Решение № 1006 от 23.05.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Бургас, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120100499 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Й. Г. П. срещу М. М. М., иск за отмяна на сключения на 14.09.2021 г. между страните договор за дарение, по силата на който в полза на ответника е прехвърлено правото на собственост върху Апартамент с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД – 18 - 9/30.01.2009г. на началника на СГКК - Бургас, с предназначение – Жилище, с площ 37,83 кв. м., находящ се гр. Б. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***, под обекта***, над обекта-***, представляващ самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата, поради отказ на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, на основание чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД.

Твърди се, че с договор за дарение от 14.09.2021 г, ищцата е дарила на ответника процесният имот. Сочи се, че ищцата живее сама, в напреднала възраст е и получава пенсия в размер от 423 лева, поради което се нуждае от издръжка. Излага се, че ответникът има и други имоти, печели добре, но дава на ищцата само по 100 лева месечно. Поддържа се, че през 21.03.2023 г. ищцата е отправила до ответника нотариална покана да заплаща издръжка в размер от 400 лева, но същият продължил да плаща само 100 лева.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че процесният апартамент е дарен на ответника от ищцата и че последната го е поканила да предоставя издръжка в размер от 400 лева. Твърди се, че ищцата не се нуждае 1 от издръжка за покриване на трайно и обективно съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат на който получаваните от нея материални средства не покриват осигуряващи нормалното й човешко съществуване разходи, а се твърди, че същата към настоящия момент получава от РГ. значително по-висока пенсия от заявената и се намира в много по-добро материално положение от ответника, като си позволява разходи за луксозна храна, цигари и алкохол. Сочи се, че ответникът получава около 1500-1600 лева месечно и заплаща месечна издръжка на детето си в размер от 250 лева, наем в размер от 400 лева, разходи за ток и вода около 100 лева месечно и вноски по договор за банков кредит в размер от 220 лева месечно. По отношение на твърденията на ищцата за притежавани от ответника други имоти, се излага, че в имота му в с. Г. живее ищцата, ключалката на процесния имот е сменена и ответника няма достъп до него, а закупената с кредит сграда в с. С. е необитаема, тъй като ответника не разполага със средства да направи необходимите СМР. С оглед това се поддържа, че ищцата няма реална нужда от издръжка и ответникът не разполага с възможност да заплаща повече от 100-200 лева месечно, иначе не би могъл да покрие собствените си ежемесечни разходи.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявения иск.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба. По делото са депозирани писмени бележки от 08.05.2024 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представения по делото Нотариален акт № 65/14.09.2021 г. по нот. д. № 1181/2021 г. на нот. № 699 на НК с РД РС – Бургас се установява, че на същата дата Й. Г. П. е дарила на М. М. М. правото на собственост върху Апартамент с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД – 18 - 9/30.01.2009г. на началника на СГКК - Бургас, с предназначение – Жилище, с площ 37,83 кв. м., находящ се гр. Б. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***, под обекта-***, над обекта***, представляващ самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата /л. 9/.

От представената по делото справка от СВп. се установява, че към настоящия момент, освен дареният имот, ответникът е придобил през 2021 г. поземлен имот в с. Г. в съсобственост с ищцата, както и през 2003 г. е придобил поземлен имот в с. Р. в съсобственост с трето лице и през 2022 г. поземлен имот в с. С. /л. 12/.

Приета по делото е покана от ищцата до ответника за заплащане на издръжка от 400 лева. Поканата е от 21.03.2023 г., като видно от нотариалното удостоверяване същата е получена лично от ответника на 10.04.2023 г. /л. 11/.

Представена по делото е приходна квитанция, от която се установява, че ищцата е заплатила годишните данъци и такси за поземлен имот в с. Г. /л. 119/.

Представено по делото е удостоверение за раждане, от което се установява, че през 2009 г. на ответника се е родило дете /л. 39/, както и платежни нареждания /л. 40 – л. 52/, от които се установява, че към настоящия момент ответника заплаща издръжка на детето в размер от 230 лева.

От служебно извършена справка се установява, че с невлязло в сила решение, постановено по гражданско дело № 2289/2024 г. на РС – Бургас задължението за издръжка на ответника е увеличено от 230 лева на 320 лева.

2

Представен по делото е договор за потребителски кредит от 2023 г., видно от който ответникът има към кредитодателя задължение за месечна вноска в размер от 215 лева с краен падеж на вноските 2033 г. /л. 53/.

Приет по делото е договор за наем от 01.03.2024 г., от който е видно, че ответникът има към наемодателя месечно задължение за наем в размер от 400 лева /л. 60/.

Представени са на л. 63 – л. 81 документи за заплащане на сметки за ВиК и EVN услуги от ответника/.

Разпитана по делото е братовчедка на ищцата – свидетелката З.С., от чийто показания се установява, че ищцата живее сама, няма други доходи извън пенсията в размер от 423 лева, като понякога иска на заем пари от свидетелката. Установява се, че ищцата пуши цигари /л. 129/.

От показанията на разпитания по инициатива на ответника свидетел Ц.Б. /колега на ответника/ се установява, че ответникът не ползва имотите си в с. Г. и кв. С., защото ищцата не му дава.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 227 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки - възникнало по силата на договор за дарение правоотношение между страните за безвъзмездно преминаване на правото на собственост върху недвижим имот от правната сфера на дарителката в правната сфера на дарения; че дарителката има трайно и обективно съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат на който получаваните от нея материални средства не покриват осигуряващи нормалното й човешко съществуване разходи; че е поискала такава от дарения, а последния е отказал да даде издръжката, която е поискана. Ищцата следва да установи и че за ответника е налице възможност да заплаща поисканата издръжка. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правопогасяващи възражения или че е заплащал поисканата му издръжка от дарителката.

