II, дело № 317/2022 г. на нотариус при РС Габрово ответникът Х. Н. И. прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот на трето за спора лице - И.Б.И..

Излага, че с извършеното завещателно разпореждане в полза на ответника, наследодателят се е разпоредил с цялото имущество и в случая не било необходимо ищцата да приеме наследството по опис. Въпреки това, в случай, че в хода на производството се установяло наличие и на друго имущество, то ищцата била приела по опис наследството, оставено й от Н.Х.И...

Излага, че с процесното завещателно разпореждане е накърнена запазената част от наследството в размер на 1/3 и претендира възстановяване й. Сочи, че тъй като ответникът се е разпоредил със завещаното имущество в полза на трето лице, то 1 възстановяването на запазената част на ищеца може да бъде извършено само в пари.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва с процесното завещателно разпореждане наследодателят им Н.Х.И.. да се е разпоредил с цялото си имущество, тъй като наследодателят на страните притежавал и други имоти, които следва да се включат в наследствената маса, както и да се приспаднат задълженията му към „Банка ДСК“ АД в размер на 4500 лева, които били погасени от ответника след смъртта му.

Оспорва ищецът да е приел наследството по опис в предвидения в чл. 61 ЗН тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито. В съдебно заседание признава предявения иск до размера от 14000 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници № 4432 от 07.10.2022 г. на община Габрово се установява, че Н.Х.И.., починал на 15.09.2022 г., е оставил за свои наследници по закон: ищцата Р. Н. Г. – дъщеря и ответника Х. Н. И. – син.

По делото е представено саморъчно завещание, написано на 09.07.2019 г., с което Н.Х.И.. обективирал волеизявление синът му Х. Н. И. да придобие след смъртта му притежавания от него от апартамент № 35, находящ се в гр. Габрово, ул.

„***********" № 84, ет. 6. Завещанието е обявено на 27.09.2022 г., съгласно протокол на нотариус Иван Колев № 369 в регистъра на НК.

С договор за продажба от 31.10.2022 г., обективиран в нотариален акт № 155, том II, дело №317 на нотариус Иван Колев, №369 в регистъра на НК, Х. Н. И. се разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот в полза на И.Б.И..

Страните не спорят и с определение от 29.06.2023 г. за безспорни в отношенията помежду им са отделени фактите, че общият им наследодател Н.Х.И.. към момента на смъртта си е притежавал посочените в отговора на исковата молба имоти подробно индивидуализирани в решение 11 от 22.04.1999 г. и решение 11 от 22.06.1999 г., както и че към момента на смъртта си е имал задължение към трето за спора лице, а именно „Банка ДСК” АД в размер на 4500 лева.

В производството, във връзка с оценката на наследствената маса по чл. 31 ЗН, е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и съответно на останалия доказателствен материал, поради което и основава изводите си на същото. Според заключението към 15.09.2022 г. /момента на откриване на наследството/ пазарната оценка на апартамента, находящ се в гр. Габрово, ул. „***********" № 84, предмет на процесното завещание, е 50000 лв., а пазарната цена към днешна дата на същия апартамент, е 60640 лв. Съгласно заключението към 15.09.2022 г. /момента на откриване на наследството/ пазарната оценка на земеделските земи описани в решение 11 от 22.04.1999 г. и решение 11 от 22.06.1999 г. е 1317 лева, а пазарната цена към днешна дата на същите земи, е 1611 лева.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, 2 ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН.

Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето /лицата/, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, съответното – неговите правоприемници. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпорежда в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез иска по чл. чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като тяхна запазена част.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищцата Р. Н.

Г. иск за възстановяване на запазената й част от наследството на наследодателя Н.Х.И.., починал на 15.09.2022 г., чрез намаляване на процесното завещателно разпореждане по саморъчното завещание от 09.07.2019 г., извършено в полза на ответника Х. Н. И. до размера, необходим за допълване на запазената част.

