Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 100 от 23.02.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 16/2021
Вид
Решение № 100
Подписан
23.02.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.10 ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 ал.2, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 ал.1 и ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.2 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.3, т.2 и т.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1, т.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.8 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пазарджик , 23.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и **** година в следния състав:

Председател:Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100016 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по подадена молба от А. П. Ц., с ЕГН **********, с адрес: ул."*******" №*, гр.Б., общ.Б., обл.Пазарджик против Х. В. М., с ЕГН **********, с адрес по лична карта: ул."****", с.Т., п.к.4825, общ.Д., обл.С., в която молителката твърди, че живее на семейни начала с лицето Х. В. М..

Твърди, че от съвместното им съжителство имат дъщеря - В. Х. М., родена на **.**.****г. Молителката и дъщеря й В. Х. М. живеят в къщата на нейните родители на ул."*******" №*, гр.Б., общ.Б., обл.Пазарджик, като баща й е починал и тя има част от къщата по наследство. Сочи, че заедно с тях в тази къща живее и голямата й дъщеря -С. Н. К. /чийто баща е починал/ и сина й - Х. Н. К., с чийто баща също живяла на съпружески начала и впоследствие той припознал С..

Твърди, че от около тринадесет години с лицето Х. В. М. живеят на семейни начала, като той е биологичен баща само на дъщеря й В. Х. М..

Твърди, че от около една година той започнал да проявява безпричинно 1 агресивно поведение против нея. Това се случвало в присъствието на децата й и в този смисъл е агресия и спрямо тях, като включително и спрямо тях проявявал агресия. Агресията проявявал и когато бил пиян, и когато не бил пиян.

Посочва, че през месец юли 2020г. били разделени, тъй като една жена й била писала на месинджър, че от около единадесет месеца имала връзка с Х.

В. М., но заради детето през октомври 2020г. отново се събрали. Твърди, че Х. непрекъснато я обиждал, заплашвал.

Последният случай бил на 26.12.2020г. Тогава в гр.Б. били заклали прасето и празнували Коледа. Х. В. М. също дошъл /той имал и квартира в гр.София, чийто адрес молителката не знае/. През деня Х. пил алкохол, вечерта също пил. Започнал да се заяжда с гостите им. Той тропал с юмрук по масата, викал и псувал в присъствието на дъщеря им В. Х. М. и в присъствието на гостите. Обиждал всички, като казвал, че са боклуци. За молителката казал, че ще я убие и ще я довърши. Твърди, че вследствие на неговата агресия, дъщеря й В. много се изплашила и разплакала. Взела дъщеря си и отишли в другата стая. Тъй като Х. бил много агресивен, те с дъщеря й В. отишли да спят в съседите. Тогава той бил казал на приятеля - К.

Т. - на голямата й дъщеря, че ще приключи с тях и ще ги убие. Гостите, които били у тях /С., С., К. и т.н./ извикали полиция. Полицията се отзовала на сигнала и качили в патрулиращата кола Х.М. и го отвели. Молителката попълнила жалба против Х.М. и я дала на 26.12.2020г. вечерта в полицията в гр.Б., като от полицията й казали да си търси правата и защитата по съдебен ред.

Твърди, че тази жалба я написала, тъй като се страхувала за живота си и този на нейните деца, тъй като Х. и друг път бил проявявал спрямо нея агресия и заплахи като по телефона й бил казвал, че ще я убие и ще я довърши. Поради агресията на Х., поради това, че често е в нетрезво състояние, че непрекъснато я заплашва, молителката се страхувала от него докато е в собствения си дом, страх я било да заспи нощем, като заспивала до нея имало лютив спрей за самозащита.

Твърди, че досега винаги била преглъщала многократните обиди, 2 заплахи, които Х.М. бил извършвал спрямо нея, като се била надявала, че той ще се промени, а и освен това се страхувала от него и не смеела да си потърси правата, но със случилото се на 26.12.2020г. се осмелила да потърси правата си.

Счита, че Х. В. М. извършва домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо нея, а също така и спрямо детето им и другите й деца, тъй като те са ставали свидетели на обидите, заплахите, които Х. отправял към нея.

С оглед на гореизложеното и на основание Закона за защита от домашно насилие, моли съда да образува производство по реда на Глава „Втора" от ЗЗДН и след като се убеди, че са налице основания за издаване на заповед за защита, да издаде такава, с която да наложи следните мерки за защита, а именно: 1.Да задължи извършителя да се въздържа от домашно насилие; 2.Отстраняване на извършителя на домашно насилие от съвместно обитаваното жилище за максимален срок от 18 месеца, определен от съда;

3.Забрана на извършителя да приближава нея, децата й, жилището, в което живеят на адрес: ул."********" №*, гр.Б., обл.Пазарджик, детска градина ОДЗ „*****"-гр.Б., местата за социални контакти и отдих в гр.Б. при условия и максимален срок от 18 месеца, определен от съда; 4.Задължаване на извършителя да посещава специализирана програма за извършители на насилие, съгласно чл.5 ал.1, т.5 от ЗЗДН.

Представя писмени доказателства, както и Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Прави доказателствени искания.

По делото не е постъпил писмен отговор от ответника по така подадената молба. Не е взето становище по същата и не са ангажирани доказателства.

Подадената молба се поддържа в проведеното по делото съдебно заседание от молителката и нейния пълномощник. Моли се съда да уважи молбата и да наложи на ответника посочените мерки по Закона за защита от домашното насилие. Излагат се съображения по същество. Претендират се разноските по делото.

Ответникът не се явява и не изпраща свой представител в съдебно 3 заседание.

