Решение № 404 от 21.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100509301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 34337/19.07.2023г. от „Д. ЕС.Б“ ЕООД, ЕИК ****, подадена чрез пълномощник, срещу отказ за спиране на принудителни действия по изп.дело № 20198380404776 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в съобщение с изх.№ 40388/11.07.2023г. и по жалба вх.№ 37083/04.08.2023г. от „Д. ЕС.Б“ ЕООД, ЕИК ****, подадена чрез пълномощник, срещу Постановление от 18.07.2023г., с което отказано спиране на производството по същото изпълнително дело.

В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2019г. въз основа на влезли в сила решения по гр.д..№ 48535/2016г. на СРС и по в.гр.д.№ 7638/2018г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 50265/20.06.2023г. по гр.д.№ 4485/2019г. по описа на ВКС, IV г.о. След произнасянето на ВКС с цитираното определение и по молба на пострадалия Б.М. изпълнителното дело е възобновено, като в изпратеното съобщение до длъжника е посочен общ размер на дълга от 102 061,52лв. за пълно погасяване на задължението, като до този размер съдебният изпълнител е наложил запор върху банкова сметка на жалбоподателя, макар същият, съгласно приложения изпълнителен лист да е бил осъден да заплати на взискателя по изп.дело сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука от 06.10.2014г., ведно със законната лихва върху нея, считано от посочената по-горе дата. Излага се, че на 18.10.2019г. по специалната сметка на ЧСИ в „Юробанк България“ АД е постъпила сума от 100 000лв., въз основа на изпратено до банката запорно съобщение от съдебния изпълнител. Твърди се, че въпреки направеното искане от длъжника, съдебният изпълнител не му е издал удостоверение за изплащане на горепосочената сума, представляваща главница по обезщетението, като се поддържа, че тази сума е олихвяема до окончателното плащане на длъжника, поради което и дължимите лихви са за периода 06.10.2014г. до 18.10.2019г. Със съгласието на пострадалия тази сума е приета от ВКС и е послужила за обезпечение по чл.282 ал.2 т.2 от ГПК и е основание за спиране на предварителното изпълнение до 1 произнасянето на ВКС с окончателен съдебен акт.

Излага се, че въпреки направеното искане за спиране на изп.действия поради липсата на уточняване на размера на дълга, направено от жалбоподателя с молби от 30.06.2023г. и от 12.07.2023г., ЧСИ е разпределил постъпилата сума от 100 000лв. веднага след възобновяване на делото, като от представеното от него удостоверение се установява, че главницата е погасена само до размера на 487,13лв., което не съответства на изпълнителния титул, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Сочи се, че са начислени лихви до 26.06.2023г/датата на постановяване на определението на ВКС/, без съдебният изпълнител да съобрази, че олихвяемата сума от 100 000лв. е събрана изцяло на 18.10.2019г.

Твърди се, че неоснователно ЧСИ не е взел предвид обстоятелството, че пострадалото лице и взискател по изп.дело е предявило претенция за получаване на обезщетение в размер на 98 000лв. от ЗД“ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК ****, в изпълнение на влязло в сила решение № 5024/07.07.2017г. по гр.дело № 14555/2015г. на СГС и решение № 94/23.10.2019г. по т.д.№ 2711/2018г. на ВКС, I т.о., доколкото за едни и същи вреди пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти, а взискателят е признал, че за същите вреди е получил застрахователно обезщетение, на основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./.

Поддържа се, че предвид заплащането на обезщетение от застрахователя, задължението на „Д. ЕС.Б“ ЕООД за заплащане на обезщетение като работодател, е погасено до размера на платеното обезщетение от застрахователя. Прави се искане за отмяна на отказа за спиране на принудителните действия по изп.дело, както и съдът да постанови тяхното спиранве до установяване размера на дълга, както и се иска от съда да постанови акт, от който следва задължение на съдебния изпълнител да отмени незабавно наложения от него запор върху банковите сметка на длъжника в „Юробанк България“ АД.

В срока за възражения са постъпили такива от взискателя в изпълнителното производство, подадени чрез пълномощника му, който ги оспорва по подробно изложени съображения в отговорите, като се поддържа, че не е налице законово основание за спиране на изп.дело и че не е налице двойно изплащане на обезщетение.

Постъпили са и мотиви на ЧСИ, съгласно чл.436 ал.3 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбите срещу постановения отказ за спиране на изп.дело са процесуално допустими, доколкото жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и те са насочени срещу подлежащ на обжалване отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, по аргумент от чл.435 ал.2 т.6 от ГПК /ред.ДВ бр.86 от 2017г./, като са подадени в законоустановения срок.

Разгледани по същество, съдът намира жалбите в горепосочените части за неоснователни, по следните съображения:

Изпълнително дело № 20198380404776 е образувано на 26.09.2019г. по молба на Б.А.М., подадена чрез адв. М.Й., и въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2019г., издаден във връзка с решение № 6501/12.09.2019г. по гр.д.№ 7638/2018г. по описа на СГС, II-Е въззивен състав, потвърждаващо решение № 362935/16.03.2018г. по гр.д.№ 48535/2016г. на СРС, с което „Д. ЕС.Б“ ЕООД и осъдено да заплати на Б.А.М., на основание чл.200 от КТ, сумата от 100 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при трудова злополука от 06.10.2014г. до окончателното плащане.