Не е спорно по делото, че с Нотариален акт № 65/14.09.2021 г. по нот. д. № 1181/2021 г. на нот. № 699 на НК с РД РС – Бургас Й. Г. П. е дарила на М. М. М. правото на собственост върху Апартамент с идентификатор ***, съгласно КККР на гр.

Бургас, одобрени със Заповед № РД – 18 - 9/30.01.2009г. на началника на СГКК - Бургас, с предназначение – Жилище, с площ 37,83 кв. м., находящ се гр. Б. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-***, под обекта***, над обекта-***, представляващ самостоятелен обект в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Б., ведно с 2,92 % ид. ч. от общите части на сградата /л. 9/.

Установи се от приетата по делото нотариална покана, че на 10.04.2023 г. /л. 11/ ищцата е поканила ответника да заплаща издръжка в размер от 400 лева, като не е спорно по делото, че вследствие тази покана ответникът е започнал да заплаща на ищцата издръжка в размер от 100 лева, а за разликата до 400 лева е отказал.

В теорията и съдебната практика по приложение на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната.

Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД следва да се установи и при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Видно е от www.nsi.bg, че линията на бедност за страната за 2023 г. е в размер около 500 лева. Установеният по делото доход от пенсия на дарителката е в 3 размер на 423 лева т. е. по-нисък от линията за бедност и от минимално необходимия средно определен разход. При определяне на необходимите средства съдът не взема предвид направените разходи за лекуване на счупена ръка, които се явяват извънреден и инцидентен разход.

Обстоятелството, че доходът на ищцата вече е недостатъчен да се издържа от получаваните от нея средства се подкрепя от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката З.С., които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК като логични и последователни, от които се установява, че често се налага на ищцата да търси финансова подкрепа от свидетелката.

Не се твърди и установява по делото дарителката да има друго движимо и недвижимо имущество, от което да получават доходи. По делото не се установи дарителката вече да реализира доходи от трудови дейности, каквито са извършвали в предходен период.

Ищцата е в сравнително напреднала възраст – на 68 г., което логично обуславя извод за влошено здравословно състояние и трудност да реализират странична дейност, от която да получава съществени доходи. Дори и да съумява да поддържа градина, от която да имат продукция за лична употреба, това не опровергава извода за нужда от финансова подкрепа.

С оглед общата икономическа обстановка в страната, получаваният от нея доход от пенсия е видно, че е под прага на линията на бедност за страната и обективно не би могъл да осигури пълноценно покриване на жизнените нужди в битов план от разнообразна храна и лекарства, които да им осигурят нормален живот. Това налага извод, че към настоящия момент дарителката вече е изпаднала в трайна нужда от предоставяне на издръжка.

От ответника по делото е въведено с отговора на исковата молба в процеса възражение за липса на достатъчно средства в неговия патримониум да заплаща издръжка в поискания размер от майка му, което би го поставило в по-лошо положение от това на дарителката му и в който случай не може да се приеме, че е налице непризнателност.

Въпреки указаната на ищцата, с определението по чл. 140 от ГПК, тежест на доказване, включително по реда на чл. 146 ал. 2 от ГПК, същата не е ангажирала по делото доказателства, установяващи, че за ответника е налице възможност да заплаща поисканата издръжка. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства установяващи финансовите възможности и получаваните от ответника доходи - обстоятелства за които съдът няма служебно задължение за установяване. Същевременно неоснователно е възражението на ищцата за наличие на множество недвижими имоти, собственост на ответника, тъй като от показанията на свидетеля Ц.Б. се установи, че имотите в с. Г. и кв. С. не се ползват от ответника, а за другите два имота не са ангажирани доказателства, че реално са в състояние да носят доход на ответника, при все повече, че този в с. Р. се притежава от ответника в съсобственост с трето лице. Притежанието на тези имоти не може автоматично да обуслови извод, че щом ответникът е разполагал със средства да закупи същите, то разполага с такива и да плаща издръжка. Освен това, дори и да бъде прието, че тези имоти могат да бъдат отдадени под аренда, предвид местонахождението и квадратурата им, тази рента не би била в размер позволяващ плащането на издръжка в претендирания от ищцата размер, дори и да бъде приет за установен признатия от ответника с отговора на исковата молба месечен доход от около 1500 – 1600 лева месечно. От представените по делото писмени доказателства се установи, че ответникът месечно заплаща около 230 лева издръжка на детето си /която с оглед наличието на висящ съдебен спор за изменението ще бъде увеличен/, около 215 лева вноска по кредит, 400 лева за наем и средно около 100 лева за ВиК и EVN услуги или общо около 945 лева месечно. От остатъка от около 655 лева /1600 лева – 945 лева/, ответникът дава на ищцата за издръжка по 100 лева месечно и остава с 555 лева за преживяване, размер близък до посочения от НСИ праг на бедност. По делото липсват ангажирани доказателства в тази насока, но за двата си имота ответникът логично също заплаща годишни данъци и такси. По делото се установи от свидетелката разпитана по инициатива на ищцата, че последната пуши, което предполага допълнителни разходи, които обаче не следва да се покриват от ответника, тъй като издръжката служи за задоволяване на необходимо присъщи за съществуването на всеки човек нужди, между които 4 тютюнопушенето не е.