Определение № 892 от 15.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 892 гр. Благоевград, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500002 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 253/08.07.2025 г., постановено по гр.д. № 498/2023 г. по описа на Районен съд – ***, съдът е отменил дарението, сключено между Е. А. П., ЕГН **********, и И. В. П., ЕГН **********, и Е. В. Б., ЕГН **********, материализирано в Нотариален акт № 63, том I, рег. № 1056, д. № 57/2009 година на нотариус ***, рег. № 569 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в вх.рег. № 534, акт № 27, том III, дело № 438, партидна книга 3397,3398 от 11.03.2009 година, с който Е. А. П. и покойният й съпруг И. *** П. са прехвърлили на двамата ответници, при равни дялове, следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 9 /девет/, находящ се на третия жилищен етаж на жилищна сграда, построена върху дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел I /първи/, имот планоснимачен номер 817 /осемстотин и седемнадесет/ от квартал 113 /сто и тринадесет/ по плана на град ***, община ***, област Благоевградска, утвърден със Заповед № 32/1992 година на Кмета на Община ***, област Благоевградска, апартамента, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 76,87 кв.м. /седемдесет и шест цяло и 1 осемдесет и седем стотни/ квадратни метра, ведно с: МАЗЕ № 15 /петнадесет/ със застроена площ от 4,00 кв.м. /четири/ квадратни метра, Таванско помещение № 18 /осемнадесет/ със застроена площ от 8 /осем/ квадратни метра, ГАРАЖ № 1 /едно/ със застроена площ от 18 /осемнадесет/ квадратни метра, 3,4288 % /три цяло четири хиляди двеста осемдесет и осем десетохилядни/ процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Е. В. Б. и И.

В. П., чрез адв. К. К., срещу Решение № 253/08.07.2025 г., постановено по гр.д.

№ 498/2023 г. по описа на Районен съд – ***.

Жалбоподателите считат постановения съдебен акт за неправилен, постановен при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочат, че първоинстанционното решение е необосновано и очевидно неправилно, а предявеният срещу тях иск по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за неоснователен и недоказан.

Твърдят, че съдът, в груба колизия с процесуалните норми, е допуснал несвоевременно заявени доказателствени искА.я, които са послужили за извеждането на значими за настоящия граждански спор правни изводи. В първото проведено съдебно заседА.е на 09.07.2024 г., съдът е предоставил възможност на ищцата да направи доказателствено искане за назначаване на СМЕ и СИЕ по делото, от която същата не се възползвала. Едва в следващо съдебно заседА.е на 18.09.2024 г. било направено такова. Въпреки възражението на ответниците по делото с оглед настъпила преклузия на доказателственото искане, първостепенният съд го допуснал в нарушение на процесуалните норми по чл. 146, ал. 3 от ГПК, което от своя страна довело до накърняване принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.

Сочат, че незаконосъобразното поведение на РС - *** не може да бъде сА.рано с мотива, че доказателственото искане е основателно за предмета на правния казус и такова е направено в сезиращата искова молба – твърдение, което не отговаря на истината. Ако евентуалното заявяване на искане за събиране на доказателства в тази насока действително е било възприето от съда като релевирано такова, то контролираната инстанция би се произнесла 2 по същото с изготвения по делото проект на доклад или в първото по делото заседА.е, без да указва на ищцата процесуална възможност за това.

Твърдят, че тенденциозното отношение на първата инстация в горепосочения смисъл било затвърдено в съдебно заседА.е на 18.09.2024 г., в хода на което съдът сам разширил обхвата на направено от ищеца доказателствено искане досежно имущественото състояние на жалбоподателите, формулирайки го като „доходи и имуществено състояние“ и съответно допускайки го с това съдържА.е, обективирано на стр. 7 от съставения протокол. Сочат, че недопустимото посочване на „правилните“ процесуални действия на представителя на ищцова страна, респективно произнасянето по незаявено от същия доказателствено искане, представлява съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателите твърдят, че оценъчно-аналитичната дейност на контролираната съдебна инстанция касателно необходимата на ищцата издръжка е необективна и едностранчива, като не е съобразена с наличната доказателствена маса. Сочат, че заключението по извършената СИЕ безспорно установява, че Е. П. е получавала суми като пенсия и добавки към нея, в периода от месец февруари 2023 г. до месец юли 2024 г., значително надвишаващи линията на бедност и средната пенсия в страната. Въпреки направеното в ОСЗ на 19.02.2025 г. уточнение от вещо лице ***, че приетата в т. 1 от СИЕ месечна издръжка за нормален живот за едно лице през първото тримесечие на 2024 г., в размер на 1454 лева, касае такава за едно работещо лице, съдът игнорирал този неоспорим факт и експертното изявление в тази връзка, поставяйки в решението си посочената сума за базова жизнена основа при определяне на необходимата издръжка на ищцата – неработеща и пенсионер, с единствената цел да обоснове необективно завишен размер на същата.

Застъпват становище, че приетото заключение по извършената СИЕ е компетентно и детайлно изготвено, като същото анализира в пълна степен паричния еквивалент на средномесечната издръжка за поддържане на нормален живот на ищцата с оглед актуалния й здравен статус и специфични нужди, изчислен в размер на 756,52 лева. Първостепеният съд обаче е пренебрегнал тези изявления, съответно изчисления и е извършил калкулация по неясни критерии и методика на несъществуващи и недоказА. разходи, 3 частично извлечени от разпита на св. *** – дъщеря на ищцата и заинтересовано от изхода на делото лице, доколкото същата се явява законен наследник на своята майка Е. П. и по отношение на процесния недвижим имот, ако същия бъде върнат в патримониума на ищцата.

