Определение № 8351 от 27.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8351 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110155014 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от С. В. Т. срещу „Сити кеш“ ООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същите.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 02.04.2026 г. от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, като ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № ****** от 02.05.2023 г. поради противоречието му със закона, както. В условията на евентуалност на предявения иск са предявени два установителни иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите нрави на клаузата, предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент 40,04%, както и клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1602,81 лева при непредставяне на обезпечение.

Ищцата С. В. Т. твърди, че на 02.05.2023 г. сключила с ответното дружество „Сити кеш“ ООД договор за потребителски заем № ******. По силата на договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 1200 лв., която следвало да върне 1 на 12 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и ГПР от 47,79 %.

Общата сума, която следвало да върне възлизала на 1529,19 лева. Сочи, че на осн. чл.

6.1 от договора се е задължила да предостави обезпечение с поръчител или банкова гаранция. Излага още, че съгласно чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема, следвало да заплати неустойка в размер на 1602,81 лева, която сума се разсрочвала за целия период на договора. Така общият дължим размер възлизал на сумата от 3132 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като клаузата за неустойка не била включена при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. В случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване недействителността на договора, предявява евентуални искове - за установяване недействителност по отношение на отделни негови клаузи.

Счита, че недействителни между страните поради противоречие с добрите нрави са клаузата, предвиждаща фиксиран годишен лихвен процент 40,04%, както и клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1602,81 лева при непредставяне на обезпечение. По отношение на договорната лихва сочи, че надхвърля трикратния размер на законната лихва, а относно предвидената в договора неустойка, сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена, като освен това същата излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигане на неоснователно обогатяване на ответника.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Счита, че договорът не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесните клаузи. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на посочените хипотези на чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че ищецът е сключила множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Признава факта, че в изчисляване на ГПР не е включен размерът на неустойка, но счита, че невключването е законосъобразно и не противоречи на закона.

Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че като такива следва да бъдат отхвърлени и предявените в условията на евентуалност искове.

Поради тези и останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно 2 отношение по договор за паричен заем № ****** от 02.05.2023 г., който противоречи на закона.

По установителните евентуални искове по чл.26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл.

26, ал. 4 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем № ****** от 02.05.2023 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора и фиксиран годишен лихвен процент в твърдените размери, които договорни клаузи накърняват добрите нрави.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1) между С. В. Т. и „Сити кеш“ ООД е сключен договор за паричен заем № ****** от 02.05.2023 г. с посоченото в него съдържание, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1200 лв.; 2) в договора за потребителски заем е уговорена неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора, размерът на която не е включен при формиране на посочения в договора ГПР.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3