Решение № 3161 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3161 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110214241 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адвокат Р.К.П., срещу наказателно постановление №713819-F707292/21.07.2023г., издадено от С.К.Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, за издаването му в нарушение на материалния закон, за съставянето му при съществени нарушения на процесуалните правила, както и за постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа се, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат изискуемите от закона реквизити, поради което са издадени в нарушение на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед изложените възражения се иска от съда да постанови съдебен а кт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят редовно уведомен, се представлява от адвокат К.П., която пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Адвокат К.П. поддържа, че от свидетелските показания се установява, че извършената покупка е била за сметката на „***“ ЕТ, а не на „***“ ЕООД.

Прави и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт ***, която поддържа, че подадената жалба е неоснователна и недоказана. Юрисконсулт *** счита, че не се доказва по категоричен начин, че извършената покупка е била за сметка на „***“ ЕТ. В тази връзка посочва, че са налице доказателства за това, че покупката е била за сметка на „***“ ЕООД. Твърди, че наложената на дружеството санкция е определена правилно и законосъобразно. С оглед изложените съображения, пледира за постановяването на съдебен акт, с който съдът да потвърди обжалваното 1 наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а подадената жалба да отхвърли. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.05.2023г., в 11:22 часа, свидетелят В. Д. С. – на длъжност „инспектор по приходите“ и Радослав Бойков Зафиров, заемащ длъжност „инспектор по приходите“, извършили проверка на търговски обект – копирен център „***”, находящ се в гр. София, ул.

„Николай Хайтов“ № 6, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***. На горепосочения адрес се намирало и „***“ ЕТ. В хода на извършената проверка свидетелят В. С. закупил от обекта 1 (един) брой химикал и 5 (пет) броя копиране на лист формат А4 на обща парична стойност 3.70 лв., като при заплащането на паричната сума не му бил издаден фискален касов бон от инсталираното в обекта фискално устройство модел „DAISY COMPACT M 02” с индивидуален номер DY 475696 и номер на фискалната памет 36633732. Покупката била заплатена в брой и в лева, като паричните средства били приети от свидетелката М.В.Ш., работеща в търговското дружество „***“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант“. След като се легитимирали служителите на данъчната администрация пристъпили към извършването на проверка – изведен бил КЛЕН от фискалното устройство за дата 09.05.2023г., от който било видно, че продажбата не е била регистрирана чрез издаване на фискален бон в съответния час за извършената контролна покупка. Бил извършен и опис на парите в касата, при което била установена наличност от 116.99 лева. За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0474996/09.05.2023г.

На 25.05.2023г., свидетелят В. Д. С., с оглед на констатациите по време на извършената проверка, отразени в протокола от 09.05.2023г., съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия AN № F707292/25.05.2023г., с който повдигнал срещу дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Копие от акта било връчено същия ден на И.Г.Ш. – управител на дружеството „***“ ЕООД, който не изложил възражения срещу съставения акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не било депозирано писмено възражение срещу издадения акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на АУАН било съставено и обжалваното наказателно постановление №713819-F707292/21.07.2023г., издадено от С.К.Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на търговското дружество „***“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, била наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

118, ал. 1 от ЗДДС.

Изложените фактически обстоятелства съдът установява на база събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите В. Д. С. и М.В.Ш.; писмени - протокол за извършена проверка серия АА № 0474996/09.05.2023г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, отпечатан КЛЕН, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., договор за сътрудничество, писмени обяснения на М.В.Ш., декларация от лице, работещо на трудово/гражданско правоотношение, предварителен месечен график за месец май 2023г., договор за наем на недвижим имот, анекс към договор за наем, промяна на резолюция за извършване на проверка в обект, веществени – снимков материал.

Съдебният състав на настоящата инстанция преценява показанията на свидетеля В. Д.

С. за обективни и логични, като в хода на съдебното следствие той съобщава за обстоятелствата, непосредствено възприети от него при извършената проверка, като заявеното кореспондира със събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. От съобщеното от свидетеля в хода на съдебното производство се установяват обстоятелствата по извършената проверка и направените от свидетеля С. в хода на нейното провеждане фактически констатации. Показанията на свидетеля В. С. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият непосредствено е възприел възпроизведените от него в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, като 2 съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

При изграждането на изводите си за фактическата обстановка, настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетелката М.В.Ш. както в частта, в която тя съобщава, че към момента на извършената проверка е работела като „продавач-консултант“ в търговското дружество „***“ ЕООД, така и в частта, в която тя заявява, че офисът, в който е била извършена проверката на търговското дружество „***“ ЕООД, се използвал и от „***“ ЕТ. Съдът се довери и на показанията на свидетелката в частта, в която тя възпроизвежда обстоятелства свързани с проверката, извършена от данъчните инспектори че в деня на проверката, лице е посетило обекта, закупило е материали, при което свидетелката не издала фискален касов бон, като впоследствие същото лице се завърнало в обекта с друго лице от мъжки пол, като двамата се легитимирали като служители на НАП и извършили проверка, в ход на която свидетелката дала писмени обяснения. В горепосочените части показанията на свидетелката намират пълна подкрепа в останалия доказателствен материал. Съдебният състав не кредитира показанията на свидетелката Ш. в частта, в която тя заявява, че търговското дружество „***“ ЕООД се занимава с рекламна дейност, а „***“ ЕТ се занимава с дребни сделки за канцеларски материали, поради което за извършената покупка е следвало да бъде издаден касов бон от „***“ ЕТ. В тази част показанията на свидетелката не само не намират подкрепа в останалия доказателствен материал, но и биват оборени от него – видно от приобщените по делото писмени обяснения, дадени от М.Ш., дружеството „***“ ЕООД се занимава не само с реклама, но и с предлагането на копирни услуги и продажбата на канцеларски материали.

Писмените и веществените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай.

При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

От гледна точка на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружествотожалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2. 1 от представената и приета по делото Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020г., органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на нарушения на разпоредбите на ЗДДС. Същевременно според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на което свидетелят В.

Д. С., който е заемал именно такава длъжност, е бил компетентен да състави процесния акт за установяване на административно нарушение. На база така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също се явява издадено от материално компетентен орган. От т. 1. 1, б.

„г“ на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който в процесния случай е издал атакуваното 3 наказателно постановление.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че при ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възражението, инвокирано от жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения съдът не възприема като основателно. Безспорно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление са посочени точно и ясно времето и мястото на извършване на нарушението, като същевременно в горепосочените актове в достатъчна степен и при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които то е било извършено, като от актосъставителят и от административнонаказващият орган е посочена и нарушената законова разпоредба, поради което настоящият съдебен състав, приема, че за субекта на отговорността е съществувала пълна възможност да установи фактите, изграждащи предмета на твърдяното нарушение. От съдържанието на отразеното в горепосочените актове е несъмнено ясно кога администартивнонаказващият орган твърди да е извършена проверката, съответно кога е констатирано твърдяното нарушение и кога са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Съдебният състав счита, че жалбоподателят е имал възможност да установи какво се твърди в акта за установяване на административно нарушение и да възрази срещу него, което в процесния случай не е сторено. Същевременно при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 09.05.2023г., АУАН е съставен на 25.03.2023г., а обжалваното наказателно постановление е издаден на 21.07.2023г.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec89a03b-a3f9-47a1-8b1b-a88c45148e34