Решение № 1086 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Варна, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100501159 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 70776/27.09.2023 г., подадена от Община Варна чрез юрисконсулт Д. К. и въззивна жалба с вх. № 72909/04.10.2023 г., подадена от Д. Д. Д., ЕГН: **********, П. В. П., ЕГН:

**********, и Л. Й. М., ЕГН: **********, чрез адвокат Т. Н.-С., против Решение № 3016 от 04.09.2023 г. по гр. д. № 11186/2022 г. на ВРС допълнени с Решение № 149 от 13.01.2024 г. по гр. д. № 11186/2022 г. на ВРС, с което: е прието за установено в отношенията между П. В. П., ЕГН **********, от една страна и П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, и Д. Д.

Д., ЕГН **********, от друга, че собственик на реална част с площ от 551 кв.м., обозначена на Комбинирана скица 4 от заключението на вещото лице, приподписана от съда, неразделна част от решението, от ПИ с номер *** по КККР на гр. Варна, защрихована със сини линии, е ищецът П. В. П., ЕГН **********, на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 06.03.2012г. до 06.03.2022г; прието за установено в отношенията между П. В. П., ЕГН **********, от една страна, и П. В. П., ЕГН **********, Л. Й. М., ЕГН **********, Д. Д.

Д., ЕГН **********, и Община Варна, ЕИК 000093442, от друга, че собственик на реална част от 131 кв.м., обозначена на Комбинирана скица 4 от заключението на вещото лице, приподписана от съда, неразделна част от 1 решението, от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, е ищецът П. В.

П., ЕГН **********, на основание изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 14.10.2008г. до 14.10.2018г.;

В жалбата на Община Варна се излага следното: Обжалва се решението само в частта, с която съдът е приел по отношение на Община Варна, че П. В.

П. е собственик на 131 кв.м. от ПИ *** като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

С влизане на ПНИ в сила имот № *** е придобил статут на улица, независимо дали е реализирана на място или не, като за него не се прилагат процедурите по чл. 16а от ЗУТ. Веднъж придобил статут на улица, имот № *** е станал публична общинска собственост и не може да бъде придобит по давност на основание чл. 86 от ЗС. Спорната част от 131 кв. м. не отговаря на изискването за обособяването й в самостоятелен парцел по устройствените закони, а присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ

Моли да се отмени обжалваното решение в частта, с която съдът е приел по отношение на Община Варна, че П. В. П. е собственик на 131 кв.м. от ПИ ***. Не прави доказателствени искания.

В жалбата на Д. Д. Д., П. В. П. и Л. Й. М. се излага следното : Обжалват решението в цялост. Съдът неправилно е приел, че ПИ № *** не е станал общинска собственост. За него не следва да се провежда отчуждителна процедура, тъй като с влизането на ПНИ е придобил статут на улица. В обжалваното решение неправилно е прието, че придобивната давност по отношение на ПИ *** е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - 05.03.2012 г. Считат, че давността започва да тече от момента на приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността - въвода във владение на собствениците.

Не са съгласни с изводите на съда, че ищецът е осъществявал законосъобразно владение върху имота. В конкретния случай, ищецът ще може да демонстрира владение, едва когато ответниците получат владението върху възстановения си имот, с протокол за въвод във владение. Сочат, че е налице Заповед № 485 от 13.10.2022 г. на Кмета на район „Приморски“, гр. Варна, с която на праводателите на ищеца е отказано оценка на подобренията поради липса на правен интерес. Изтъкват, че давността е била прекъсвана от множество действия на Община Варна, Областна администрация и други органи на местната администрация, свързани с възлагане изработването на ПНИ, трасирането на новообособените имоти, за което има издадени и приложени по делото протоколи за трасиране и други.

Молят да се отмени обжалваното решение като се постанови друго, с което се отхвърлят исковете претенции. Претендират разноски. Не правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби с 2 вх. № вх. 84330/2023 г. и вх. 84331/2023 г., в които се излага следното:

Правилно първата инстанция е приела, че придобивната давност за ПИ № *** е започнала да тече с приемане на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на 03.02.2011г., въз основа на влезлия в сила през 2008 г. ПНИ на ***. Тезата на ответниците, че давността ще започне да тече от въвода във владение, не намира опора в относитемите законови разпоредби - въвеждането на собственика във владение на новообразувания имот не е част от реституционната процедура по възстановяването на имота, а е административна процедура по прилагането на ПНИ, въз основа на който имотът е индивидуализиран с границите си.

По втория въпрос дали е упражнявал законосъобразно владение посочва следното: Правото на ползване за имота е предоставено на праводателката му Р.С.П. съгласно решение 2 в Протокол № 4 от 11.03.1981 г. на ИК на ОбНС – Варна. Те са придобили собствеността върху ПИ 677 на основание § 4а, ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в законна сила ПНИ. Въпреки, че е придобил собственост върху 838 кв.м., е продължил да осъществява на място фактическа власт върху цялата площ от 1520 кв.м. и до настоящия момент. От събраните по делото доказателства се установява, че е упражнявал фактическата власт с намерение за своене върху процесната реална част от 682 кв.м.

Оспорва се възражението, че не е съобразена разпоредбата на чл. 200, ал.1, предл. второ от ЗУТ, като се твърди, че са налице предпоставките на разпоредбата. В случая, след присъединяването на реалните части към неурегулиран имот с ид.*** – с площ от 131 кв. м. от неурегулиран имот с ид.

