Решение № 15437 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15437 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110106231 по описа за 2026 година

Производството по делото е по исковата молба на Н. Н. П., ЕГН:

**********, адрес: гр. С********** спрямо „Ю **********" ООД (Q SERVICE), ЕИК: **********, със седалище в гр. С**********, представлявано от управителя П.Т..

Излага се, че страните са били страни по трудово правоотношение на основание Трудов договор № 25150/ 25.07.2025г. със срок на изпитване, прекратен и по който се излага, че на работника му се дължи обезщетение по чл.221 , ал.1 от КТ в размер на 2200 лева или 1124.80 евро – обезщетение за оставане без работа по прекратен от ищеца ТД поради неизплащане на трудовото му възнаграждение. Излага се, че ищецът е с правото си да търси исковата сума и се желае решение на съда, с което да бъде осъден ответника за исковите суми като се ангажират доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор по исковата молба, с който искът се оспорва. Излага се, че ТД е бил със срок на изпитване по смисъла на чл.71, ал.1 от КТ и в шестмесечния срок за това е бил прекратен от работодателя без да предизвести за това служителя, за което не е бил длъжен.

Излага се, че искът е неоснователен именно на това основание и като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае решение в този смисъл.

Правното основание на предявения иск е по чл.221, ал.1 от КТ, а именно за присъждане на обезщетение за извършено уволнение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – неизплащане на трудовото възнаграждение на ищеца без предизвестие от страна на работодателя като с доклада по делото съдът е приел, че между страните не се спори за това, че между тях е съществувалото трудово правоотношение, както и че ищецът е работил в обект на ответното 1 дружество и относно размера на тр. възнаграждение за служителя през срока на действие на договора

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от ТД с № 25150/ 25.07.2025г., съгласно който Н. е бил служител на ответното дружество от 28.07.2025г. на длъжност „поддръжка сгради с код по НКП 7119 2016 , код 4335" при осемчасов работен ден и при възнаграждение от 2200 лева. Няма спор и това се установява от самия Договор, че страните са се съгласили ищецът да полага труд за неопределен срок, но с шестмесечен срок на изпитване, уговорен с полза на работодателя.

Не се спори, че този ТД е прекратен като спорно между страните е на какво основание е прекратен. В тази връзка и с оглед наведеното от ищеца твърдение, че Н. е получавал сумата за ТВ със забава и от представеното от него до него писмо от Дирекция Инспекция по труда се установява, че Инспекцията по негов сигнал е установила забавяне в изплащане на трудовото му възнаграждение за месец юли на 2025г и само частично плащане от него в размер на 469.65 лева.

В Заповед с № 48/ 01.08.2025г., връчена на служителя на 29.10.2025г., е видно, че трудовият договор между страните е прекратен на основание чл.71 , ал.1 от КТ в срока за изпитване на служителя Н. от датата 01.08.2025г.

Доказателства от ищеца с оглед установяване на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – а именно по негово искане и без предизвестие поради неплащане на трудовото му възнаграждение не се ангажираха, което мотивира Съда да приеме, че трудовият договор между страните е прекратен именно на това основание, което е посочено в Заповедта – едностранно от работодателя в срока за изпитване.

При тези факти и от правна страна съдът намира следното:

Трудовият договор със срок за изпитване по смисъла на чл. 70, ал.1 от КТ е самостоятелен вид трудов договор и може да се отнесе както към срочните, така и към безсрочните трудови договори. Обичайно те се сключват между страните с цел да се провери годността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа или обратното – служителят / работникът да провери дали поетата от него работа е подходяща за него. Характерно за този вид категория договори е, че в срока на изпитване, който в конкретния случай е от шест месеца, и работодателя, и работника имат правото да прекратят действието на договора с или без предизвестие, но без да е нужно наличие на друго основание т.е достатъчно е за прекратяване действието на договора само условието волята за прекратяване на неговото действие да се случи в срока на изпитване. А конкретният случай е такъв тъй като е видно от заповедта за прекратяване на договора от 01.08.2025г. същата е издадена от работодателя преди изтичане на шестмесечния срок т.е до 25.01.2026г. ( ТД е сключен на 25.07.2025г. и шестте месеца изтичат на 25.01.2026г.), което дава 2 основание на съда да приеме, че работодателят е упражнил даденото му от закона право да прекрати договора на това основание.

Ето защо и на тези основание съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение на това основание в срока за изпитване от страна на работодателя е при спазване на закона като не се доказа това уволнение да се е случило при натиск или да прикрива друго основание за прекратяване на договора между страните.

Във връзка с гореизложеното искът на ищеца за присъждане на сумата от 2200 лева или 1124.8 евро за обезщетение за прекратен от страна на ищеца ТД поради неплащане на тр. възнаграждение от страна на работодателя без предизвестие от служителя е недоказан и неоснователен. На основание чл.

221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а – вкл. и поради забава / неплащане на тр. възнаграждение на работника, работодателят дължи на уволнения служител обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В конкретния случай обаче прекратяване действието на договора между страните на това основание не се установи, което прави искът на Н. за присъждане на обезщетение по този ред за неоснователен и само с тези съображения следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съдът е сезиран с претенция за разноски само от страна на ответника, който търси такива за адвокатско възнаграждение от 300 евро, които са платени видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2026г. Тази сума се дължи изцяло от ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 221, ал.1 от КТ предявения от Н. Н. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С********** спрямо „Ю **********" ООД (Q SERVICE), ЕИК: **********, със седалище в гр. С**********, представлявано от управителя П.Т. иск за осъждане на ответника да заплати по прекратен със Заповед № 48/ 01.08.2025г. Трудов договор № 25150/ 25.07.2025г. със срок на изпитване сума за дължи обезщетение по чл.221 , ал.1 от КТ в размер на 2200 лева или 1124.80 евро и

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. Н. П., ЕГН: ********** , адрес: гр. С********** да заплати на „Ю **********" ООД (Q SERVICE), ЕИК: **********, със седалище в гр. С**********, представлявано от управителя П.Т. сума в размер на 300 евро за разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4