Определение № 145 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. В.

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Е. В. К. търговско дело № 20248002900994 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД чрез процесуален представител адвокат Д. Филипова Х. срещу решение № 69 от 19.01.2024 г. по в. гр. дело № 835/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав в частта, с която е потвърдено решение № 263222 от 31.10.2022 г. по гр. дело № 4656/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, 25 състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Г. П. и Г. Г. Плетноьова в качеството им на законни наследници на Г. В. П., конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, сума в размер 26 767 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0020701201800046 със срок на застрахователно покритие 27.12.2018 г. - 26.12.2019 г. за вреди от настъпило застрахователно събитие на 23.11.2019 г. – противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6

Авант“ с ДК № СВ 5846 НВ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 03.06.2020 г., до плащането, както и сумата в размер 1

1 078,20 лв. – лихва за забава за периода 10.01.2020 г. - 02.06.2020 г., както и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК - направените по делото разноски в размер 3 480,65 лв., съразмерно на уважената част от исковете. С въззивното решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 200 лв. – разноски, направени във въззивното производство.

Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Може ли съдът да приложи предпоставките за упражняване на потестативното право на отказ по чл. 408 КЗ към направеното с отговора на искова молба и с въззивната жалба възражение за изключен риск? противоречие с решение № 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. /т. I от изложението/

2. Следва ли съдът да обсъди възражението за изключен риск отделно от направеното възражение за упражняване на право на отказ на застрахователя вследствие неизпълнение на задължение на застрахования? - противоречие с решение № 125/10.12.2014 г. по т. д. № 3219/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о. /т. I от изложението/

3. Въпросът относно тълкуването на договора по чл. 20 ЗЗД е разрешен в противоречие с решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 4/04.02.2014 г. по т. д. № 23/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. /т. I от изложението/

4. При наличието на нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдебен акт решение по осъдителен иск с липсващ реквизит - банкова сметка или посочен друг начин на плащане, порочен ли е? Какви са правните последици от този порок на съдебното решение? /т. II от изложението/

2

5. Допустимо и правилно ли е съдът да тълкува волята на страните, обективирана в договор помежду им, въпреки липсата на изрично оспорване и/или изявление на някоя от страните в тази насока? /т. II от изложението/ 6. В светлината на събитие, при което е обективно невъзможно да се изследва застрахованото имущество, обусловено ли е приложението на чл. 408 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия /ОУ/ към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. невъзможността да бъдат предотвратени вредите от същото? /т. II от изложението/ Касаторът поддържа, че формулираните в т. II от изложението правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците Р. Г. П. и Г. Г. Плетноьова в качеството им на законни наследници на ищеца Г. В. П., конституирани в производството на мястото му на основание чл. 227 ГПК, чрез процесуален представител адвокат Н. Димова – Д. оспорват касационната жалба и поддържат становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, тъй като по делото не е доказано дали и как застрахованият е заблудил застрахователя, доказано е, че съдържаната информация в транспондера на ключа на откраднатия автомобил не може да бъде достоверна за това кога и как е ползван последно всеки един ключ, дали е правен опит за намеса върху него, както и какъв вид е кодът, който е кодиран в ключа. Излагат доводи, че от справката на оторизирания представител „Порше БГ“ е видно, че откраднатият автомобил е произведен с два броя ключове, не е отразено да е ваден трети брой/дубликат на някой от тези ключове и двата броя ключове са предадени от починалия ищец на застрахователя – ответник по иска. Ответниците по касационната жалба поддържат становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт по съображения, посочени в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

3

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че страните са обвързани от възникнало при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” - „Пълно каско“ съгласно чл. 399 и сл. КЗ въз основа на застрахователен договор, сключен на 26.12.2018 г. между застрахования Г. П. - наследодател на Р. П. и Г. П., и застрахователя – ответник по иска и настоящ касатор. Приел е, че спорният въпрос между страните по делото е дали твърдяното в исковата молба събитие представлява осъществяване на покрит застрахователен риск за застрахования лек автомобил - марка Ауди, модел А 6 Авант, рег. № СВ 58 46 НВ.

