Определение № 2408 от 27.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2408 гр. Бургас, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500677 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. И. Д., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ № 104, партер, подадена чрез пълномощник адв.Красен Кръстев, против определение № 1337 от 28.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 6622/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което производството по предявения от К. И. Д. срещу „Алианц Банк България“

АД иск с правно основание чл.439 ГПК е прекратено, поради недопустимост на иска.

Жалбоподателката оспорва обжалваното определение, като счита същото за недопустимо и неправилно. На първо място се посочва, че съдът е сгрешил правната квалификация на иска, като се сочи, че претенцията не е по чл.439 ГПК, а е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, тъй като се иска установяване недължимост на суми и не е предявен иск за оспорване на изпълнението. Поради това жалбоподателката счита, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск и постановеното от него определение е недопустимо. На следващо място се посочва, че цесионерът не е бил конституиран като взискател, като по изпълнителното дело няма акт за конституирането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради което взискател все още е ответника, който е посочен като такъв от съдебния изпълнител в документите по изпълнителното дело, като същият не е оспорил това си качество. Сочи се също, че за ищцата е налице и правен интерес от иска, за което е цитирана практика на ВКС. Моли въззивния съд да обезсили, респ. да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноските в двете инстанции.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна „Алианц Банк България“ АД, с който се взема становище за неоснователност на жалбата, като се излагат подробни съображения. Моли се съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди определението на БРС като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№ 6622/2023 г. по описа на РС – Бургас е образувано по исковата молба на К. И. Д. против „Алианц Банк България“ АД, за приемане на установено между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1250 лв., част от обща сума от 5297.84 лв., представляващи главница по договор за потребителски кредит от 21.05.2014 г., присъдени с решение по гр.д.№ 6403/2016 г. по описа на БРС, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че със съдебно решение по гр.д.№ 6403/2016 г. на БРС ищцата е била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 5297.84 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 21.05.2014 г., ведно с лихви и разноски, като за присъдените суми е било образувано изпълнително дело № 220/2018 г. на ЧСИ И. Б.. Твърди се, че вземанията са погасени по давност, тъй като от влизане в сила на решението до момента не са извършвани действия, които да прекъсват давността. В тази връзка се сочи, че ищцата е отсъствала от страната, а по изпълнителното дело не й е бил назначен особен представител и поради това следва да се приеме, че не са извършвани валидни изпълнителни действия. Сочи се също, че ответникът като взискател не е искал изпълнителни действия след образуване на изпълнителното дело, а оттогава са изминали повече от пет години.

В депозирания от ответника „Алианц Банк България“ АД писмен отговор исковата претенция е оспорена като неоснователна с твърденията, че още с образуване на изпълнителното дело са искани и извършени изпълнителни действия, които прекъсват давността, като в тази връзка са изложени подробни съображения.

По делото е прието като доказателство копие на изп.дело № 220/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б., рег.№ 800 и район на действие БОС. От същото е видно, че е образувано по молба на „Алианц Банк България“ АД срещу длъжника К. И. Д. за събиране на сумите по изпълнителен лист № 551/07.02.2018 г., издаден въз основа на решение № 2066/15.12.2017 г. по гр.д.№ 6403/2016 г. на БРС, като с договор за цесия от 10.01.2019 г. взискателят (цедент) е прехвърлил вземането си на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (цесионер), който е конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на „Алианц Банк България“ АД с разпореждане на ЧСИ Б. от 18.02.2019 г. на 2 основание чл.429, ал.1 ГПК.

С молба от 01.02.2024 г. ищцата е заявила, че след запознаване с изп.дело № 220/2018 г. на ЧСИ Б. е установила, че по него, след договор за цесия, с разпореждане на ЧСИ от 18.09.2019 г. като взискател е било конституирано „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Предвид това, ищцата е заявила, че прави изменение на иска като добавя ново основание, освен вече заявеното, а именно, че не дължи сумите, тъй като ответното дружество не е титуляр на вземането. Изменението на иска чрез добавяне на новото основание е прието от районния съд на основание чл.214, ал.1 ГПК с протоколно определение от 06.02.2024 г.

