Решение № 8108 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8108 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110164781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане в условията на разделна отговорност на сумите, както следва:

1. П. С. – 274,71 лева, равняващи се на 140,46 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, с аб. № **; 74,05 лева, равняваща се на 37,86 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.10.2024 г.; 7,43 лева, равняваща се на 4 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2022 г.; 2,42 лева, равняваща се на 1,24 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 21.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2024 г. до окончателното им заплащане;

2. Д. К. – 274,71 лева, равняващи се на 140,46 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: **, с аб. № **; 74,05 лева, равняваща се на 37,86 лева, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.10.2024 г.; 7,43 лева, равняваща се на 4 евро, представляваща цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 1

01.09.2021 г. до 30.04.2022 г.; 2,42 лева, равняваща се на 1,24 евро, представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 21.10.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2024 г. до окончателното им заплащане.

Ищецът Т твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците имат качеството на потребители на услугите на ищеца, произтичащо от качеството им на собственици на топлоснабден имот с адрес: **, с аб. № **. Сочи, че съгласно посочените ОУ е доставял за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Поради неплащане на задълженията на определения в ОУ падеж ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

Ответниците П. С. и Д. К., чрез назначения по делото особен представител адв. Е.

Д., са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове при доводи за тяхната недоказаност и неоснователност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените претенции.

Третото лице – помагач Д /с предишно търговско наименование Т/ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца съответната част от претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувачите и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е 2 да установи горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване.

Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 3

ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като писмено доказателство по делото – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 145, том V, рег. № 15018, дело № 811/2006 г. на нотариус Румен Димитров, вписан под № 274 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на Софийски районен съд, се установява, че на 30.06.2006 г. ответниците П. С. и Д. К. са придобили правото на собственост върху апартамент № А12, находящ се в гр. София, ул. „Николай Хайтов“ № 2, вх. А, ет. 4.

От приетия като писмено доказателство по делото – нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 77, том IV, рег. № 5450, дело № 600/2022 г. на нотариус ЙН, вписан под № ** в регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие – района на Софийски районен съд, се установява, че на 05.05.2022 г. ответниците са се разпоределили с притежавания от тях имот в полза на трето за спора лице – Лиляна Иванова Калчева. Владението върху вещта е предадено извън процесния период – на 12.05.2022 г., видно от представения по делото приемопредавателен протокол за влизане във владение.

Установено е по делото също така, че по отношение на процесния недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с Т /с настоящо търговско наименование Д/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим 4 на етажна собственост.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

Въз основа на гореочертаната нормативна уредба и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия между страните по делото по отношение на процесния обект в рамките на заявения период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. и до размера на притежаваните от тях квоти в съсобствеността – по 1/2 ид. ч., съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС.

За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието заключение на СТЕ, което съдът, съобразно правилата на чл. 202 ГПК, кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. От последното се установява, че за процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 850,76 лева. По делото не се твърди и не се установява посоченото вземане да е погасено чрез плащане.

С оглед на горното, съдът намира, че исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия е доказана по своето основание, което от своя страна обуславя и разглеждане на своевременно релевираното от ответниците възражението за погасяване по давност на съдебно предявеното вземане.