*** по КККР/2008 г., отредена за улица и нерегулирана част с площ от 551 кв. м. от имот с ид. *** по КККР/2008г., са спазени размерите по чл. 17 и чл. 19, вр. чл. 200 ЗУТ, поради което и тази забрана не се прилага.

Излагат се доводи, че ПИ *** не е станал публична общинска собственост. Посочва, че по делото е установено, че отчуждително производство не е провеждано и имотът не е станал нито държавна, нито общинска собственост.

Моли да се потвърди Решение № 3016/09.09.2023 г. на Варненски районен съд по гр.д. № 11186/2022 г. Претендира разноски.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираните въззивни жалби. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени П. В. П. срещу П.

В. П., Л. Й. М., Д. Д. Д. и Община Варна искове както следва:

3

1/ бъде прието за установено по отношение на ответниците П. В. П., Л.

Й. М. и Д. Д. Д., че собственик на реална част с площ от 551 кв.м., обозначена на скица Приложение 1 със син щрих, от ПИ с номер *** по КККР на гр.

Варна, е ищецът П. П.;

2/ бъде прието за установено по отношение на ответниците Община Варна, П. В. П., Л. Й. М. и Д. Д. Д., че собственик на реална част от 131 кв.м., обозначена на скица Приложение 2 с червен щрих, от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, е ищецът П. П.; въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна давност, осъществена в периода от 1994г. до месец 08.2022г.

В исковата молба ищецът излага следните обстоятелства: С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 21.09.2021г. придобил от Р.С.П. и В.П.Г. собствеността върху ПИ с ид. номер *** по КККР на гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, ***, местност „М.“, с площ от 838 кв.м., ведно с изградената в имота жилищна сграда с ид. номер ***.1 по КККР на гр.

Варна, с площ от 36 кв.м. Праводателите са се легитимирали като собственици с влязла в сила на 10.02.2011г. Заповед на кмета на район „Приморски“, с която е наредено придобиване собствеността на описания имот на основание § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ и НА с номер 193 дело 2756 от 26.08.1994г.

С последния НА праводателката Р.П. и съпругът й П.М.П. били признати за собственици в СИО на недвижим имот, закупен по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, а именно: място с пространство от 600 кв.м. ид.ч., цялото с площ от 1400 кв.м., съставляващо планоснимачен номер 677 в местността „М.“, зона, отредена за земеделско ползване в землището на гр. Варна. Правото на ползване на имота е било предоставено на Р.П. съгласно решение с номер 2 в Протокол номер 4 от 11.03.1981г. на ИК на ОбНС – Варна на основание ПМС 1 от 07.01.1981г. – под номер 251 от списъка на граждани, получили под наем пустеещи места на ДПФ, които се предоставят за безвъзмездно ползване, съгласно 76 ПМС от 05.08.1977г.

В имота Р. и П. построили сграда в срока до 01.03.1991г., въз основа на разрешение за строеж с номер 24 от 17.06.1977г., поради което правото им на ползване се е трансформирало в право на собственост върху предоставения имот чрез изкупуване на основание пар. 4а от ПЗР ЗСПЗЗ.

Р. и П. установили през 1981г. фактическа власт върху цялото място с пространство от 1520 кв.м. и са я упражнявали по силата на предоставеното им право на ползване до 1994г. След придобиването на 600ид. ч от същия имот, те са установили фактическа власт върху останалата част от имота, с намерение за придобиване на собствеността му. След смъртта на П., неговите наследници продължили да владеят имота до 2021г., когато предали владението на настоящия ищец, чрез сключения договор за покупко продажба. Към настоящия момент ищецът упражнява фактическата власт върху имота. Владеният имот с номер 677 по КП попада в терен по пар. 4 4

ЗСПЗЗ на ***, землището на кв. „В.“, чийто околовръстен полигон е одобрен с решение на ОБС – Варна от 29.05.2000г.

С приемана на ПНИ в относимите части /засягащи имот № 677 по преходен КП/, за праводателката му Р.П. е отреден новообразуван поземлен имот с ид. номер ***, с площ 838 кв.м, за Д. П. М./ чийто наследници са първите трима ответници/ ПИ ид. номер ***, с площ 2002 кв.м и за Община Варна ПИ ид. номер ***, за път, с площ от 768 кв.м.

Имот № 677 с площ 1520 кв.м по преходния кадастрален план, по силата на приетия ПНИ попадат следните новообразувани имоти: ПИ с ид. 677 с площ от 838 кв.м; ПИ с ид.*** с площ от 551 кв.м; ПИ с ид. *** с площ от 131 кв.м;

С решение 799- 5/19.12.2012г. на ОбС Варна, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА във вр. чл. 129, ал. 1 ЗУТ, е одобрен ПУП на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост, план за улична регулация в хипотезата на чл. 16, ал.7 от ЗУТ./ сега 16а от ЗУТ/. Предвид, че за територията на ***, няма одобрен преходен ПУП, горепосочените имоти попадат в обхвата му.

Ищецът упражнява владение както върху имот 677, така и върху 551 кв.м. от имот с номер *** и върху 131 кв.м. от имот с номер ***. Тези общо 682 кв.м. реални части ищецът е придобил с оглед на изтекла в негова полза придобивна давност, към която добавя владението на своите праводатели за периода от 26.08.1994г. до 21.09.2021г.

Владяната от него реална част с площ от 131 кв.м от ПИ ид. ***, попада в територия, в която има влязъл ПУП – план за улична регулация по чл. 16а ЗУТ. Влезлите в сила планове по чл. 16а ЗУТ нямат отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане на обезщетение. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищеца не е преминало върху посочените 131 кв.м в полза на общината.