Акт от 29.11.2023, Административен съд - Велико Търново

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 302 гр. Велико Търново, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мария Данаилова при участието на секретаря С.А. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. №545 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 13, ал. 3 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ Образувано е по жалба на Д.В.Х. от гр. В.

Търново, чрез ***С.К. от ПАК, с искане за обявяване на нищожност на Решение по т. 2 от дневния ред, прието с Протокол от неприсъствено заседание №188 от 28.01.2023 г. на Управителния съвет на Камарата на инженерите от инвестиционното проектиране /КИИП/, с което на жалбоподателя е отказано вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност /РПОПП/, Секция „ОВКХТТГ“ по части „Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“.

В жалбата се излагат съображения за нищожност на оспореното решение като издадено в противоречие с предходни решения по административни дела с №№452/2019 година и 65/2021 година на Административен съд – Велико Търново, потвърдени с решения на ВАС.

Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВАС, според която не следва решенията на УС да предоставят проектантска правоспособност по части от частта от инвестиционните проекти, тъй като това е недопустимо предвид нормите на Наредба №4/21.05.2021 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба №2 за проектантската правоспособност на инженерите, регистрирани в КИИП, които регламентират, че частта от инвестиционния проект „Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация“ е една и не може да бъде разделяна на отделните си елементи. По тези и други, подробно изложени съображения, моли обжалваното решение на УС на КИИП да бъде обявено за нищожно. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседания и в представени по делото писмени бележки оспорването се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който подчертава, че спорът е изцяло правен.

Ответникът по жалбата – Управителният съвет на КИИП, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената жалба като недоказана и неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Счита, че оспореното решение в пълна степен съответства на указанията, дадени с Решението по адм. д. №65/2021 г. на АС – Велико Търново, поради което не противоречи на влязъл в сила съдебен акт. Поддържа, че не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Навежда доводи, че обемът на ограничената проектантска правоспособност е въпрос по същество, по който съдът не се е произнасял. Подробно развити съображения са представени в Становище вх.

№5352/13.11.2023 г. Претендира разноски, за което прилага списък. В условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

*** Д.Х. е член на Регионална колегия на КИИП, гр. Велико Търново, регистриран с №17129/18.12.2019 г. Същият е подал Заявление вх. №4/11.02.2019 г. за вписване в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност към секция „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване“. Към заявлението са приложени свидетелство за съдимост, диплома за висше образование за образователна степен бакалавър с професионална квалификация стопанско управление, диплома за висше образование образователна степен магистър специалност топлотехника с професионална квалификация магистър инженер.

Управителният съвет на КИИП постановява по заявлението Решение за отказ за вписване в регистрите на инженерите с ограничена проектантска правоспособност, отразено в Протокол №155/29.03.2019 г., потвърдено след обжалване по административен ред с Решение на Контролния съвет от 21.06.2019 г.

Решението за отказ на УС на КИИП е обжалвано по съдебен ред пред АСВТ, като с Решение №378/04.10.2019 г. по АД №452/2019 г. съдът е отменил решението по протокол №155/29.03.2019 г. на УС на КИИП, като е върнал преписката на органа по чл. 13, ал. 1 от ЗКАИИП за ново произнасяне по искането на *** Д.Х.. Това решение на АСВТ е оставено в сила с Решение №13470/29.10.2020 г. по АД №14256/20219 г. по описа на ВАС.

При повторното разглеждане на подаденото от жалбоподателя заявление от 11.02.2019 г. УС на КИИП е постановил нов отказ, обективиран в Решение по т. 4 от дневния ред, прието с Протокол №172 от 27.11.2020 г. на УС на КИИП.

При обжалване по административен ред вторият отказ също е потвърден с Решение по т. 4 от Протокол №1/21.01.2021 г.

КС на КИИП. Последвало е съдебно оспорване на отказа от 27.11.2020 г., като с Решение №135/27.04.2021 г. по АД №65/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново същият е отменен и делото е изпратено като преписка на УС на КИИП за ново произнасяне по подаденото от *** Х. заявление при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение №12092/25.11.2021 г. по АД №8061/2021 г. на ВАС.

При това положение, УС на КИИП на основание чл. 13 от ЗКАИИП за трети път се е произнесъл с Решение по т. 2 от дневния ред, прието с Протокол от неприсъствено заседание №188 от 28.01.2022 г., с което *** Х. е вписан в Регистъра на КИИП за ОПП, Секция „ОВКХТТГ“ само по части „Отопление“ и „Топлоснабдяване“ и му е отказано вписване на останалите части „Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“. Решението в частта за постановения отказ е обжалвано и потвърдено от КС на КИИП с Решение №3 от заседание, проведено на 21.07.2022 г. Решението е връчено чрез куриер на 03.08.2022 г.

Недоволен от потвърдения отказ, Д.Х. е сезирал АСВТ с искане за прогласяване на неговата нищожност.

По делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо вх. №4422/2023 г., както и Удостоверение №РД 21-22/28.09.2023 г. на НАОА към МС на РБългария.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на решенията на УС на КИИП по административен ред съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗКАИИП. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. Горното налага извода за нейната допустимост.

По същество жалбата е основателна.

В конкретния случай, от фактическа страна не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че Д.Х. притежава обрзователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалността „Стопанско управление“, която не е в областта на Техническите науки, както и че е придобил ОКС „магистър“ по специалност „Топлотехника“, която е от областта на Техническите науки, направление „Енергетика“ /по код 5.4 от Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с ПМС №125/2002 г./ на Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив, с което Х. е придобил професионална квалификация „магистър инженер“.

С Решение №135/27.04.2021 г. по АД №65/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново отказът за вписване е отменен и съдът е върнал преписката на административния орган с мотиви, че в нормите на ЗКАИИП няма предвидена възможност за извършване на преценка от УС на съответната камара доколко притежаваните ОКС и професионална квалификация, респективно на академичната квалификация, на лицето, подало заявление за вписване в РПООП, отговарят на изисквания, неупоменати в закона. Направен е извод, че именно такава преценка е извършена от УС на КИИП на база Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“, Наредба №2 и квалификационна характеристика на инженера-проектант със специалност „Отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника топло- и газоснабдяване“.

Това решение на АСВТ е оставено в сила от ВАС с мотиви, че е законосъобразен изводът на съда, че Х. е доказал изпълнението на относимите към случая законови условия по ЗКАИИП и Закона за висшето образование за придобита правоспособност по специалност от регулираната професия „инженер в инвестиционното проектиране“, даваща му правото да бъде вписан в Регистъра на чл. 6, т. 3 от ЗКАИИП. Същият е представил всички изискуеми документи по чл. 12, ал. 2, т. 1 – 5 от ЗКАИИП, установяващи тази правоспособност, поради което е следвало да бъде вписан, на основание чл. 13, ал. 1 от закона. ВАС е подчертал, че при извършване на преценката за наличие на условията за придобиване на проектанска правоспособност УС на КИИП е постановил отказ, с който е нарушил материалния закон, тъй като е приложил норми, които са неотносими към правоспособността на ответника.

По тези съображения преписката е върната на административния орган, за произнасяне по същество при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Тези указания на съда не са изпълнени и УС на КИИП е постановил процесния акт, с който Д.Х. е вписан в регистъра за определени части от Секция „ОВКХТТГ“ („Отопление“ и „Топлоснабдяване“) и му е отказано вписване за останалите части „Вентилация“, „Климатизация“, „Хладилна техника“ и „Газоснабдяване“. Като е процедирал по този начин УС на КИИП по същество не е изпълнил указанията на съда, напротив. В мотивите на оспорения акт, каквито представляват изказаните мнения на членовете на колективния орган, чието гласуване е обосновало вземането на решението, всъщност е припомнен случаят, изброени са представените от Х. доказателства и основанията за отказите досега. Изразено е съжаление, че съдът за втори път не приема мотивите на УС на КИИП за отказ за даване на ОПП на *** Д.Х.. Позовавайки се общо на Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти е направен извод, че на *** Х. би могло да се даде ОПП частично. Не са изложени обосновани аргументи от фактическа и правна страна, които да подкрепят направения извод и да обяснят поведение, което е в противоречие с приетото във влезлия в сила съдебен акт. Няма данни за наличие на нови обстоятелства, които да водят до изменение на фактическата обстановка, при която е било постановено предходното съдебно решение по казуса, потвърдено по изложените в него мотиви от ВАС. Изложението на основанията за предходните два отказа са в противоречие с приетата за установена от съда фактическа обстановка. Както няколкократно е било посочено от различни съдебни инстанции в правомощията на УС на КИИП не е предвидено извършването на преценка доколко образователно-квалификационната степен и професионалната квалификация, респективно академичната квалификация, на лицето, подало заявление за вписване в регистъра, отговарят на изисквания, неупоменати в закона. Тук се визира, че чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба №2 за проектантска правоспособност на инженерите регистрирани в КИИП и чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на ОКС „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“ противоречат на нормативни изисквания от по-висока степен /Закона за висшето образование/ и съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА не следва да се прилагат /в този смисъл и Решение №13470/29.10.2020 г. по АД №14256/20219 г. по описа на ВАС/. С оглед изложеното, на практика липсват и мотиви в оспореното решение, които да обосноват преценката за правилност на крайния извод.

Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, озаглавена „Действие на съдебното решение“, решението има сила за страните по делото, като в случаите на отмяна или изменение на акта – по отношение на всички. Съгласно чл. 177, ал. 2, изречение първо от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Налице е много тежък порок до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В същото време този акт създава привидност на правните последици, които заинтересованото лице има интерес да отстрани.

Разпечатката съдържа 35 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec943343-a041-439b-b313-c1c4aeb44de0