Решение № 731 от 18.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110201207 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. А. срещу Наказателно постановление № 26-0442-000086 от 19.02.2026 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната страна на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. По конкретно се твърди, че в обжалваното НП липсва описание на нарушението. На следващо място са изложени аргументи за липса на субективна страна на нарушението. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно въззивната страна чрез процесуалния си представител представя писмено становище, с което поддържа жалбата.

Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна началник сектор в ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, 1 редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна (гл. юрисконсулт К. Л. – А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 28.10.2025 г. е била прекратена регистрацията на лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на В. А. К., поради постъпило в ОДМВР – Варна уведомление от Гаранционен фонд за липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 03.01.2026 г. в 21,40 часа в гр. Варна, по крайблежната алея в кв. А., до ресторант „Р.р.“, в посока „А.“, въззивникът управлявал горепосочения лек автомобил. По същото време и на същото място се намирали полицейски служители от 04 РУ – Варна, които извършили проверка на автомобила и на неговия водач.

При извършената проверка се установило, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 07.10.2025 г.

По случая е била сезирана Районна прокуратура – Варна.

На 05.02.2026 г. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство от наблюдаващия преписката прокурор.

На 19.02.2026 г. началник на група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: постановление на РП – Варна; застрахователна полица; справки за МПС – 2 бр.; справка за 2 нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи и материалите по пр. пр. № 2010/26 г. по описа на РП – Варна.

Съдът намира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите поотделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено въз основа на издаден отказ на РП – Варна да се образува досъдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Посочената разпоредба е приложима и в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, тъй като последиците са същите. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на 3 пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 о т Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка, като изрично в ал. 2 е предвидено задължение за прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика на ПС, посочен в регистъра.

При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна жалбоподателят е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни.

Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

Прекратяването на регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона, а след получено в съответната областна дирекция на МВР уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.

4

11 КЗ.

По делото не са представени доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за прекратяване на регистрацията съгласно изискванията на чл. 18, ал. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Горното е необходимо условие, за да може съдът да събере и направи анализ на доказателствата и да прецени евентуалното наличие на вина на лицето, което е управлявало автомобила.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали жалбоподателят да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Не се доказа и узнаването по друг начин за служебното прекратяване на регистрацията - не само по реда на чл. 18, ал. 2 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага (в този смисъл Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, постановено по т.д. № 3/2022 г.).

Наред с това липсата на стикер за ГО не означава, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140, ал.

1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно. В този смисъл са Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.

№ 1826/2020 г.; Решение № 655 от 9.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 546/2020 г.; Решение № 2476 от 17.12.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2126/2019 г.; Решение № 1526 от 19.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 5

1520/2019 г. и Решение № 1375 от 4.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1344/2019 г.

Предвид горното, съдът намира, че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на В. С. А. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По разноските:

На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК и с оглед изхода на делото на въззивната страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна е направил възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 НПК на претендираното и платено от въззивната страна адвокатско възнаграждение в размер на 320 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл.

144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По арг. от чл.

36 ЗАдв. минималните размери на адвокатските се определят в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв. или 255,65 евро съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че платеното възнаграждение не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Предвид горното, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер.

Възнаграждението следва да бъде платено от ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2 вр. ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ

6

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0442-000086 от 19.02.2026 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на В. С. А. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.