В тази връзка следва предварително да се отбележи, че изискването на чл. 30, ал.

2 ЗН за приемането по опис на наследството от упражняващия правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в конкретния случай не е приложимо, доколкото ответникът Х. Н. И. е наследник, непосредствено призован към наследяване по отношение на оставеното от Н.Х.И.. наследство – в този смисъл ТР № 1/4.02.2005 г. на ОСГК на ВКС.

По отношение на основателността на претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН по същество, съдът намира следното:

За да се установи дали извършените в полза на ответника Х. Н. И. завещателно разпореждане накърнява запазената част на ищцата е необходимо да се образува и съответно остойности наследствена маса съобразно условията на чл. 31 ЗН. Тази маса следва да се образува от всички имущества, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията на наследството, включително и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН (което по същността си също е задължение). Към тази маса мислено се прибавят и даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството – за недвижимите имоти и по време на подаряването – за движимите вещи.

В случая, по делото е установено, че наследодателят към момента на смъртта си е притежавал апартамент, предмет на завещателното разпореждане, на стойност 50000 лева и земеделски земи на стойност 1317 лева – видно от неоспореното заключение.

Наследодателят е имал и задължение към трето лице трето за спора лице по договор за заем в размер на 4500 лв.

Следователно, общата стойност на наследствената маса на наследодателя Н.Х.И.., определена при условията на чл. 31 ЗН, възлиза на 46817 лв. (50000 лв. + 1317 лв. – 4500 лв.) Запазената част на ищцата Р. Н. Г. е в размер на 1/3, колкото е и разполагаемата част, доколкото наследници със запазена част се явяват двете деца на 3 наследодателя – страните по делото – чл. 29, ал. 1 ЗН. Стойността на запазената част на ищцата, съответно – на разполагаемата част на наследодателя Н.Х.И.., е 15605.67 лв. (46817/3). В резултат на наследяването ищцата получава дял от останалото в наследството имущество, необхванато от завещанието, на стойност общо 1317 лв., от което наследственият дял е ½, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, т. е. същата е получила имущество на стойност 658.50 лв., която следва да се приспадне от запазената ѝ част, за да се установи накърняването : 15605,67 лева – 658,50 лева =14947,17 лева.

Завещаният апартамент е на стойност, която превишава разполагаемата част, поради което се налага накърнената запазена част да бъде възстановена чрез заплащане на паричната равностойност, но определена към момента на възстановяването:

(14947,17/50000)*60640 лева = 18127,93 лева. Следователно, за да се възстанови накърнената запазена част на ищеца следва да бъде заплатена парична сума в размер на 18127,93 лева.

При това положение се достига до извода, че запазената част на ищцата е накърнена с 14947,17/50000 части, като с оглед извършеното разпореждане с наследствения имот в полза на трето лице, ищецът има право само на парично уравнение на накърнените си наследствени права, определено към момента на възстановяването да възлиза на сумата 18127,93 лева. Искът обаче е предявен за сумата 15000 лева и в приложение на диспозитивното начало, следва да се приеме, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН срещу ответника Х. Н. И. е основателен и следва да бъде извършено възстановяване на запазената част на ищцата, като бъде заплатена парична сума в размер на 15000 лева, включително ответникът признава претенцията до размера от 14000 лева.

С оглед на изложеното, предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН се явява основателен и следва да се уважи, включително като разноските за производството се възложат в тежест на ответника, облагодетелстван от завещателното разпореждане. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.

Правото на възстановяване на запазена част от наследството се упражнява единствено по съдебен ред като самото предявяване и уважаване на иска сочи, че ответникът не е предприел необходимото да възстанови извън процеса нарушената чрез завещанието на наследодателя в негова полза законово установена еквивалентност на имуществените права на всички наследници. - определение № 50037 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4315/2021 г., I г. о. Ищецът е доказал извършени в исковото производството разноски в размер на 2850 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.