Твърдят, че Районен съд - *** е достигнал до извод за ежемесечни допълнителни разходи от около 430-450 лева, което от своя страна подчертава абсолютната необоснованост и липса на мотивировка на постановения съдебен акт в тази насока. Приложеният от съда двоен стандарт досежно данните за имущественото състояние на стрА.те по делото и извършвА.те от тях сделки с недвижими имоти сочи за пристрастност и предубеденост на контролираната съдебна инстанция.

Жалбоподателите изтъкват, че ако действително Е. П. е изпитвала необходимост от допълнителни средства за своята издръжка, тя не би прибягнала до безвъзмездно прехвърляне на собственото си недвижимо имущество, от което хипотетично би могла да реализира допълнителен доход за издръжката си чрез покупко-продажба или отдаване под наем.

Доказателствата за осъществени от ищеца дарения през горепосочения период от време са в пълна колизия със заявената нужда от издръжка.

Не оспорват, че ищцата е тази, която може да избере начина на разпореждане с недвижимостите си, но безвъзмезден такъв в твърдян период на недостиг на средства за издръжка води до единствено възможното заключение, че Е. П. сама се е поставила в материална нужда от допълнителни средства. Освен това ищцата има запазено пожизнено право на ползване върху една стая в процесния недвижим имот, който не използва по собствена воля. Винаги е разполагала с ключ от дарения имот, като й е бил предоставен нов такъв и след смяна на входната врата.

Сочат, че в противовес с установеното, съдът е приел този факт за недоказан на базата на голословните твърдения на ищцата, изложени в нотариална покана, съставена в периода на висящ граждански процес и с единствената цел да извлече изгодни за себе си правни последици при решаването му.

Твърдят, че до настоящия момент ищцата не се е възползвала от правото си на ползване –твърди се същ лично или чрез отдаването му под наем, за да реализира допълнителни доходи за своята издръжка. Не е пристъпила и към 4 разпореждане с притежавА.те от нея 1/4 идеални части от поземлен имот, заедно с двуетажна масивна жилищна сграда и навес, находящ се в гр. ***, за задоволяване на своите нужди и след като е извършила дарение на част от посочения имот в полза на трето лице.

Твърдят също, че за ответницата Е. Б. не са налични данни за сделки с недвижими имоти през процесния период. В предходен такъв има отбелязване за закупуване на недвижимо имущество в едно село на името на съпруга на ответницата, за което няма данни дали е придобито в условията на съпружеска имуществена общност и съответно на каква стойност, но съдът неправилно е възприел изложеното като индиция за материалните възможности на Е. П. да заплаща издръжка на ищцата. Извън анализа на съда останалш безспорно доказА. по делото обстоятелства, че Е. Б. упражнява свободна професия, самоосигурява се на минимален осигурителен доход под средната работна заплата за страната и отглежда две деца, едното от които студент в първи курс към УНСС. С оглед данните на НСИ за средномесечна издръжка за едно лице и протичащите инфлационни процеси у нас през последните години, реализирА.ят от ответницата Б. доход се явява крайно недостатъчен за покриване на личните й и семейни нужди. Съотнесени към доходите на ищцата по делото, тези на Е. В. Б. са в по-нисък размер и неплащането на издръжка от нейна страна е обективно обусловено от реалното й финансово състояние. Противното би поставило същата и нейните низходящи в по-лошо положение от това на ищцата.

Сочат, че за ответника И. П. са налични данни за закупуване на единствено жилище през 2018 г. с ипотечен кредит в размер на 108 970 /сто и осем хиляди деветстотин и седемдесет/ лева и изтеглен през 2021 г. кредит за текущо потребление в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Същият живее на семейни начала с майката на своята малолетна дъщеря *** П., родена на *** г. и полага грижи за отглеждането и на сина на своята партньорка, с който споделят общо домакинство. Аналогично на извършения превратен анализ на материалното състояние на ответницата Б., съдът отново е приложил своя необективен подход, извършвайки повърхностен, частичен и изгоден за ищцовата страна анализ на доказателствената маса.

Сочат също, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е игнорирал част от съществуващите финансови отговорности на И. П., а други 5 такива е възприел за равносилни на материална възможност за плащане на издръжка. По делото обаче не е установено редовно обслужване на изтеглените от И. П. кредити, за да се правят аргументирА. изводи в тази насока. Наличието на поети финансови ангажименти невинаги кореспондира с финансов ресурс /не е константа/ за изпълненията им и в този смисъл считат доводите на съда за неправилни и житейски нелогични.

Жалбоподателите застъпват становище, че конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка се прави въз основа на конкретното здравословно, материално и имуществено състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи. Позовават се на съдебна практика на ВКС.

Сочат, че гореизложените процесуални нарушения и извършеният необективен, неправилен и повърхностен анализ на доказателствената съвкупност по делото, дори грА.чещ с липса на такъв досежно релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства, са довели до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решение за доказаност на исковата претенция по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, а именно, че Е. П. е изпаднала в нужда от издръжка и то от траен характер. Погрешната преценка за наличието на изискуемите законови предпостави за отмяна на направеното дарение влече след себе си постановяването на един необоснован и очевидно неправилен съдебен акт.