С обжалваното определение № 1337/28.02.2024 г. районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.439 ГПК, по който надлежна процесуална легитимация като ответник има взискателят, който е придобил вземането след прехвърлянето му, а именно цесионерът. В тази връзка е прието, че предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК се явява допустим само спрямо цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но не и срещу цедента „Алианц Банк България“ АД, поради което ответникът не притежава процесуална легитимация да отговора по предявения иск и същият е недопустим, а производството по него следва да бъде прекратено. По отношение на въведеното по реда на чл.214 ГПК второ основание на исковата претенция, че ищцата не дължи процесните вземания, тъй като ответникът вече не е техен титуляр, поради прехвърляне на вземането, БРС е приел, че така се твърди нещо изцяло ново и различно от посоченото в исковата молба, а именно от една страна се твърди, че титуляр на вземането е цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, но защита се търси срещу цедента „Алианц Банк България“, което прави искът недопустим, респ. недопустимо е и постановеното по такъв иск решение. По тези мотиви, районният съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл.439 ГПК.

Бургаският окръжен съд, след преценка на данните по делото и като съобрази приложимия закон, намира, че обжалваното определение за прекратяване на делото е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на БРС за недопустимост на исковата претенция, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

По изложените в частната жалба оплаквания следва да се отбележи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание. В случая, ищцата по предявения отрицателен установителен иск е изложила твърдения, че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството по гр.д.№ 6403/2016 г. на БРС, по което е издадено 3 изпълнителното основание, водещи до недължимост на вземането на ответника „Алианц Банк България“ АД, за събирането на което е издаден изпълнителен лист (от 07.02.2018 г.) и е образувано изпълнително дело № 220/2018 г. по описа на ЧСИ И. Б..

Твърденията на ищцата са за наличието на факти, настъпили след приключване на гражданското дело, по което е издаден изпълнителния лист, обуславящи несъществуване на вземането в полза на ответника – твърди се, че вземането е погасено по давност, като от образуването на изпълнителното дело не са извършени от взискателя никакви изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Така изложените в исковата молба твърдения за недължимост на вземането за издръжка, за събирането на което е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, както и заявеното до съда искане, обосновават извод, че правната квалификация на предявения иск е по чл.439 ГПК, както правилно е приел и районния съд, поради което следва да се съблюдават предпоставките на посочената норма. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията в частната жалба, че съдът е сгрешил правната квалификация на претенцията и за недопустимост на обжалваното определение, като постановено по непредявен иск.

Въззивният съд изцяло споделя изводите на първата инстанция за липса на надлежна процесуална легитимация на ответника „Алианц Банк България“ АД да отговаря по предявения иск по чл.439 ГПК, като намира изложените в тази връзка доводи от жалбоподателката за наличие на правен интерес от иска за неоснователни.

Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право се допуска само, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно решение. Наличието на правен интерес и наличието на процесуална легитимация на страните са абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на установителния иск, какъвто се явява и искът по чл.439 ГПК, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на процеса. По своята правна природа, искът по чл.439, ал.1 ГПК е отрицателен установителен и е предоставен на длъжника в изпълнителното производство за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение, т.е. за установяване недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При прехвърляне на вземането по изпълнителния лист настъпва правоприемство по силата на чл.429 ГПК, което изключва възможността длъжникът да води иск по чл.439 ГПК срещу цедента, поради липса на правен интерес, като надлежен ответник по иска е взискателят-цесионер, който е придобил прехвърленото вземане. В горния смисъл – Определение № 639/06.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 497/2023 г. на ВКС, III г.о., Определение № 4

60231/08.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 388/2021 г. на ВКС, III г.о.

В случая, от данните по изпълнителното дело е видно, че процесното вземане е прехвърлено от взискателя „Алианц Банк България“ с договор за цесия и с разпореждане на ЧСИ на негово място като взискател по изпълнителното дело е конституиран цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С допълнителната молба от 01.02.2024 г. самата ищца твърди, че процесните вземания са прехвърлени от ответника на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което е конституирано като взискател по изпълнителното дело и ответникът вече не е техен титуляр. При това положение, надлежен ответник по иска по чл.439 ГПК е само новоконституирания взискател – цесионерът, придобил вземанията след прехвърлянето им, като за ищцата липсва правен интерес от установяване на тяхното несъществуване по отношение на цедента – ответник в настоящото производство. Ето защо, настоящият иск по чл.439 ГПК е недопустим и не подлежи на разглеждане от съда, като образуваното по него производство също е недопустимо и правилно е прекратено от районния съд. Ако ответникът желае да насочи иска си срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, то няма пречка да стори това в друго производство, за което следва да сезира съда с искова молба.

С оглед изложение съображения, Бургаският окръжен съд намира, че депозираната частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска е правилно и следва да бъде потвърдено.