Решение № 262841 от 05.05.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14135/2020
- Вид
- Решение № 262841
- Подписан
- 05.05.2021
- В сила
- 28.03.2022
- Състав
- ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.65, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.177, ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.45 · Конституция на Република България
- чл.56 · Конституция на Република България
Р Е Ш
Е Н И
Е гр.София, 05.05.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 14135 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.08.2019 г. по гр.дело № 88951/17 г., СРС, І ГО, 29 състав е отхвърлил предявения от К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, партер срещу Б.Й.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в депозиране до Столична община, р-н „Оборище“ на жалба с вх.№ СА 9400-92/18.04.2012 г., жалба с вх.№ РОБ17-ГР94-976/01.06.2017 г., запитване вх. № РОБ 17-ГР94-976/15.06.2017 г., заявление с вх.№ РОБ 17- ГР94-1167/31.08.2017 г.; разпространяване на неверни твърдения, че ищецът не заплаща задълженията си към етажната собственост. Отхвърлил е предявения насрещен иск от Б.Й.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** срещу К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, партер, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в депозиране на становище с изх.№ 25/25.09.2017 г. до СО- район „Оборище“, жалба вх.№229000-12739/27.09.2017 г. до 05 РУ СДВР, разпространяване на неверни твърдения, че ищецът неправилно събира и отчита суми към етажната собственост в качеството си на касиер. Осъдил е на основание чл.78 ал.3 ГПК Б.Й.Ш., ЕГН ********** да заплати на К.А.К., ЕГН ********** сумата от 2 000 лв. разноски в производството. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК К.А.К., ЕГН ********** да заплати на Б.Й.Ш., ЕГН ********** на сумата от 750 лв. разноски в производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, партер в частта, в която е отхвърлен иска на К.А.К., ЕГН **********, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в депозиране до Столична община, р-н „Оборище“ на жалба с вх.№ СА 9400-92/18.04.2012 г., жалба с вх.№ РОБ17-ГР94-976/01.06.2017 г., запитване вх.
№ РОБ 17-ГР94-976/15.06.2017 г., заявление с вх.№ РОБ 17- ГР94-1167/31.08.2017 г.; разпространяване на неверни твърдения, че ищецът не заплаща задълженията си към етажната собственост, с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че ищецът не е доказал недобросъвестността на действията на ответника, че тези действия са правомерни и представляват проява на правото му на жалба. Същественото е, че ответникът, чрез множеството жалби до административните органи, устното им разпространяване сред съседи, клиенти на кантората, колеги на ищеца и случайни граждани е твърдял, че нотариусът упражнява дейността си в кантора, която умишлено е изградил в нарушение на строителните правила, кантората функционира незаконно и с това уврежда етажните собственици.
Втората поредица от действия се изразяват в това, че нотариусът, който е член на ЕС и член на УС умишлено не плаща дължимите такси и разноски към ЕС и е задлъжнял с големи суми, които отказва да плати.
Това е оповестявано словесно сред съседите и клиентите на кантората, а писмено, като във входа на блока са залепвани списъци на длъжници, в които е посочван ищеца. Неправилно съдът е приел, че тези действия не са неправомерни, а споровете за размера на консумативните части следва да се реши по реда на ЗУЕС.
Съдът не е разгледал защо инициативата на ответника не е проявена по реда на ЗУЕС, а е направена чрез устни и писмени твърдения към неограничен кръг лица.
Действително, правото на жалби е установено от КРБ и по принцип то не е противоправно, а противоправнност е налице, когато се злоупотребява с тези права. Злоупотреба е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава жалба, или когато прави това, за да навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес. Това се преценява съобразно доказателствата по делото. Не е спорно, че кантората на нотариуса преди 2001 г. е съществувала като „офис“ при действието на ЗТСУ/отм./, като от 2001 г. до 2003 г. ищецът е бил наемател, а след това собственик на кантората.
Недобросъвестността на ответника се проявява не единствено в подаването на жалби, а с оповестяване на подаването им и с твърдените от него в жалбите факти до неограничен брой лица. Злоупотребата се изразява в публичното оповестяване на факта, че е подал жалби, че те са основателни, че са придружени със закани, че „щял да го унищожи и да го махне от кантората“, да обяснява на клиентите на кантората, че кантората действа незаконно, да си ходят, или че нотариусът се е преместил. Счита, че тези твърдения са доказани. Изводът е, че освен правото на жалба, ответникът е манифестирал и причината, поради което жалбите са подадени, а именно не да спази изискването на закона, а да затрудни и дискредитира дейността на лицето, извършващо публична функция на нотариус, да го принизи до този на измамника, или поне до лице, заобикалящо или пряко нарушаващо законите. По делото са налице достатъчно данни, от които може да се направи извод, че жалбите на ответника не са подадени с цел изложените н тях обстоятелства да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а за накърняване репутацията на нотариус К. от действията на ответника Б.Ш..
