Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1105 от 18.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 48/2023
Вид
Решение № 1105
Подписан
18.07.2023
В сила
09.08.2023
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.174, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Варна, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110200048 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. П., ЕГН **********, чрез адвокат Ат. Д., ВАК против НП № 22- 0819 - 004234/16.09.2022 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, Сектор „ПП“ с което за нарушение на чл.174, ал.3, от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. В обстоятелствената част на наказателното постановление не била посочена никаква фактическа обстановка, при която е извършено нарушение. Била нарушена разпоредбата на чл. 57. ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посоченото нарушение на процесуалните правила било от категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване правото на защита на 1 наказаното лице. Фактологичното съдържание на НП обективно създавало неяснота и затруднения досежно действителната воля на АНО, кое от двете изпълнителни деяния на чл. 174. ал. 3 от ЗДвП се приема за извършено в конкретния случай от една страна, а от друга - и кое от тях се санкционира, което засяга отрицателно правото на наказаното лице да разбере какво от фактическа страна нарушение му е вменено с НП.. Сочи, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е съобразил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН .

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. Д., ВАК. В пледоарията си по същество моли съда атакуваното НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител - юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли същият да бъде потвърдено.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. И. П. е правоспособен водач на МПС, като притежава следните категории – „В1“, „В“, „М“, „С“, „СЕ“, „ВЕ“, „ТКТ“.

На 29.07.2022 г., около 10:10 часа, в гр. Варна, Алея Първа в района на четвърта буна въззивника П. управлявал лек автомобил "Хюндай Санта Фе" с peг. № В 82-61 РС, собственост на С.П.И.. При движение по пътното платно той бил спряна за проверка от служители на Втора РУ на ОД МВР Варна. На място бил извикан екип на Сектор "ПП-Варна" между които и св.К. И. и А.М. . Св.И. предприел проверка на въззивника за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 ARNA. Полицейските 2 органи обяснили на възз. по какъв начин се извършва теста за употреба на алкохол и последиците от отказа да бъде тестван. Въпреки това, възз.П. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на алкохол, като на заявения от него отказ проверка освен св. К. И., присъствали и полицейските органи от Второ РУ-Варна - св.К.. Предвид отказа на водача, А.М. – мл. автоконтрольор на Сектор "ПП-Варна" издал на възз. П. - Талон за медицинско изследване № 121577, в което вписал, че той отказва да бъде тестван с Алкотест Дрегер 7510 ARNA - 0167, както и че трябва да се яви в МБАЛ „Св. Анна-Варна“. В талона било вписано, че възз. следва да се яви в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ до – 45 /четиридесет и пет/ минути от връчването на талона. Възз. подписал талона за изследване, който му бил връчен в – 13.00.. часа на 29.07.2022 г.

При така установеното св. К. И. съставил срещу възз. П., АУАН – Серия GA, бл. № 684837/29.07.2022 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения.

Срещу съставения АУАН, в законоустановения 7-дневен срок, въззивника не е депозирал възражение.

Впоследствие, въз основа на АУАН Серия GA, бл. №

684837/29.07.2022 г. срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и въз основа на допълнителна проверка обстоятелството, че възз. П. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване дадено и с талон за изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя Д. И. П. на 12.12.2022.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно: свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване, докладни записки, заверено 3 копие от Журнал за прием на пациент в спешен център/ПШЗ/ от МБАЛ „Св.

Анна“ – Варна, от което е видно, че на 29.07.2022 г. е регистрирано посещение на лицето – Д. И. П., ЕГН **********. Не е взета алкохолна проба, заповед и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с. з. от свидетелите К. И. и Р. К. –очевидци на отказа за тестване с Алкотест Дрегер и на отказа за подписване на талона за изследване. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз.П. е била водач на МПС и че е отказал тестване за употреба на алкохол на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 23.12.2022. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете 4 по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени е законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото Наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивника е отказал да му бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо средство- Алкотест Дрегер. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство. Не се споделя възражението в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП било посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в 5 кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2.000 лв.

Следователно законодателят е въвел няколко форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил автомобил "Хюндай Санта Фе" с peг. № В 82-61 РС на 29.07.2022 г., около 10:

10 часа, в гр. Варна, Алея Първа в района на четвърта буна и отказ да бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 ARNA - 0167.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административно наказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от П. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с Алкотест Дрегер 7510 ARNA 0167 за установяване на употребата на алкохол- чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , което е изрично посочено и в цифровата квалификация на деянието, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Адм. С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и други.

6

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП . Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, при управлението на автомобила от страна на възз. П. и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на алкохол, състоял се на мястото на проверката. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателя е осъществил нарушението.

Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство.

Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същия е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи- св.И. и св.К.. Обстоятелството, че е управлявал МПС, т. е, че е имал качеството на водач, не се оспорва и от самия възз.. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателя по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства П. да е съдействал на проверяващите за алкохол.