Изпратена е Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ изх. № 97492/27.09.2019г.на длъжника „Д. ЕС.Б“ ЕООД, връчена му на 30.09.2019 г. по надлежния ред.

Със запорно съобщение изх.№ 97495/27.09.2019г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.

По молба от 03.10.2019г. от длъжника „Д. ЕС.Б“ ЕООД за спиране на изпълнителното производство, същото е спряно, на основание чл.432 ал.1 т.4 от ГПК.

2

На 18.10.2019г. сумата в размер на 100 000лв. е постьпила по сметка на съдебния изпълнител, вследствие наложения запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.

Изпълнителното производство е възобновено след депозирана молба с вх.№ 30273/26.06.2023г. от взискателя Б.А.М., чрез адв. М.Й..

След постановяване на Определение № 50265/20.06.2023г. по гр.д.№ 4485/2019г. на ВКС, IV г.о., изпълнителното дело е възобновено, като постъпилата сума по изпълнителното дело е преведена на 26.06.2023г., както следва: за погасяване на разноските, сторени в изпълнителното производство, дължимата към 26.06.2023г. законна лихва и част от главницата, съобразно разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД и ТР № 3/2017г. от 27.03.2019г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017г. ОСГТК.

С молби от 30.06.2023г. и от 12.07.2023г. длъжникът е поискал да бъде спряно производството по изпълнителното дело, като е направил възражение за погасяване чрез плащане на задължението, предвид изплащане на застрахователно обезщетение за същите вреди от ЗД „ЕИГ Ре“ ЕАД, като по искане на длъжника е издадено удостоверение изх.№ 41205/14.07.2025г. от ЧСИ, видно от което е, че размера на дълга към 26.06.2023г. е 102 024,85лв., а с постановление от 18.07.2023г. ЧСИ е отказал да спре изпълнителното производство.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбите и с оглед събраните доказателства, намира, че отказът на съдебния изпълнител да спре производството по изпълнителното дело по отношение на жалбоподателя се явява законосъобразен, поради следното:

Предпоставките за спиране на изпълнителното производство са посочени в разпоредбата на чл.432 ал.1 от ГПК, а именно: от съда в случаите по чл.245 ал.1 и 2, чл.309 ал.1, чл.397 ал 1 т.3, чл.438 и чл.524; по искане на взискателя; в случаите по чл.229 ал.1 т.2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; в случаите по чл.282 ал.2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; в случаите по чл.624б; в случаите по чл.627б ал.2; в други случаи, предвидени в закон.

От приложените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че основанието, на което се позовава длъжникът - разпоредбата на чл.432 ал.1 т.7 от ГПК - „в други случаи, предвидени в закон“, обосновавайки искането си за спиране на изпълнителното производство, не е налице, доколкото същият не сочи да е налична разпоредба, въз основа на която да са налице основания за спиране на изпълнителното производство и предвиждаща възможност за спиране на изпълнителното производство за установяване на размера на дълга, поради което и съдът счита, че жалбата му е неоснователна и следва да се остави без уважение - налице е издаден изпълнителен лист, представен с молбата за образуване на изп.дело, за който не се твърди, а и липсват доказателства да е обезсилен, няма и доказателства жалбоподателят да е предявил иск за установяване на недължимост на вземането по изпълнителния лист.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбите следва да се оставят без уважение, без да се налага подробно обсъждане на всички възражения на жалбоподателя, вкл. тези относно начина на погасяване на задълженията по изп.дело, макар в случая да е спазен реда по чл.76 ал.2 от ЗЗД и да липсва изрична уговорка между страните постьпилата по сметката на съдебния изпълнител сума да бъде предназначена за погасяване най-напред на главницата по делото, като законна лихва се дължи и се начислява и през периода, през който изпълнителното производство е спряно.

Не подлежи на обсъждане в настоящото производство направеното възражение за двойно обезщетяване на пострадалия от трудовата злополука – взискател в изпълнителното производство, доколкото възраженията на жалбоподателя са били обект на разглеждане и от 3 трите съдебни инстанции, а и за жалбоподателя е налице възможност да предяви иск за установяване на недължимост на вземането, какъвто по делото няма данни да е предявен.

При наличието на годен изпълнителен титул съдебният изпълнител е задължен да извършва действия по изпълнението, като самият той не може да прави исканата от длъжника преценка.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че постановения отказ за спиране на изпълнителното дело се явява законосъобразен, поради което и жалбите срещу подадената срещу нето жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 34337/19.07.2023г. от „Д. ЕС.Б“ ЕООД, ЕИК ****, подадена чрез пълномощник, срещу отказ за спиране на на принудителни действия по изп.дело № 20198380404776 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективиран в съобщение с изх.№ 40388/11.07.2023г. и жалба вх.№ 37083/04.08.2023г. от „Д. ЕС.Б“ ЕООД, ЕИК ****, подадена чрез пълномощник, срещу Постановление от 18.07.2023г. , с което е отказано спиране на производството по същото изпълнително дело.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4