В жалбата се развиват характеристиките на клеветата, като се сочи, че отговорност може да бъде търсена когато позорящото твърдение се отнася до определен човек, че невярното твърдение, което позори, е разгласено публично, че деецът съзнава, че разгласява позорящо за пострадалото лице обстоятелство. В практиката на ВКС е прието, че за разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт/обстоятелство/. Фактът, който се довежда до знанието на третото лице трябва да е позорен, да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е позорен, защото разгласяването му води до засягане на честта и достойнството на пострадалия, неговият авторитет, обществената му оценка и т.н.
Счита, че настоящият случай е такъв, поради което първоинстанционното решение се явява необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.
Въззиваемият Б.Й.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Същото е и допустимо, поради което защо въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от
К.А.К., ЕГН ********** срещу Б.Й.Ш. ЕГН ********** за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на противоправни действия на ответника, изразяващи се в депозиране на жалби от 18.04.2012 г., от 01.06.2017 г., както и напомнително писмо от
15.06.2017 г. до Столична община, р-н „Оборище“ с изложени твърдения, че нотариалната кантора на ищеца, находяща се на адрес гр.София, ул. „********* партер, била незаконна; депозиране на заявление за достъп до обществена информация от 31.08.2017 г., както и разпространяване сред съседите на неверни твърдения, че ищецът не заплаща задълженията си към етажната собственост и залепване във входа на списъци на длъжници, в които ищецът фигурира, както и осъществяване на действия, възпрепятстващи дейността на кантората /сваляне на табелата на кантората от входа, самоволно прекъсване на електрозахранването, оставяне на боклуци пред входа и в пощенската кутия/.
Ищецът К.А.К. твърди, че вследствие изложените в сигналите факти, ответникът се стреми да даде публичност на неверни обстоятелства до администрацията, правните среди, клиентите на кантората, съседи, близки и познати на нотариуса, като тези факти опозоряват професионалната му репутация, създаденото име като юрист и член на управителния орган на НК, променят негативно и създават съмнение в оценката на членовете на обществото и колегите му за качествата като юрист, нотариус, администратор, гражданин и съсед. Тези твърдения са унизителни за честта и достойнството му, като засягат самооценката на човека и неговата обществена оценка. Степента на засягане на неимуществените права на ищеца е тясно свързана с упражняваната от него професия, доколкото нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, с висока обществена значимост, поради което неверни твърдения за „незаконността на кантората“ създава съмнение във всичко, свързано с нея. Сочи, че налице и причинна връзка между твърдените неверни твърдения от ответника и негативното им отражение в професионалната среда на нотариуса, в социалната му среда, в която живее, и негативното въздействие върху психиката на ищеца.
Ответникът Б.Й.Ш. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска, сочейки, че твърденията в исковата молба в една част са неверни, а в друга- тенденциозно представени. За периода 2001 г.-2003 г. ищецът бил наемател в имота, като след 2003 г. го закупил. Докато бил наемател, ищецът отказвал да плаща цялата дължима от него сума за разноските по общите части, като разликата се поемала от неговия наемодател. Освен това, ответникът не бил единствен подател на жалбата от 18.04.2012 г. до Столична община, р-н „Оборище“, като се позовава на отговор от Столична община, в който било посочено, че „м. юни 2012 г. била спряна дейността на нотариалната кантора поради неизпълнение на нормативните изисквания“. Ищецът по първоначалния иск бил в конфликт с живущите в съпритежателния дом, като на общо събрание от 28.04.2010 г. заявил, че няма да плаща разходи за общи части, докато ответникът е касиер. Твърди, че не бил злословил пред съседи, че нотариалната кантора функционира незаконно, това твърдение било посочено в отговора на Столична община, р-н „Оборище“, като във връзка с подадената жалба от 18.04.2012 г. бил и поисканият достъп до обществена информация, отправени били две запитвания, като на първото общината дала достъп. Касаело се за действия на живущите в кооперацията в защита на законния им интерес. Оспорва, че бил свалял табелата на кантората от входа, за прекъсване на електрозахранването, за оставяне на боклуци пред входа и в пощенската кутия на кантората. Оспорва, че бил освободен от длъжността „касиер“, като твърди, че съгласно протокол на ОС от 09.06.2009 г. бил определен на тази длъжност, която заемал и понастоящем.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Б.Й.Ш. е предявил срещу ищеца насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за понесени от него неимуществени вреди, като твърди, че от 2013 г. ответникът го злепоставял пред съседите, твърдейки, че неправилно отчитал и събирал сумите в качеството си на касиер. С писмо от 25.09.2017 г. ответникът поискал съдействие от Столична община, р-н „Оборище“ срещу ищеца, а впоследствие подал жалба до полицията, като въз основа на изложените в нея неверни твърдения му бил съставен протокол за предупреждение от 16.10.2017 г. Твърди, че вследствие на депозирани сигнали от ответника по насрещния иск до председателя на СГС и председателя на САС бил злепоставен и било накърнено доброто му име в качеството му на съдебен заседател при СГС. От действията на ответника му бил причинен психически срив, рухване на обществения и личния му авторитет, граден в продължение на много години.
Разпечатката съдържа 34 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec941912-53eb-4286-99d8-14a3430e233a