Решение № 985 от 21.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10651/2021
- Вид
- Решение № 985
- Подписан
- 21.03.2022
- В сила
- 15.04.2022
- Състав
- ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.2, т. 1 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63,ал.2, т. 1 и т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал. 1, т. 3, б."в" · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 985 гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110210651 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-72048/05.07.2021г. по описа на ОПП СДВР от Т. Ч. Т. с ЕГН ********** и адрес за призоваване в гр.С., ул."К." № *, ет. *, ап. *, срещу Наказателно постановление N 21-4332-012990 от 25.06.2021г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.
3, б.“в“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Т., редовно призован не се явява и не се представлява.
В жалбата се сочи ,че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на истината.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.
СРП, редовно призована не се представлява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
1
Жалбата на Т. Ч. Т. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-4332012990 от 25.06.2021г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 13.12.2020г. около 17:30ч. Г.С. управлявала л.а.''А.'' с рег. № *** по ул.''К. П.''. В района на № * автомобилът, който се движел пред нея – л.а.''П. *'' с рег.№ ***, спрял за да пропусне ППС с предимство, след което потеглил назад, ударил лекия автомобил на С. и без да спре потеглил.
Св.С. веднага подала сигнал на спешен телефон 112, като съобщила регистрационния номер и цвета на автомобила, който напуснал местопроизшествието.
На място бил изпратен АП на ОПП СДВР.
Св.С. обяснила на служителите на полицията какво е възприела и написала сведение.
След това С. Г. – служител на ОПП-СДВР, съставил Протокол за ПТП № бл. 1789905 от 13.12.2020г.
По случая била извършена проверка.
В хода на проверката се установило, че ползвател на автомобила с рег.№ *** – собственот на търговско дружество е Т. Ч. Т. с ЕГН **********.
Последният бил призован , явил се в ОПП СДВР на 01.06.2021г. и собственоръчно декларирал, че лично е управлявал процения автомобил на посочената дата и е реализирал ПТП, след което е напуснал местопроизшествието.
На 01.06.2021г. в резултат от извършената проверка , св.С. в присъствието на Г.С., съставил Акт за установяване на административно нарушение № 888466/01.06.2021г. срещу Т.Т. за нарушения по чл. 40, ал. 1 и чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на последният, който го подписал без въражения.
В законоустановения 3 дневен срок не постъпило възражение
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 21-4332-012990 от 25.06.2021г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.
3, б.“в“ от ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на 2 наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти се установиха в хода на съдебното следствие.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установи , че към датата на нарушенията л.а.''П. *'' с рег.№ *** е собственост на търговско дружество , което го е предоставило за ползване на Т.Т..
Последният собственоръчно е декларирал пред полицейски орган чрез нарочна, писмена декларация, която се дава по силата на закон, че на 13.12.2020г. лично е управлявал автомобила и е участвал в ПТП,което е напуснал.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, от които се установява, описаната по-горе фактическа обстановлка.
Установен факт с писмените доказателства е, че след настъпване на ПТП, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните органи.
От изложеното следва, че нарушението с правна квалификация по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП е извършено от Т.Т., установено е и е наказано при спазване на процесуалните правила.
Не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП за посоченото нарушение.
Същите са съставени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията им при спазване на процесуалните правила, съдържащи се в ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в посочената част.
Съдът намира, че е допуснато и нарушение по чл. 123 от ЗДвП, но контролният орган и АНО са допуснали нарушение при излагане на фактите и правната квалификация.
Съгласно АУАН и НП, Т.Т. е напуснал мястото на ПТП без да изпълни задълженията 3 си като участник в ПТП.
Изложеното от фактическа страна административнонаказателно обвинение. е недостатъчно за предявяване на
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съдържа три хипотези , съответно три отделни правила за поведение.
В случая е установено, че жалбоподателят е напуснал местопроизшествието без да спре и да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, което е нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''а'' от ЗДвП, а на Т. е предявено обвинение по б.''в'', а именно: , че при наличието на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го е напуснал, не е уведомил службите за контрол и не е изпълнил указанията й.
По делото е установено по категоричен начин, че Т. е напуснал ПТП без да спре.
Същият не е комуникирал с другия участник за да е налице разногласие по обстоятелствата.
Допуснатото нарушение е съществено, доколкото нарушителят се е защитавал по други факти и съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като е налице съществено измение на обстоятелствата на нарушението.
При така установеното НП следва да бъде отменено в посочената част.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН съдът, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-012990 от 25.06.2021г. , издадено от началник група ОПП към СДВР, в частта му, с която на Т. Ч. Т. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4