Решение № 588 от 10.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. Плевен, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. Ц. като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20234430104800 по описа за 2023 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143 КТ с цена на иска 5118,70 лв., чл.150, вр.чл.262, вр.чл.143 КТ с цена на иска 4854,28 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 691,59 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Р. К. Д., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е имал с ответника „***" ЕООД - Плевен сключени два трудови договора - от 10.06.2022г., и от 15.12.2022г., прекратени с изтичане на определения в тях 6- месечен срок съответно на 9.12.2022г. и на 15.06.2023г. Твърди, че въпреки формалното прекратяване на първия договор, той работел и в периода преди сключването на втория договор, когато има две смени по 24 часа. Твърди, че и по двата договора бил назначен на длъжност „***- ***", на 8- часов работен ден, с основно трудово възнаграждение по първия договор 710лв., а по втория — 800лв., считано от 16.01.2023г., както и допълнително възнаграждение - 0,6 % за всяка година трудов стаж. Твърди, че в действителност през цялото време, в което бил на работа при ответника, работел на смени от 24 часа, включително- през нощта и в почивни и празнични дни, без да има заповед за такава организация на работата и без това да се отрази на заплащането му.

Твърди, че освен това, почивката от 48 часа между смените не се спазвала, 1 когато по някаква причина броят на охранителите намалявал. Твърди, че по негови изчисления, направени въз основа на водените при работодателя книги, за периода от 12 месеца е положил 1402 часа труд извън установеното с трудовия договор работно време, част от които през нощта и в почивни и празнични дни, за които не е получил заплащане. Твърди, че по договора от 10.06.2022г. отработил както следва: -за м. юни - 7 смени по 24 часа- общо 168 часа, вместо 112 часа съгласно трудовия договор, -за м. юли- 14 смени по 24 часа- общо 336 часа, вместо 168 часа по договор, -за м. август-12 смени по 24 часа, общо 288 часа, вместо 184 часа по договор, -за м. септември -13 смени по 24 часа- общо 312 часа, вместо 160 часа по договор, -за м. октомври -10 смени по 24 часа - общо 240 часа, вместо 168 по договор, -за м. ноември13 смени по 24 часа - общо 312 часа, вместо 176 часа по договор, -за м. декември- 3 смени по 24 часа - общо 72 часа, вместо 56 часа по договор.

Твърди, че общо за периода 10.06- 8.12. 2022г. е положил 1728 часа труд, вместо дължимите по договор 984 часа. Твърди, че разликата от 744 часа има характер на извънреден труд по смисъла на чл.143 от КТ, тъй като е положен със знанието, макар и без изрично разпореждане на представляващия дружеството. Счита, че за него е следвало да получава завишено заплащане, съгласно чл.150 и чл.262 от КТ, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Като се вземе предвид цената на 1 час труд съгласно сключения договор - 5лв., и се съобрази заплащането на извънредния труд съгласно чл.262 от Кодекса на труда, за този период от време счита, че работодателят му дължи още 5 580 лв. Твърди, че освен това, при прекратяване на трудовото правоотношение на 9.12.2022г. му е начислено обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 531лв., при заплата от 799,46лв. Като се вземе предвид реално заработената с извънреден труд заплата от 1650 лв., му се дължи доплащане от 300 лв. Твърди, че по договора от 15.12.2022г. е работил както следва: -за м. декември 2022г. - 8 смени по 24 часа, общо 192 часа, вместо 96 часа по договор, -за м. януари 2023г,-12 смени по 24 часа- общо 288 часа, вместо 168 часа по договор, -за м. февруари — 10 смени по 24 часа — общо 240 часа, вместо 160 часа по договор, -за м. март 10 смени по 24 часа - общо 240 часа, вместо 176 часа по договор, -за м. април - 10 смени по 24 часа - общо 240 часа , вместо 144 часа по договор, -за м. май11 смени по 24 часа — общо 264 часа, вместо 176 часа по договор, -за м. юни8 смени по 24 часа , плюс 10 часа — общо 202 часа, вместо 88 часа по 2 договор. Твърди, че общо за периода 15.12.2022г. -15.06.2023г. е положил 1666 часа труд, вместо дължимите по договор 1008 часа. Твърди, че разликата от 658 часа е извънреден труд, за който е трябвало да получи допълнително заплащане, съгласно чл.262 от КТ, по негови изчисления от 5600лв. Твърди, че тази сума не е взета предвид и при изчисляване на обезщетението му за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 работни дни, и вместо изплатените 450 лв. е трябвало да получи още 210 лв. Твърди, че въз основа на заповед на представляващия дружеството е полагал и допълнителен труд управление на служебен автомобил в работно и в извънработно време, която дейност не е била включена в длъжностната му характеристика, и за нея не е получавал допълнително трудово възнаграждение. Твърди, че за периода на двата договора е осъществил общо 93 превоза на работници и служители, за които е трябвало да получи допълнително 551лв.-лв. - 250лв. по първия договор и 301 лв. по втория, за осъществени съответно 50бр. и 43 бр. превози.

Твърди, че единствените допълнителни суми, които е получил извън уговореното трудово възнаграждение са около 400лв., за които би следвало да има документи при ответника.

