Решение № 1592 от 01.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1592 гр. Бургас, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120102427 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. П. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., против „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** П, и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, с ЕИК 201257149, със седалище и адрес на управление: ГР. В. *****, с която са предявени обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на всеки от ответниците срещу ищцата НЕ СЪЩЕСТВУВАТ поради погасяването им по давност подлежащи на принудително изпълнение вземания за следните суми: 3600, 18 евро – просрочена главница по Договор за банков кредит № 002LD-R-000352/01.09.2010 г., 2588, 32 евро – просрочена договорна лихва за периода от 15.01.2011 г. до 15.08.2017 г. вкл., 2833, 86 евро – просрочена наказателна лихва за периода от 15.12.2010 г. до 19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 402, 92 лева – разноски, за които суми е висящо изпълнително дело № 158/2024 г. по описа на ЧСИ С. Н., с рег. № ****, с район на действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист № 4944 от 25.09.2017 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4100/21.09.2017 г. по ч. гр. д.

№ 7012/2017 г. на Районен съд – Бургас.

В исковата молба са изложени твърдения, че за процесните суми срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 36/2018 г. по описа на ЧСИ С. Н., което е било прекратено поради настъпила перемпция. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист през м. март 2024 г. било образувано изп. д. № 158/2024 г. по описа на същия ЧСИ, което към 1 момента е висящо. Поддържа се, че към момента вземанията са погасени поради изтичането на 5-годишна давност, съответно 3-годишна за акцесорните задължения за лихви. Излагат се доводи, че след като изп. д. № 36/2018 г. по описа на ЧСИ **** С. Н. е било прекратено поради настъпила перемпция, всички извършени по него изпълнителни действия са обезсилени по право, включително онези, годни да прекъснат погасителната давност. Твърди се, че погасителната давност е започнала да тече на 25.09.2017 г. (датата на издаване на изпълнителния лист) и е изтекла на 05.12.2022 г., (като се вземе предвид спирането на сроковете по време на извънредното положение). Сочи се, че изпълнителният лист е бил издаден в полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД, а взискател по висящото изп. д. № 158/2024 г. по описа на ЧСИ С. Н. е „Иновативни Финанси” ООД, в полза на което процесните задължения са били цедирани.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД, който моли производството по отношение на него да бъде прекратено поради липса на процесуална легитимация с оглед прехвърляне на процесните вземания в полза на втория ответник. Позовава се на разпоредби от сключения между ответниците договор за цесия.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника „Иновативни Финанси” ООД.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник адвокат Н., моли за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „Иновативни Финанси” ООД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по исковата молба.

В деня на съдебното заседание по делото е депозирана писмена молба от ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД, чрез пълномощника адвокат М., в която не са направени възражения и не са изложени твърдения по съществото на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 439 ГПК.

По допустимостта на исковете:

Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Въз основа на посоченото правило в правната теория последователно се приема, че погасеното по давност вземане продължава да съществува, но не като „притезание“, а като „естествено право“, което не може да бъде изпълнено по принудителен ред. В този смисъл е постановена и трайна практика на ВКС (Определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ВКС, III г. о., Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 95 от 2

22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г., ВКС, III г. о.), съгласно която когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение. Ето защо съдът приеме, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК са допустими, като техен предмет е несъществуването на правото на принудително изпълнение за събиране на процесните вземания поради погасяването им по давност.

Неоснователно е възражението на ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД за недопустимост на предявения срещу него отрицателен установителен иск. Процесуалната легитимация на ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД произтича от качеството му на кредитор по издадената срещу ищцата заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 4100/21.09.2017 г. по ч. гр. д. № 7012/2017 г. на Районен съд – Бургас и първоначален взискател по изпълнителното дело. От това произтича и правния интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК срещу ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД независимо от сключения между него и втория ответник договор за цесия, чиито разпоредби относно вътрешните правоотношения между цедент и цесионер са непротивопоставими на ищцата. Надлежен ответник по иска по чл. 439 ГПК е не само новоконституираният взискател, но и първоначалният взискател по изпълнителното дело.

Правният интерес от така предявения иск не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и да образува друго изпълнително дело, доколкото изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязлото в сила решение, с което искът по чл.

439 ГПК е уважен и срещу кредитора по заповедта и изпълнителния лист (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла), го възпрепятства да упражни правото на принудително изпълнение. В този смисъл е постановено Определение № 262 от 09.07.2020 г. по гр. д. 586/2020 г. по описа на IV г. о. на ВКС.

По основателността на исковете:

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) че процесните вземания са безспорно установени между страните със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство; 2) че след влизане в сила на съдебния акт по отношение на всяко от процесните вземания е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност.

По първата предпоставка:

Със заповед № 4100 от 21.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа 3 на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. 7012/2017 г. по описа от Районен съд – Бургас, е разпоредено длъжникът К. П. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б. ***, да заплати на кредитора „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, представлявано от С. С. М ., М. И. О., Н. В. Н., С. А. П. и С. И. В., сумата от 3 600, 18 евро, представляваща просрочена главница по Договор № 002LD-R-000352/01.09.2010 г. за банков кредит, сумата от 2 588, 32 евро просрочена договорна лихва, дължима за периода от 15.01.2011 г. до 15.08.2017 г. вкл., сумата от 2 833, 86 евро – просрочена наказателна лихва, дължима за периода от 15.12.2010 г. до 19.09.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 3 600, 18 евро, считано от 20.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 402, 92 лв., представляваща направените от заявителя съдебно-деловодни разноски. Заповедта е влязла в сила на 02.11.2017 г. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 4944 от 25.09.2017 г.

По силата на договор за цесия от 15.12.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, процесните вземания са били прехвърлени от ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД на ответника „Иновативни Финанси” ООД.

Въз основа на издадения изпълнителен лист са били образувани изпълнително дело № 36/2018 г. и № 158/2024 г., двете по описа на ЧСИ С. Н., рег. № ****, район на действие Окръжен съд – Бургас. Изпълнително дело № 36/2018 г. е било прекратено с постановление на ЧСИ от 22.01.2024 г. поради това, че взискателят „Иновативни Финанси” ООД не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години – последното извършено изпълнително действие е от 05.02.2018 г. Представено е съобщение до длъжника от 27.03.2024 г. за образуване на изпълнително дело № 158/2024 г. По делото не се твърди и не се установява към момента на приключване на устните състезания по настоящото исково производство изпълнително дело № 158/2024 г. да е било прекратено.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва с установително действие, регулативен ефект, непререшаемост и преклудиращо действие, присъщи на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, както и с неотменимост при условията на чл. 424 ГПК, сходен с чл. 303 ГПК. По аналогия от разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има действие и за цесионера-ответник, който е частен правоприемник на кредитора, в полза на когото е издадена заповедта. На основание чл. 429, ал. 2 ГПК частните правоприемници на взискателя може да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.

По изложените съображения съдът приема, че процесните вземания са безспорно установени между страните със съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, въз основа на който е образувано и висящо изпълнително производство.

По втората предпоставка:

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В съдебната практика се приема, че и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение давността 4 е всякога е пет години, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – така Решение № 50925 от 23.01.2023 г. по гр. д. 1030/2022 г. IV г. о. на ВКС.

В случая за процесните вземания е издадена заповед № 4100 от 21.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д.

7012/2017 г. по описа от Районен съд – Бургас, влязла в сила на 02.11.2017 г. Следователно и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността за всички вземания, които са предмет на заповедта, включително и лихвите, е петгодишна и е започнала да тече на 02.11.2017 г.

На основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.