Като се запозна с изложените в молбата и в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН обстоятелства и твърдения, както и с представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, съдът приема следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право да иска издаване на заповед за защита - от лице, с което са във фактическо съпружеско съжителство и баща по смисъла на чл.3, т.2 и т.4 от ЗЗДН, в предвидения в закона – в чл.10 ал.1 от ЗЗДН срок.

От събраните по делото доказателства се установява, че молителката А.

П. Ц. и ответникът Х. В. М. живеят на семейни начала и че от съвместното си съжителство имат родено дете – дъщеря В. Х. М., родена на **.**.****г., с ЕГН **********. Заедно с тях, в бащиния дом на молителката в гр.Б., живеят и другите две по-големи деца на молителката – дъщеря й С. Н. К. и сина й Х.

Н. К..

От около една година ответникът започнал да проявява агресивно поведение спрямо молителката като често това се случвало в присъствието на децата й. Агресията ответникът проявявал както когато бил пиян, така и когато не бил употребил алкохол. Ответникът непрекъснато обиждал и заплашвал молителката.

На 26.12.2020г. в гр.Б. били заклали прасето и празнували Коледа. През деня ответникът Х. В. М. пил алкохол, вечерта също. В един момент той започнал да се заяжда с гостите им и да ги гони да си отиват. Тропал по масата с юмрук, викал и псувал. Обиждал всички, като казвал, че са боклуци.

За молителката казал, че ще я убие и ще я довърши – нея и детето. Всичко това се случило в присъствието на дъщеря им В., която си играела около тях.

От агресивното поведение на баща си, В. много се изплашила и се разплакала. Тогава молителката я взела и двете отишли в другата стая. Тъй като ответникат продължил с агресивното си поведение и всичко, което казвал, на висок тон, се чувало и в съседната стая, молителката заедно с детето В. отишли да спят у съседите. С тях отишъл и синът й Х., тъй като и него го било страх от ответника. Тогава ответникът казал на приятеля на 4 голямата дъщеря на молителката - К. Т., че ще приключи с тях и ще ги убие.

Гостите се притеснили, че поведението на ответника би могло да излезе извън всякакъв контрол и извикали полиция. Полицията се отзовала на сигнала.

Полицейските служители качили ответника в патрулната кола и го отвели в полицейския участък, където му бил съставен Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. Изготвена била и докладна записка за посетения сигнал на 26.12.2020г. Още същата вечер били взети и писмени обяснения от молителката А. П. Ц. за случая.

Молителката се страхувала за живота си и този на нейните деца, тъй като ответникът и преди бил проявявал спрямо нея агресия и заплахи, вкючително и по телефона като й казвал, че ще я убие и ще я довърши.

Поради агресията на ответника, както и поради това, че той често бил в нетрезво състояние, молителката се страхувала от него дори и в собствения си дом. Страх я било да заспи нощем, а след инцидента от 26.12.2020г. държала до себе си нощно време лютив спрей за самозащита.

Изложените от молителката доводи за извършено психическо и емоционално насилие спрямо нея от ответника и то в присъствието на малолетната им дъщеря В. на процесната дата – 26.12.2020г. се подкрепят изцяло от показанията на разпитаните по делото двама свидетели-очевидци на случилото се, от изпратените материали от полицията, както и от декларацията й по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

В представената по делото писмена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителката е декларирала обстоятелствата, свързани с поведението на ответника на датата 26.12.2020г.

Изложените от молителката в молбата и в декларацията обстоятелства не са оспорени от ответника.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът 5 приема, че молбата за защита от домашно насилие е основателна и доказана, по следните съображения:

В конкретния случай, съдът счита, че фактическите действия, осъществени от ответника на датата 26.12.2020г. спрямо молителката и малолетното дете В. попадат в обхвата на понятието домашно насилие по смисъла на разпоредбата на чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН.

В подкрепа на този извод са събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и декларацията на молителката по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която е доказателствено средство в производството по Закона за защита от домашно насилие, съгласно разпоредбата на чл.13 ал.2, т.3 от ЗЗДН. Същата не бе нито оспорена, нито оборена от страната, в чиято тежест бе това, а именно от ответника.

Поведението на ответника сочи, че на посочената дата, той е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката и малолетната си дъщеря, изразяващ се във психическо и емоционално такова – отправени обиди и закани към молителката – че ще я убие и ще я довърши, в присъствието на детето.

С оглед на това, съдът приема, че е налице проявено от ответника домашно насилие, съобразно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, поради което на същия следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН, а именно: ответникът ще следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и малолетната си дъщеря, да се отстрани същият от съвместно обитаваното с молителката и детето жилище, както и да му се забрани да се приближава до молителката и малолетната си дъщеря, до жилището, в което те живеят, до местоработата на молителката, до детската градина на детето и до местата им за социални контакти и отдих, а така също да се задължи ответникът да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие във Фонд за превенция на престъпността „ИГА“– гр.Пазарджик.

На основание чл.5 ал.2 от ЗЗДН, за мярката по чл.5 ал.1, т.2 от ЗЗДН следва да се определи максиманият, предвиден в закона срок от осемнадесет месеца. За мярката по чл.5 ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да се определи 6 максиманият срок от осемнадесет месеца по отношение на молителката и срок от шест месеца по отношение на малолетното дете В.. Настоящият съдебен състав счита, че определянето на по-дълъг срок на тази мярка по отношение на детето, предвид ниската му житейска възраст, ще доведе до сериозно прекъсване на връзката баща-дъщеря, което не е в интерес на малолетното дете.

Съдът приема, че така определените мерки са адекватни и достатъчни, за да спомогнат за изграждането на нов модел на личностно поведение и биха преустановили проявяваното от ответника домашно насилие.

За горните си изводи съдът взема предвид и двете осъждания на ответника за извършени от него престъпления след употреба на алкохол, видно от приложената справка за съдимостта му.