Решение № 55 от 22.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. С., 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530101242 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1-3 и ал.

4 ЗЗД.

Ищецът - твърди в исковата си молба и уточняващата я такава, че на 02.10.2018 г. сключил с ответника договор за паричен заем № 5473175, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 300 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40,27 % и ГПР 49,42 %. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, дължал такса експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 124.25 лева. Усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал процесната такса. Клаузата й заобикаляла закона и накърнявала правата му по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката, и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за сключване на договор за заем, или обикновена заявка без такса, която означавала заемодателят да вземел становище в срок от 10 дни. Следователно, при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане на заявката била във фиксиран размер от 124.25 лева и в случая липсвала каквато и да било еквивалентност между същата и извършената услуга от заемодателя. В попълненото предложение за сключване на договора за паричен заем, не бил посочен размерът й, което означавало, че ответникът не бил запознат с размера й преди самото сключване на договора. Съгласно чл.

144, т. 9 ЗЗП, неравноправни били клаузи, които налагали на потребителя приемането на клаузи, с които той не бил имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

В чл. 146, ал. 1 ЗЗП, било посочено, че неравноправните клаузи били нищожни, освен ако 1 били уговорени индивидуално. А не били такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузи, които били изготвени предварително, при които потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им. Бил потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП.

Посочената клауза имала неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се целяло неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, без реално да била извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Поради невключването на такса експресно разглеждане в предвидения договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и 2, т. 1 ЗЗП. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлявал един от елементите, на които можела да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, която сочела неверен ГПР, водела до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в договора да бъдел посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК да бъдел посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит, като недействителен, не пораждал права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл. 23 ЗПК, в този случай потребителят дължал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът нямал правно основание да претендира исковите суми, тъй като следвало в ГПР и във ГЛП да бъдело посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като такса експресно разглеждане, което представлявало част от компонентите на ГПР. С допълнителна молба от 24.04.2023 г. пояснява, че не бил заплатил на ответника процесната сума. Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответника, че 2 клаузата в чл. 1, ал. 3 от сключения от страните договор за паричен заем № 5473175/02.10.2018 г., е нищожна, поради нейната неравноправност, противоречието й с добрите нрави, заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК.

Претендира за разноски по делото.

Ответникът В. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен, и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че на 02.10.2018 г. ищецът е сключил с прекратеното в хода на делото без ликвидация и заличено от търговския регистър В., чийто правоприемник е ответника, представения с исковата молба договор за паричен заем „В.“ № 5473175 – 02.10.2018 (л. 5-7). Същият представлява договор потребителски кредит (чл. 9, ал. 1 ЗПК). С него страните се уговорили праводателят на ответника да предостави в брой на ищеца 300 лева потребителски заем за рефинансиране/погасяване на друг негов заем/кредит към праводателя на ответника по договора им от 18.09.2018 г., а ищецът се задължил да му го върне в срок до 30.04.2019 г., разсрочено, на 7 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка в размер на 66.55 лева, включваща част от главницата, възнаградителната лихва и таксата за експресно разглеждане, с падежи за плащане: 01.11.2018 г., 01.12.2018 г., 31.12.2018 г., 30.01.2019 г., 01.03.2019 г., 31.03.2019 г. и 30.04.2019 г., с уговорен в договора фиксиран ГЛП от 40.27 %, с 0.11 % лихвен процент на ден, с посочен общ размер на всички плащания по договора -465.85 лева, с посочен ГПР - 49.42 % (чл. 2-8 от договора).

С чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че ищецът, като заемател, заявил, че преди подписването му избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на заема, която му била предоставена от праводателя на ответника, като кредитор, което обстоятелство било декларирано в попълнено от ищеца ППЗ, или форма за онлайн кандидатстване, или чрез средство за комуникация от разстояние (л. 5). В чл.1, ал. 3 от договора е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят – ищец му дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 124.25 лева (л. 5). В чл. 1, ал. 4 от договора страните уговорили с подписването му, таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено, като се раздели на равни части и включи в размера на всяка от погасителните вноски.

С подписването на договора ищецът удостоверил, че е получил от праводателя на ответника обещания му заем, като договорът има силата на разписка за получаването му (чл.

3, ал. 2 от договора, л. 5). Страните не спорят, че до приключване на съдебното дирене ищецът не е заплатил на ответника процесната такса за експресно разглеждане на документи 3 за отпускане на заема от 124.25 лева. Други релевантни доказателства няма представени по делото.

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1-3 и ал. 4 ЗЗД, е основателен и следва да се уважи. От една страна, атакуваната с него процесна клауза на чл.1, ал. 3 от договора за паричен заем (който по своя характер е договор за потребителски кредит, защото такъв, според легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК, е всеки договор, въз основа на който кредиторът предоставя/се задължава да предостави на потребителя кредит, под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, какъвто е и случая), в която е уговорено, за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката на ищеца за паричен заем, последният да му дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 124.25 лева, е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. Според нормата на чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. А според нормата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая страните не спорят, а пълномощникът на ответника и признава по същество в т. 1.2 от отговора (излагайки в същия доводи, че стойността на същата такса не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора – л. 21), че таксата за експресно разглеждане не е включена в размера на ГПР (49.42 %). А несъмнено е следвало да бъде включена в него, защото, съгласно легалното му определение в чл. 19, ал. 1 ЗПК, същият изразява общите разходи по кредита, а те съгласно легалното им определение в §1, т. 1 ДР на ЗПК включват и такива такси. А след като е така и в случая в изчисляването на посочения в договора ГПР от 49.42 %, не е включена и тази такса от 124.25 лева, а е следвало да бъде включена с оглед изложеното, а размерът й съставлява 41.42 % от заема (124.25 : 300 х 100), при което с нея размерът на ГПР по договора би надхвърлил законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което би довело до нищожност на същата клауза на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, то е очевидно, че тя заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нищожността й на това основание.