Моли, след допуснатото изменение в размера на предявените претенции и частично прекратяване на производството по делото поради отказ от част от предявените искове, ответника да бъде осъден да плати на ищеца положен и незаплатен извънреден труд, включително през нощта и в почивни и празнични дни – 5118,70 лв. по първия договор и 4854,28 лв. по втория трудов договор, лихва за забава на всяко дължимо месечно плащане, считано от първо число на месеца, следващ периода на изплащане на трудовото възнаграждение, до датата на завеждане на иска общо 691,59лв., както и законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявените срещу дружеството искове са процесуално допустими, но недоказани и изцяло неоснователни. Заявява, че не е спорно, че между ищеца и ответното дружество са съществували трудови правоотношения, обективирани във сключените два трудови договора, първия от които сключен на 10.06.2022 г. и прекратен поради изтичане на уговорения срок на 09.12.2022 г. и втория сключен на 15.12.2022 г., изменен с допълнително споразумение от 16.01.2023 г. и прекратен поради 3 изтичане на уговорения срок на 15.06.2023 г. Счита за недоказани предявените претенции за положен извънреден труд по договора от 10.06.2022 г. в размер на 744 работни часа и по договора от 15.12.2022 г. в размер на 658 работни часа.

Оспорва размера на претендираното допълнително възнаграждение за извънреден труд и изчисляването му по правилата на чл. 262 от КТ. Твърди, че при подневното отчитане на работното време, когато работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. Но тъй като наведените от ищеца твърдения са, че е работил на смени, и в такъв случай следва да се прилагат правилата за сумирано отчитане на работното време. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват средно за периода на отчитане.

Когато в края на отчетния период нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. Твърди, че положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Оспорва наведените в исковата молба твърдения за полаган и незаплатен извънреден труд. Видно от фишовете за РЗ на работника е начислявано допълнително възнаграждение за извънреден труд във всеки от отчетните периоди на трудовите правоотношения. Оспорва като неоснователна и недоказана претенцията за заплащане на допълнителен труд за управление на служебен автомобил в работно и извънработно време.

Твърди, че с цитираната от ищеца Заповед № 344/27.10.2022 г. работодателят е определил кои служители имат право да управляват автомобили, собственост на дружеството, но не възлага конкретни задължения на всеки от работниците и ищецът не сочи и доказателства да е полагал допълнителен труд като шофьор на конкретен служебен автомобил в работно време, извън работното време по трудовите си договори.

Предвид предходните възраженията счита, че са неоснователни и недоказани и предявените искови претенции за по-голям размер на допълнителните обезщетения за неизползван отпуск и по двата трудови договора. Оспорва истинността и 4 доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата молба документи назовани „Копие от записвания в книга на работодателя за приемане и предаване на обекта“ доколкото не съответстват на изискванията на Наредба № 8121з-611 от 11 юни 2018 г. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност, издадена от Министъра на вътрешните работи - не представлява Дневник за приемане и предаване смяната на екипите в обекта, утвърден от управителя на дружеството.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е и се установява от Трудов договор № 20/10.06.2022г.,

Трудов договор

№42/15.12.2022г.

Допълнително споразумение № 14/16.01.2023г. по Трудов договор №42/15.12.2022г., Заповед № 386/09.12.2022г., и Заповед № 505/15.06.2023г., че ищецът Р. Д. е работил при ответника на длъжността “***-***” по трудови правоотношения, възникнали на основание на сключените два трудови договора, първия от които сключен на 10.06.2022 г. и прекратен поради изтичане на уговорения срок на 09.12.2022 г. и втория сключен на 15.12.2022 г., изменен с допълнително споразумение от 16.01.2023 г. и прекратен поради изтичане на уговорения срок на 15.06.2023 г. Уговореното трудово възнаграждение по първия трудов договор е в размер на 710 лв. и ДТВ за трудов стаж 0,6 % за всяка година трудов стаж, а втория трудов договор уговореното възнаграждение е в размер на 710 лв. месечно, изменено от 01.01.2023г. на 800 лв. месечно, както и ДТВ за трудов стаж 0,6 % за всяка година трудов стаж.

Представени са копия от тетрадка /л.11-13, 72-91 от делото/ от които се установява приемане и сдаване на дежурства на описаните лица, едно от които е ищеца по делото Р. Д., от които се установява, че дежурствата са били с продължителност от 24 часа, а в няколко случая по 48 часа. Съгласно описаното и сдавано дежурство, положения труд по първия договор от 10.06.2022г. до 09.12.2022г. от Красимир Д. е в размер на общо 1584 часа. Не се установяват от тези представени копия са сдаване и приемане на дежурства, твърдените от ищеца дежурства през м.06.2022г. По втория 5 договор от 15.12.2022г. до 15.06.2023г. положения труд от ищеца е в размер на общо 1074,30 часа. Не се установява от тези представени копия са сдаване и приемане на дежурства, твърдените от ищеца дежурства през м.02.2023г. и м.03.2023г. Представените копия на снимки от тетрадка, са оспорени от ответника. За доказване на тяхната автентичност е назначена съдебнотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно, обосновано, безпристрастно и компетентно. От него е установено, че електронните документи/снимки/ са заснети съответно на датите: 01.01.2023г. в 15,56 часа, 02.06.2023г. в 6,29 часа, 07.06.2023г. в 8,36 часа и 10.06.2023г. в 6,29 часа.

Разпечатката съдържа 22 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec88edd9-494f-4bff-98b1-031ccc6a1f85