Решение № 2360 от 29.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2360 гр. София, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510022 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20111673 от 10.05.2021 г., постановено по гр. д. № 53990/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. К. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 363, 88 лв., представляваща стойност за доставена топлинна енергия през периода м.02.2015 г. – м.04.2017 г. в топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к. „******* аб. № 266702, сумата от 39, 59 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 01.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 76, 26 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и сумата от 7, 48 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 22.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 7494/2018 г. по описа на СРС, 151 състав. Исковете за главница за доставена топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени над уважения до пълния предявен размер от 442, 91 лв. и за периода м.05.2014 г. – м.01.2015 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата от 365, 68 лв. - разноски в исковото и сумата от 64, 53 лв. разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сторените от него в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. в размер на 41, 87 лв.

1

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове за лихва за забава, е депозирана въззивна жалба от ответника Г. К. К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не дължи лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, тъй като по отношение на нея липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя, поради което длъжникът изпада в забава едва след покана, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, а такава в случая липсва.

По отношение на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия решаващият съд не е съобразил, че за част от исковия период са действали Общите условия на ищеца, регламентиращи задължение за публикуване на фактурите на интернет страницата му, предвид което за половината от претендираната сума не е настъпила изискуемостта на вземанията за главница. Излага съображения, че клаузите от Общите условия на ищеца в чл.33, ал.1 и ал. 2, одобрени с Решение ОУ -02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са нищожни респ. неравноправни по смисъла на ЗЗП. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове за лихва за забава за забава върху главницата за дялово разпределение и за част от претендираната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, когато в сила са били Общите условия на ищеца от 2014 г. Претендира направените по делото разноски, както в настоящото производството, така и в исковото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молби от 03.11.2021 г. и 12.04.2022 г. моли съда да остави без уважение депозираната въззивна жалба и да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че Г. К. К. е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, аб. № 266702, като му дължи сумата от общо 566,24 лв., от която:

482,50 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. и 83,74 лв. –лихва за забава върху нея за периода 16.09.2015 г. – 22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 01.02.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 7494/2018 г. на СРС, 151 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира 2 установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът Г. К. К. оспорва предявените искове. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия и оспорва между него и ищеца да са налице облигационни правоотношения. Оспорва до имота му е доставяна топлинна енергия, както и извършеното дялово разпределение. Оспорва и дължимостта на лихва за забава, като счита, че изискуемостта не е настъпила. Поддържа, че клаузи от Общите условия на ищеца от 12.03.2014 г., а именно чл.33, ал.1 и ал. 2 са нищожни, тъй като съдържат неравноправни клаузи. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

На 01.02.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. К. К. за сумата от 482, 50 лв. – главница, както и 83, 74 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 22.01.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., който включва дължимата сума за реално потребена енергия отразена в общи фактури

№ 0065095995/31.07.2015 г. , №

0075766847/31.07.2016 г. и № 0082003684/31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 23, аб. № 266702. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за неизплатена топлинна енергия 442, 91 лв. - главница и 76, 26 лв. - лихва, а за дялово разпределение: 39, 59 лв. главница и 7, 48 лв. - лихва.

С разпореждане от 21.02.2018 г. по ч. гр. д. № 7494/2018 г. на СРС, 151 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. -държавна така и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, въз основа на заповед № ДИ – 03-192/89/07.07.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС „Връбница“, на 24.08.1989 г., Г. К. К. и Р.Г. К. са купили следния недвижим имот, собственост на държавата: апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, състоящ се от: три стаи, , кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 92,16 кв. м, заедно с избено помещение № 23 с площ от 4, 63 кв. м и 1, 209 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Приложено е и писмо изх.№ Л-898/22.07.2015 г., съгласно което Столична община, район „Връбница“ уведомява „Т.С.“ ЕАД, че на името на Г.

К. К. има договор за покупко – продажба от 24.08.1989 г. за процесния апартамент № 23.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.

„******* от 01.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се 3 сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 30.08.2002 г. е сключен договор № 3229 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. „******* , по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са ангажирани нотариално заверени копия на констативни протоколи за дължимите суми за топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г.

От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т. по изслушаната съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес гр. София, ж.к. „******* се отчита по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция от служители на „Т.С.“ ЕАД всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“ в 00.00 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са изчислени съгласно методиката и формулите, установени с Наредбата за топлоснабдяването, като са приспаднати от постъпилата в абонатната станция енергия. Дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяването и цените на топлинната енергия за процесния период. Вещото лице е установило, че в процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела респ. и топлоразпределители, както и, че не е ползвана топла вода. Начислявана е топлинна енергия само за сградна инсталация, което е извършено съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяването. За периода 01.05.2014 г. – 31.01.2015 г. сумата за изразходвана топлинна енергия е установена от вещото лице в размер на 79, 04 лв., а за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 363, 88 лв.

Разликата от фактурираните суми по прогнозни данни и изравнителните сметки за периода 01.02.2015 г. – 30.04.2017 г. е в размер на 77, 33 лв. За 4 исковия период, след изготвяне на изравнителните сметки, е имало сума за възстановяване в размер на 115, 95 лв., представляваща разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение). Общият размер на дължимите суми от абоната за топлинна енергия за сградна инсталация за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. възлиза на сумата от 442, 92 лв. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки на всеки 2 календарни години, както следва на 23.10.2013 г., 13.06.2015 г. и на 07.06.2017 г.