Решение № 554 от 01.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Смолян, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100919 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Р. Р. Б. е предявила срещу „***“ АД обективно съединени искове, от които три с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.първо и трето ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1, ал. 2, т. 3 и 5 ЗЗП, вр. чл. 22, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК за установяване нищожност на клаузата по чл. 17, ал. 1 за неустойка при непредставяне на обезпечение, клаузата по чл. 10 за разходи за извънсъдебно събиране на вземания и клаузата за неустойка при неизпълнение в размер на 1 % на ден по чл. 18 от договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 677247/17.03.2021 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на заплатената без основание сума за неустойка по чл. 17 от договора в размер на 159,45 лв.

Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете, се свеждат до следното:

Р. Б. е била страна по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 677247/17.03.2021, сключен със „***“ АД. Съгласно Договора й е предоставен кредит в размер на 450 лв., който следвало да върне с лихва от 28,08 % на 11 месечни, при ГПР 31,99 %. В изпълнение на договора платила сума в общ размер на 625 лв.

Твърди се, че оспорваните клаузи от договора са нищожни. С клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечение на договора за заем заобикаля ограничението на размера на ГПР, въведено с чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява санкция, надхвърляща размера, определен в чл. 33 ЗПК – размерът на законната лихва. Същата се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от неизпълнението, поради което и няма обезщетителна функция.

1

Кредиторът е прехвърлил риска на кредитополучателя, без да изпълни задължението си за провекра на неговата платежоспособност. С нея се заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК и се договаря допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, противоречи на добрите нрави и изискването за добросъвестност и е неравноправна клауза, върху която потребителят не е могъл да влияе, била е изготвена предварително и не е индивидуално договорена. Нищожно е и неустойката за разходи от неизпълнението, която е обвързана от неизпълнение на договора, е в противоречие с чл. 33 ЗПК и е средство за обогатяване на кредитора, тъй като не касае допълнителни услуги, свързани с договора, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Нищожна е и клаузата за допълнителна неустойка при неизпълнение в размер на 1% на ден, тъй като от една страна е договорена като мораторна, а от друга страна касае което и да е неизпълнение на задължение от договора, вкл. и за неосигуряване на обезпечение. Така при забава кредиторът би могъл да получи както лихвата за забава, така и неустойката. С нея е договорено допълнително обезщетение за неизпълнение, като кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо, нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, поради което е и неравноправна на осн. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, поради което е и нищожна.

Адв. Г. претендира адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Поради смърт на първоначалната ищца в хода на процеса на 19.10.2024 г. и поради отказ от наследството на нейните наследници вкл. и от трета съребрена линия до шеста степен вкл., на основание чл. 227, вр. чл. 31, ал. 1 ГПК и чл. 11 ЗНасл. с определение № 819/16.09.2025 г. съдът конституира като ищец ***, представлявана от *** ***.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Признава факта, че между страните е сключен процесният договор за кредит, като ищцата е получила кредит в размер на 450 лв. Твърди, че договорът е действителен, сключен при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК. Възраженията си за неоснователност е развил подробно в отговора на исковата молба и се свеждат до следното: Задължението на заемодателя да представи обезпечение и неблагоприятните за него последици от неизпълнението му са валидни и не противоречат на добрите нрави и цели да репарира причинените вреди. Договорена е предварително, поради което е включена към погасителните вноски и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ищецът е бил запознат предварително с условията на договора, тъй като му е бил изпратен СЕФ с първото електронно съобщение, а в последствие и с второто такова, не е бил длъжен веднага да сключва договора, а е могъл първо да си осигури обезпечение, поради което знаейки предварително, че не може да изпълни това условие, въпреки това го е подписал, с което е действал недобросъвестно и е нарушил чл. 12 ЗЗД. Тази неустойка се начислява само докато не бъде осигурено обезпечение. Поради това и чл. 71 ЗЗД предвижда предсрочна изискуемост при непредставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена защита пълномощникът *** - гл. юрисконсулт на Областна администрация – Смолян моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените разноски.

2

Ответникът „***“ АД не се представлява в съдебно заседание, в писмена молба процесуалният представител адв. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски по представения списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищеца.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2021 г. между „***“ АД като кредитор и Р. Р. Б. като потребител е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 677247, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 450 лева, който последният се задължил да плати на 11 месечни вноски в размер на 116,87 лв. всяка, включваща и неустойка, с падеж 17-то число на месеца, ведно с договорената лихва от 28,08 %, при ГПР в размер на 31,99 %. Посочена е обща дължима сума по кредита в размер на 533,55 лв., а в случай на неосигурена гаранция/поръчител и начислена неустойка – общата дължима сума е 1 285,54 лв. Падежът на първата вноска е на 17.04.2021 г., а на последната вноска е на 17.02.2022 г.

С чл. 6 от договора заемателят се задължил в 3 - дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение на кредита чрез солидарно задължаване на едно физическо лице /поръчител/, отговарящо на определените условия или чрез банкова гаранция.

В чл. 17 от договора страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемодателят дължи неустойка в размер на 0,9 % на ден от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, платима разсрочено, ведно с всяка погасителна вноска.

В чл. 18 от договора е предвидено, че при неизпълнение на което и да е договорно задължение от страна на потребителя, вкл. и при неплащане на дължимата сума в срок, освен другите неустойки дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден.

Цитираният в исковата молба чл. 10 от договора, предвиждащ, че при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски, потребителят дължи да заплати на кредитора и разходи за събиране на просрочени задължения, които не могат да надхвърлят 120 лв., не съществува в процесния договор.

Такъв текст липсва и в СЕФ.

Съгласно представените разписки от 08.04.2021 г. и 07.05.2021 г. /л. 16/ кредитополучателката Р. Б. е платила по процесния договор съответно сумата от 120 лв. и сумата от 505 лв. така общо платената сума възлиза на 625 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни.

3

Безспорно се установи, че в между починалата Р. Б. и ответника е бил сключен договор за кредит, по който първата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Безспорно се установи също, че ответникът е изпълнил задължението и е предоставил кредит в размер на 450 лв. на Р. Б., поради което за нея е възникнало задължението да върне на ответника предоставения й кредит, ведно с договорената месечна лихва. Установи се още, че Б. е погасила изцяло кредита и е платила сума в общ размер 625 лв..

Договорът между страните е за потребителски кредит и като такъв следва да съответства на предвидените в ЗПК изисквания, тъй като Б. като потребител се явява икономически по-слабият участник в отношението, поради недостиг на материални средства. Като потребител по договора за кредит ищецът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, както и за действителността на сключения договор за заем, поради което в тежест на ответника е да докаже, че са спазени приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивни законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри, са индивидуално договорени.

Съдът не споделя доводите на ответника, че договорът е индивидуално договорен, тъй като видно от стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита, същият представлява стандартен продукт и е сключен при действащите общи условия за този продукт, които предварително са зададени от кредитора и в него няма уговорени индивидуални клаузи.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно чл. 10, ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. В случая лихвеният процент е уговорен като дължима сума.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, 4 използвани при изчисляване на ГПР по определения начин в Приложение № 1 на ЗПК, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Както в договора, така и в условията към него липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Смисълът на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.