Решение № 4277 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4277 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330120214 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от П. А. Г., ЕГН **********, против Етажна собственост на сграда, находяща се в гр.П. бул.В.А. № .., представлявана от у. С.Д., иск за отмяна на Решенията на Общото събрание, обективирани в Протокол от 24.10.2024 г., с което са взети следните решения:

1. Да се уведоми г-жа П. А. Г., че в срок от един месец, считано от датата на решението на общото събрание, да демонтира съоръжението си от покрива на блока, като не повреди повече изолационния материал, с който е покрит покрива, както и стените на тавана на стълбището, и 2. При неизпълнение на взетото предходно решение се упълномощава у.т да представлява пред Районен съд собствениците в етажната собственост по иск срещу собственика П. А. Г., ако не изпълни решението на Общото събрание да демонтира съоръжението си от покрива на блока и да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 24.10.2024 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети следните решения: Да се уведоми г-жа П. А. Г., че в срок от един месец, считано от датата на решението на общото събрание да демонтира съоръжението си от покрива на блока, като не повреди 1 повече изолационния материал, с който е покрит покрива, както и стените на тавана на стълбището, и 2. При неизпълнение на взетото предходно решение се упълномощава у.т да представлява пред Районен съд собствениците в етажната собственост по иск срещу собственика П. А. Г., ако не изпълни решението на Общото събрание да демонтира съоръжението си от покрива на блока и да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК. Твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на Етажна собственост като преди повече от 7 години е разположила законно соларен бойлер на покривното пространство, който представлява единствения й източник на топла вода, като не е имало проблеми и възражения от страна на съседите до момента, в който е започнало санирането на блока и били премахнати улуците и водостоците. Излагат се подробни съображение за незаконосъобразност на решенията. Твърди, че Общото събрание не е редовно свикано по реда на чл. 12 ЗУЕС, като в поканата не е посочен дневния ред на Общото събрание - в нарушение на чл. 13, ал. 7 ЗУЕС.

Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 14 ЗУЕС относно представителството на Общото събрание като двама от собствениците не присъствали, но тяхното гласуване е отразено с декларация. Твърди, че са допуснати нарушения и на чл. 15 ЗУЕС и чл. 16 ЗУЕС, като счита, че в протокола липсва същността на изявленията, тъй като на общото събрание протокол не е воден – последното се провело неофициално и протоколът бил съставен дни по-късно от страна на у.. Поддържа, че в протокола не е отбелязан начинът на гласуване на взетите решения от страна на присъстващите, като представените декларации на Е.К. и И.П., които не са присъствали – не следва да бъдат съобразени при гласуването. В тази връзка сочи, че не е спазен редът по чл. 17 а, ал. 3 ЗУЕС за неприсъствено гласуване. Сочи, че не е спазен редът по чл. 17, ал. 5 ЗУЕС за определяне на ид.ч. при гласуването. Счита, че решенията, взети от Общото събрание не са от неговата компетентност. Поддържа, че бойлерът е сложен преди повече от 7 години, като не е имало проблеми до започването на саниране на блока, като поставеният бойлер не пречи на никого от живущите, като премахването му би ограничило правото на ищцата да ползва общите части. Твърди, че не е извършила нарушение и не завзема общи части, като бойлерът не представлява съоръжение, а домакински уред. По отношение на изложеното в протокола за предизвикан теч – твърди, че теч е умишлено предизвикан от съсед, като последният е отстранен от ищцата. Поддържа, че 2 бойлерът не се движи, като ако това е така – отговорност за начина на фиксиране на бойлера носи фирмата, осъществила саниране на блока. По така изложените съображения моли за отмяна на взетите решения на ОС на ЕС.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр.П. бул.В.А.

№ .., представлявана от у. С.Д.. В отговора на исковата молба са изложени съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че блокът е участвал в програма „Енергийна ефективност на многофамилни жилища“, като е осъществен ремонт на покрива, след който поставеното от ищцата съоръжение „слънчев бойлер“ не можело да се монтира върху поставената изолационна вата, поради което последното се задържа на покрива чрез две водопроводни тръби, които минават през един от отдушниците до жилището на ищцата. Сочи, че покривът е с наклон и поставеното съоръжение е опасно, тъй като е налице риск от наводнение или от падане на съоръжението.

