Решение № 3807 от 26.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3807 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от А. В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110141354 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от "." ЕАД срещу .. с правно основание чл.

411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 733,58 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за щета по имуществена застраховка „.+“, ведно със законната лихва от 23.07.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди, че на 18.01.2024г. в гр. ., на кръстовището на ул. „.“ и ул.

„.” е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. с марка „.“, модел „.“, с рег. № . който движейки се по ул. „.“, като навлиза в кръстовището с ул. „.”, не пропуска движещия се по пътя с предимство л.а. „.“, модел „.“, с рег. № . и предизвиква ПТП. На място е съставен протокол за ПТП от органите на . и е издаден . за извършено нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП на Георги Николов.

Към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. с марка „.“, с рег. № . е застрахована при ответника, а по отношение на л.а. „.“, с рег. № . действал договор за имуществено застраховане „.+“, сключен с ищеца. След подадено уведомление в "." ЕАД била заведена щета № ., извършен е оглед и опис на причинените щети по л.а.

„.“, с рег. № ., калкулация и ликвидационен акт по щета, въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта, е заплатена сума в размер на 3039,70 лв. Тъй като в резултат на настъпилото ПТП увреденият автомобил не можел да се придвижва на собствен ход, същият бил репатриран с Пътна помощ, за което ищцовото дружество заплатило сума в размер на 128,88 лв. Предвид извършеното плащане, с регресна покана ищецът поканил застрахователя по задължителната застраховка на виновния водач да възстанови сумата от 1

3183,58 лева, включваща платеното обезщетение и 15,00 лева ликвидационни разходи по щетата. Ответникът заплатил само 2450 лв. от тях, поради което ищецът предявява настоящия иск за дължимия остатък в размер на 733,58 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск в цялост като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че е извършил плащане по процесната щета в полза на ищеца в размер на 2450 лв. Оспорва размера на предявената претенция като завишен.

Твърди, че е налице тотална щета по отношение на автомобил „.“, модел „.“, с рег. № . съгласно чл. 390 КЗ. При това положение намира, че от дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде приспадната стойността на запазените части от определената стойност на автомобила. Посочва, че преди изплащане на обезщетение за тотална щета, на застрахователя трябва да бъде представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС-то, което в случая не е представено от ищеца. В тази връзки счита, че следва да дължи лихва за забава едва от датата на представяне от ищеца на доказателства за настъпване на това обстоятелство.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е застраховател по валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за увредения автомобил, а ответникът е застраховател на „ГО“ на виновния водач, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП, причинната връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на действителните вреди, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на водача на увредения автомобил.

В тежест на ответника е да докаже при установяване на горните факти положителния факт на плащане в пълен размер. С оглед заявеното възражение за наличие на тотална щета на л.а. автомобил „.“, в тежест на ответника е да докаже наличието на такава.

С доклада на делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „.+“, касаещ л.а. „.“, модел „.“, с рег. № ., който е действащ към момента на ПТП, както и че към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. с марка „.“, с рег.

№ . е застрахована при ответника. Безспорен между страните е и описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, както и че ответникът е извършил плащане по процесната щета в полза на ищеца в размер на 2450 лева.

Спорно по делото е какъв е действителният размер на причинените вреди по л.а. „.“, модел „.“, с рег. № ., като за изясняването му е изготвена 2 автотехническа експертиза, чието заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни стойности на същите. От заключението на САТЕ се изяснява, че стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към момента на произшествието е 5 599,49 лева, а действителната средна пазарна стойност на процесния лек автомобил, определена към същата дата е 4 562,00 лева. Вещото лице е посочило, че възстановителната стойност е по-голяма от действителната стойност на автомобила, поради което може да се изведе наличие на тотална щета. С оглед на това, в заключението е изчислена и стойността на уврежданията по л.а. „.“, определена при условията на тотална щета, след приспадане на запазените части в размер на 25 %, равняваща се на 3 421,00 лева. Въпреки това, с оглед събраните доказателства, се изяснява, че автомобилът е отремонтиран с влагане на части втора употреба, като действието по възстановяване на увреденото МПС е било икономически целесъобразно. Във връзка с това експертът прави извода, че в конкретния случай не е била налице тотална щета. Допълнително се прави извод, че стойността, заплатена за пътна помощ в размер на 128,85 лева напълно отговаря на средните пазарни цени за този вид услуги към момента на настъпване на ПТП.

Съгласно чл. 390, ал. КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В ал. 2 е регламентирано, че тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение.

От една страна, при пресмятане е видно, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени надвишава 70% от посочената по-горе действителна стойност на същия, но от друга страна е видно, че реално заплатената стойност за ремонт на автомобила в случая е по-ниска от този процент. Предвид това следва да се приеме, че по смисъла на чл. 390, ал. 2, т. 1 КЗ е налице основание за изплащане на обезщетение, което не е в условията на тотална щета, респективно не е налице основание за ответника да откаже възстановяване на платената от ищеца в тази връзка сума.

С оглед на събраните доказателства и заключението на вещото лице, следва да се приеме и че от страна на ищеца са направени допълнителни разходи – сумата 128,88 лева - пътна помощ и 15,00 лева ликвидационни 3 разноски, както и е безспорно, че ответникът е заплатил 2 450,00 лева, то съдът намира, че остатъкът от 733,58 лева, който се претендира в настоящото производство е дължим.

Предвид това следва, че е възникнало претендираното от ищеца регресно вземане и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен, като бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяването му.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, на когото следва да бъде присъдена сумата 341,54 евро (равняваща се на 668,00 лева) за платени държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско възнаграждение.

Предвид постановяването на настоящото решение след 01.01.2016 г. и съгласно чл. 4 ЗВЕРБ, сумите следва да бъдат присъдени в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .. ДА ЗАПЛАТИ на "." ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . сумата 375,07 евро (равняваща се на 733,58 лева), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за щета по имуществена застраховка „.+“, ведно със законната лихва от 23.07.2025 г. до окончателно плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК .. АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. .. ДА ЗАПЛАТИ на "." ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. . сумата 341,54 евро (равняваща се на 668,00 лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4