Определение № 270 от 21.05.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Велико Търново, 21.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Х. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Х. ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500203 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 437 от ГПК.

С Определение № 288/24.02.2025 г. по в. гр. д. № 64/2025 г. Великотърновският окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима жалбата на „Първа инвестиционна банка“ АД – гр. София против Постановление от 18.10.2024 г. на ЧСИ И. Ц. по изп. дело № 607/2024 г., с което в тежест на „ПИБ“ АД е възложено заплащане на разноски по изпълнението в размер на 8 177.14 лв., представляващи такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и прекратил производството по делото.

Частна жалба против това определение е подадена от „ПИБ“ АД чрез пълномощника юрисконсулт П. Г. с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон. Жалбата против постановлението на ЧСИ е процесуално допустима съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е депозирана против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. В акта, с който съдебният изпълнител прогласява, че делото е прекратено, той възлага и разноски в тежест на взискателя по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислени върху несъбрани суми от дълга. Ако се приеме, че жалбата е недопустима, взискателят ще бъде поставен в неблагоприятно положение – да се защитава в един бъдещ процес, трупайки разноски. Действително, съдебният изпълнител разполага с възможността да се снабди със заповед по чл. 410 от ГПК съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, но за действително дължимите от взискателя и неплатени авансови такси, а не за пропорционалната такса. Следва да се съобрази и нормата на чл. 29, б.“б“ от ТТРЗЧСИ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд с указания за произнасяне по съществото на жалбата.

1

Не е подаден отговор от насрещните страни – длъжниците по изпълнителното дело Х. П. Х. и Р. С. В..

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и писмените доказателства по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 607/2024 г. по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано по молба на взискателя „ПИБ“ АД въз основа на Изпълнителен лист от 28.05.2024 г., изд. по ч. гр. д. № 1469/2024 г. по описа на РС – Велико Търново, за присъдени в полза на банката суми, дължими от Х. П. Х. и Р. С. В.. Принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот, движимите вещи на длъжниците и вземанията им по банкови сметки.

С молба от 17.10.2024 г. взискателят „ПИБ“ АД е направил искане за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригинала на изпълнителния лист.

Съдебният изпълнител е изготвил съобщение до взискателя за дължима от него сума в размер на 8 585.14 лв., от която: 8 177.14 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, 156 лв. авансови такси, начислени, но неплатени от взискателя и 252 лв. такси за приключване на делото. С Постановление от 18.10.2024 г. прекратил изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като на осн. чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК възложил на взискателя разноските в общ размер на 8 585.14 лв. с ДДС.

Взискателят „ПИБ“ АД е обжалвал пред Окръжен съд – Велико Търново постановлението в частта, с която му е възложено задължението да заплати разноски по изпълнителното дело в размер на 8 177.14 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с доводи, че същата не се дължи.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил жалбата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по делото.

Частната жалба против това определение е подадена в срок, от страна, която има интерес от обжалването, допустима е за разглеждане, но е неоснователна по съществото си:

Подадената от длъжника по изпълнителното дело жалба е недопустима и като такава правилно е била оставена от окръжния съд без разглеждане. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените в определението съображения.

Съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК взискателят може да обжалва: т. 1/ отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; т. 2/ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 и т. 3/ спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

Взискателят няма право да обжалва разноските по изпълнението, каквато процесуална възможност има длъжникът съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Че 2 взискателят обжалва възлагането на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в негова тежест, е видно от самата жалба, депозирана пред съда. В нея изрично е посочено, че се обжалва постановлението на ЧСИ от 18.10.2024 г. в частта относно възложените разноски в размер на 8 177.14 лв. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и се прави искане за отмяна на постановлението в тази му част. Нещо повече, взискателят няма правен интерес да обжалва прекратяването на изпълнителното дело, в каквато насока са доводите му за допустимост на жалбата, изложени пред настоящата инстанция.

Изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК по изрична молба на взискателя от 17.10.2024 г., което означава, че искането му е удовлетворено, съответно – частната жалба против прекратяването на делото е недопустима поради липса на правен интерес.

Съществуването на вземането на ЧСИ за такса по чл. 26 от ЗТРЗЧСИ в посочения по-горе размер не може да бъде установено в производството по чл. 435 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ за дължимите неплатени такси и разноски съдебният изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от техния размер, срещу която взискателят може да възрази по реда на чл. 414 от ГПК, при което съдебният изпълнител ще следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си. В исковото производство взискателят ще следва да изложи доводите си, въведени в настоящото производство, за недължимост на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в случаите на прекратяване на изпълнително производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и несъбрани суми по принудителното изпълнение, и с решението си по чл. 422 от ГПК съдът ще разреши спора за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо. (Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК – т. 11).

Предвид всичко изложено по-горе, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 288/24.02.2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново по в. гр. д. № 64/2025 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4