Съдебният състав е обсъдил събраните по делото доказателства /застрахователна полица, писмено уведомление, въпросник-декларация, обяснителна записка, приемо-предавателен протокол, постановление от 14.01.2020 г. на прокурор при СРП за спиране на наказателното производство по ДП № ЗМ 2489/2019 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. № 51854/2019 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, Общи условия по застраховка „Каско“, показания на свидетеля Ф. А. Ч., разпечатки от разчитането на предоставените на „Порше БГ“ два ключа, с което е произведен процесният автомобил, отговарящи на рамата и заключение на съдебната автотехническа експертиза/ и въз основа на тях е приел, че на 23.11.2019 г. е настъпило предвиденото в застрахователната полица и Общите условия застрахователно събитие – противозаконно отнемане на собствения на Г. В. П. лек автомобил марка „Ауди А6 Авант“ с ДК № СВ 5846 НВ. Констатирал е, че автомобилът е бил паркиран на 23.11.2019 г. в 19.20 ч. на *** на пресечка с ул. „Цар Симеон“, предвид посещението на ищеца и свидетеля в ресторант „Ниагара“, в 20.40 ч. на същия ден ищецът е установил липсата на автомобила, незабавно е уведомил МВР, съобщил е на застрахователя по телефона, на 25.11.2019 г. е подал уведомление за щета и е предал на застрахователя документи и два ключа от автомобила.

За да направи извод за неоснователност на възражението на ответното застрахователно дружество за наличието на изключен риск, въззивната 4 инстанция е приела, че „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД не е доказало при условията на пълно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че застрахованият Г. В. П. е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение на застрахования автомобил и на застрахователното събитие. Изложила е съображения, че съобщаването на „невъзможен“ маршрут преди настъпването на застрахователното събитие, което е лесно установимо /имат ли пресечни точки определени улици в гр. София – бул. „Христо Ботев“ и ул. „Цар Самуил“/, както и установената налична информация от транспондера на двата ключа на застрахования автомобил, не могат да се приемат за „опит за заблуда“, осъществен от застрахования, доколкото не може да се формира категоричен извод, че описанието на маршрута и информацията, установена в транспондерите на ключовете са свързани с умишлено поведение на застрахования с цел да заблуди застрахователя във връзка с настъпването на застрахователното събитие. Съдебният състав е посочил, че описанието на маршрута може да се дължи и на незнание на улиците, а информацията, установена в транспондерите на ключовете, съгласно разясненията на вещото лице инж. Иван Атанасов Тодоров може да не е достоверна. Съобразил е поясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство, че не може еднозначно да се отговори от какво произтича несъответствието между датата на отнемането на автомобила – 23.11.2019 г., и информацията от ключовете, че последното им ползване е много месеци преди тази дата /единият е ползван на 29.12.2018 г. при пробег 299 476 км., а другият – на 31.01.2019 г. при пробег 301 257 км/, както и че е възможно в деня на събитието някой от тези ключове да е използван за привеждане на колата в движение, но това като информация да не излиза при проверката на ключа.

Въззивният съд е приел също, че за да се обоснове успешно правоизключващо отговорността на застрахователя възражение с поведение на застрахования, включително под формата на изключен риск, и в този смисъл и отказа на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, е необходимо застрахователят да докаже и наличието на причинно-следствена връзка между фактите, с които обосновава т. н. „опит за заблуда“ - поведението на застрахования да е потенциално опасно да предизвика настъпването на застрахователно събитие, да увеличи вредите или 5 да препятства доказването им, т. е. поведението на застрахования да е от такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на вредите или с доказването им. Посочил е, че при положение, че застрахователното събитие настъпва с противозаконното отнемане на застрахованото МПС от собственика му, въвеждането в заблуждение за обстоятелствата, при които е настъпило събитието, щом нямат връзка със самото настъпване на събитието, не представлява изключен риск.

Въззивният съд се е аргументирал и с уредените в чл. 408, ал. 1 КЗ хипотези на допустим отказ на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение, между които е хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 1 КЗ - „при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение“. Приел е, че такова умишлено причиняване на застрахователното събитие не е доказано в конкретния случай от застрахователното дружество, носещо тежестта на доказване.

При положение че не е доказан изключен риск и основание за отказ от заплащане на обезщетение, във въззивното решение е направен извод, че ищецът като застраховано лице, респективно неговите правоприемници са кредитори на търсеното вземане за обезщетение поради настъпилото в срока на застрахователното покритие застрахователно събитие. Предвид действителната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, установена въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза в размер 26 767 лв., искът е уважен до посочения размер, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.