Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 591 от 18.12.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1505/2024
Вид
Решение № 591
Подписан
18.12.2024
В сила
23.01.2025
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.36 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.54 ал.1 т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.1 ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Русе, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20244520201505 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Е. Р., чрез упълномощен защитник, до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 24-1085-002184 / 10.07.2024г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с упълномощен процесуален представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2024г. в Сектор „Пътна полиция“ гр.Русе бил заведен сигнал с рег.№ 108500-13488/14.06.2024г., подаден от специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ към община Русе. В сигнала е посочено, че 31.05.2024г. около 00,44 ч. в района на с.Николово обл.Русенска в района на лесопарк „Липник“, пред заведение „Овчарска лъка“ л.а. „БМВ 320Д“ с ДК№ Р 56 09 ВМ умишлено поднася задната част на автомобила, като прави няколко оборота, въртейки го в кръг. Към писмото бил приложен и 1 бр. оптичен носител със записи от камери на движеното на автомобила на посоченото време и място. Доколкото било преценено, че записите потвърждават изнесеното в сигнала против собственика на автомобила – жалбоподателя – бил съставен АУАН.

Впоследствие административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция на основание чл.54 ал.1 т.9 от ЗАНН и материалите по делото изпратени на РРП с оглед преценка за извършено престъпление от общ характер. С постановление на РРП от 04.07.2024г. било отказано образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателя и материалите по преписката били изпратени на АНО по компетентност. Въз основа на това постановление АНО издал обжалваното наказателно постановление при условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН.

1

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.

От изгледаните в съдебно заседание записи на оптичния носител ясно, недвусмислено и категорично се установява, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В жалбата и в съдебно заседание по никакъв начин не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесното място; единствено се оспорва, че не е извършил „така наречения дрифт“. Това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение :

Както бе посочено от изгледаните записи се установява, че жалбоподателят извършва последователно няколко движения в кръг, при които поднася задната част на автомобила наляво и надясно, т.е. не се касае на еднократност, която може да се дължи на неволност, а на съвсем целенасочено, съзнателно и последователно поведение, което води до единствения извод, че деянието е извършено при пряк умисъл. Дори в своите обяснения в хода на проверката жалбоподателят не оспорва нарушението , като посочва, че предвид липсата на хора е завъртял автомобила, като го е поднесъл в кръг, като тази твърдяна еднократност категорично се опровергава от приобщените по делото видеозаписи, защото както бе посочено се касае за няколко (поне пет) завъртания на автомобила с поднасяне на задната му част наляво и надясно.

Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, вкл. и когато наоколо няма пешеходци или други МПС. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП.

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице неколкократни кръгови движения на автомобила, съпроводени с поднасяния на задната му част вляво и вдясно.

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът й не зависи от волята на АНО и съда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът РЕШИ:

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1085-002184 / 10.07.2024г. на Началник група при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на С. Е. Р. с ЕГН ********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3