Поддържа, че съоръжението е монтирано без съгласието и уведомяването на останалите съсобственици. Соча, че Общото събрание е свикано по сигнал на двама собственика след изтичане на вода от бойлера. Твърди, че за провеждане на Общото събрание е поставена покана по реда на чл. 13 ЗУЕС, като изготвеният протокол е оповестен по реда на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Сочи, че поканата съдържа и дневния ред, дата и час на място на провеждане на събранието, като е установен и ред за неприсъствено гласуване с посочване на телефон и електронна поща. Твърди, че разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗУЕС е неприложима, доколкото на Общото събрание не са били налице собственици, представлявани по пълномощие, а отсъстващи – представили декларации, които били съобразени при гласуването. Поддържа, че представените ид.ч. са съобразени от нотариалните актове. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че общото събрание е проведено неофициално, както и че в протокола не са съдържат данни относно начина на гласуване на присъствалите лице. Твърди, че е налице компетентност на Общото събрание за вземане на решението за демонтиране на съоръжението. Сочи, че съоръжението е създавало проблеми и преди ремонта на покрива. Твърди, че аргументите за премахване на съоръжението са посочени в двата съставени протокола. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 3 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване нищожността на решенията на общото събрание, поради липса на компетентност за тяхното вземане.

Останалите основания за незаконосъобразност следва да се разгледат при условията на евентуалност по реда на чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на Общото събрание на Етажната собственост.

За да определи правната квалификация на предявените искове съдът съобрази изложените в исковата молба твърдения за допуснати нарушения при вземане на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, независимо че с уточнителна молба от 22.02.2025 г. ищцата изрично посочва, че не предявява иск за нищожност на решенията на Общото събрание. В практиката на Върховния касационен съд константно се приема, че съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, посочена в исковата молба. Правната квалификация на предявения иск се определя служебно от съда, който субсумира изложените в исковата молба твърдения под приложимата правна норма и разпределя доказателствена тежест за подлежащите на установяване факти и обстоятелства. В този смисъл е Решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, Решение № 464 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 1157/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, Решение № 167 от 09.10.2017 г. по т. д. № 12/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС и др.

Не е налице пречка за определяне на правната квалификация едва със съдебното решение, доколкото разпределената от съда доказателствена тежест е релевантна и по отношение на иск за нищожност на решения на Общото събрание на Етажната собственост, независимо какъв е порокът на взетото решение и дали последното подлежи на отмяна по реда на чл. 40 ЗУЕС или следва да бъде прогласено за нищожно.

За да достигне до извод, че твърденията на ищеца за липса на компетентност на Общото събрание за вземане на процесните решения следва да се субсумират под правната норма на чл. 124 ГПК за установяване на тяхната нищожност, съдът съобрази актуалната практика на Върховния касационен съд, с която е изоставено разбирането, че независимо от порока на решението, последното подлежи на отмяна по специалния ред, установен в чл.

40 ЗУЕС. В този смисъл Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр.д. № 978/2022 г.

4 по описа на Върховния касационен съд, в което се приема, че нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС.

Следва да се пристъпи към разглеждане на иска за установяване нищожността на решенията на Общото събрание, с оглед обстоятелството, че това е въведеният най-тежък порок на последните.

По главния иск за установяване нищожността на решенията на Общото събрание на Етажната собственост, съдът намира следното:

По отношение на главния иск ищецът се позовава на наличие на привидност за вземане на оспорените решения на Общото събрание на Етажната собственост, доколкото последните решенията излизат извън определената в закона компетентност на ОС на ЕС.

В практиката на ВКС по Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I г. о. е дадено следното тълкуване: Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.

Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. (Решенията за учредяване на гражданско дружество и за работите на дружеството се вземат „със съгласие на всички съдружници” - чл. 357 и чл. 360 ЗЗД.) При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.

5

Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани.