Решение № 37 от 20.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. П., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Н. Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20231720105380 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК - първа фаза на съдебната делба.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Б. С., чрез адв. К.

Б., срещу С. В. И., А. М. С., В. П. Н., В. Б. С., Д. Б. С., С. П. Н. и К. М. Н., с която е предявен иск за допускане на съдебна делба на съсобствен недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответниците са наследници на общия наследодател С. Н. М., бивш жител на с. Я., общ. П., починал на 06.04.1984 г., както и на К.В. М.а, бивш жител на същото населено място, починала на 16.09.1993 г.

Излага се, че приживе, в режим на съпружеска имуществена общност, наследодателят С. Н. М. е бил признат за собственик на недвижим имот с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, делба и давностно владение № *** г. на Нотариус при ПРС, а именно: ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО И ЗАСТРОЕНО МЯСТО, находящо се в с. Я., общ. П., обл. П., с площ 1102 кв. м, съставляващо ****I-338 (втори за имот пл. № 338) в кв. 31 по плана на селото, при граници: улица, Д.К., В. Н. и Д. Н., заедно с построените в имота - заедно с построените в имота ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА от 44 кв. м., тухлена масивна ЛЯТНА КУХНЯ, тухлена стопанска сграда — БАРАКА, полумасивна барака, КОЩАРА, клозет, бунар.

Твърди още, че с Нотариален акт за признаване право на собственост **** от 16.05.2012 г. на нотариус М.М., ищцата е била призната за собственик на 1/6 идеална част от описания по-горе недвижим имот, който съгласно плана за регулация и застрояване на с. Я., утвърден със Заповед № *** г. на Кмета на Община П. съставлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място, находящо се в землището на с. Я., общ. П., обл. П., за който е отреден *** (****) в кв. 31, с площ по скица 1127 кв. м, при граници на имота по нотариален акт: от северозапад — улица, от югозапад — ****, от югоизток — *** - отреден за **** и от североизток — ******** 1 и *********, заедно с построената в югозападната част на имота, съгласно Строително разрешение № 16/29.05.1985 г. и одобрен архитектурен проект от 22.05.1985 г., МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 46 кв. м и разгъната застроена площ 92 кв. м.

Излага се още, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *** от 31.10.2022 г. на нотариус Л.Ц., част от наследниците на общия наследодател – а именно Н. С. М., С.М. С., Й. М. М., Д. Б. С. и В. П. Н. – са прехвърлили на ищцата притежаваните от всеки от тях идеални части от дворното място, при посочените в нотариалния акт граници.

В резултат на тази сделка се твърди, че ищцата е придобила правото на собственост върху 28/72 идеални части, поради което към настоящия момент твърди да е собственик на общо 40/72 идеални части от процесния урегулиран поземлен имот, а останалите наследници – ответници по делото –съсобственици на общо 32/72 идеални части от парцела.

Ищцата твърди, че между нея и останалите съсобственици не може да бъде постигнато съгласие за доброволна делба на съсобствения недвижим имот, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за съдебна делба. В тази връзка моли съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ дворно място, находящо се в землището на с. Я., общ. П., обл. П., за който е отреден *** в кв. 31, с площ 1127 кв. м, при граници по скица изх. № 22/ТР-5109/01.09.2022 г. на Община П. - от северозапад — улица, от югозапад — **** - *** и парцел *** а, от югоизток — *** отреден за ,***” и от североизток — ******** и *********, между ищцата и ответниците при делбени квоти – 40/72 идеални части за С. Б. С. и 32/72 идеални части за ответниците.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба единствено от ответника С. П. Н., подаден чрез назначения му особен представител адв. Н. Х.. В отговора не се оспорва допустимостта на иска от гледна точка на процесуалната легитимация на страните, като изрично се сочи, че ищцата и ответниците са наследници на общите наследодатели и че между тях е налице съсобственост върху процесния недвижим имот.

Независимо от това, ответникът чрез особения си представител излага възражения относно допустимостта и основателността на иска за делба, като прави разграничение между съсобствеността върху земята и съществуващите постройки в имота.

В отговора се твърди, че макар исковата молба да е насочена към допускане на делба единствено на урегулирания поземлен имот, в действителност в същия са изградени редица сгради, част от които са лична собственост на ищцата, а други са съсобствени или принадлежат на други наследници, което според ответника води до формиране на режим, аналогичен на хоризонтална етажна собственост.

В тази връзка в отговора се поддържа становище, че земята, върху която са изградени сградите, представлява обща част за собствениците на постройките, поради което същата не подлежи на съдебна делба, като се позовава на разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Закона за собствеността, съгласно която общите части не могат да бъдат предмет на делба.

Излага се, че в процесния имот съществуват както сгради, изградени и притежавани от ищцата, така и други постройки, които по твърдения на ответника са били съсобствени между наследниците, поради което земята обслужва всички тях и е 2 функционално свързана с тези сгради. Поради това се поддържа, че допускането на делба само на земята би довело до недопустимо разкъсване на единен имотен комплекс, което законът не допуска.

При условията на евентуалност – в случай че съдът приеме иска за допустим и разгледа същия по същество – в отговора се правят и възражения относно начина на посочване на квотите. Ответникът сочи, че не следва да се приема обобщено, че „ответниците“ притежават общо 32/72 идеални части, без да бъдат индивидуализирани квотите на всеки един съделител.

В тази връзка в отговора изрично се заявява, че идеалните части от правото на собственост върху процесния имот са разпределени между съделителите, както следва:

– за ищцата С. Б. С. – 40/72 ид. части;

– за ответника С. П. Н. – 6/72 ид. части;

– за С. В. И. и А. М. С. – по 3/72 ид. части;

– за В. П. Н. и К. М. Н. – по 6/72 ид. части;

– за Д. Б. С. – 2/72 идеални части;

– за В. Б. С. – 6/72 идеални части.

Освен изложените възражения, в отговора е направено и изрично искане за конституиране като страна по делото на К. М. Н., като съделител, който към момента на подаване на исковата молба не е бил включен като ответник, но притежава права върху процесния имот.

В заключение, с отговора се иска прекратяване на производството като недопустимо, а при условията на евентуалност – отхвърляне на иска като неоснователен, респективно съобразяване на индивидуалните квоти на страните при евентуално допускане на делбата.

С Определение № 601 / 17.02.2025 г. като съделител е конституиран К. М. Н., с формалното процесуално качество на ответник

П. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства, включително Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, делба и давностно владение № *** г., Нотариален акт за признаване право на собственост ****/16.05.2012 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***/31.10.2022 г., скица изх. **** г. на Община П., удостоверения за наследници, както и останалите приети по делото документи, се установява по безспорен начин, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот.

От същите доказателства се установява, че процесният имот представлява УПИ – *** в кв. 31 по плана на с. Я., общ. П., с площ 1127 кв. м, индивидуализиран по местонахождение, площ и граници, като съсобствеността между страните е възникнала по наследяване от общите наследодатели и впоследствие е изменена чрез извършени разпоредителни сделки.

По делото не съществува спор относно идентичността на имота, нито относно качеството на страните като съсобственици. Не се спори и относно това, че ищцата притежава 40/72 идеални части, а ответниците – общо 32/72 идеални части от правото на собственост върху имота, като тези квоти се установяват от приетите по делото писмени доказателства.

Спорът между страните се концентрира не върху принадлежността на правото на собственост или размера на дяловете, а относно допустимостта на съдебната 3 делба, с оглед твърденията за характера на имота и съществуващите в него постройки.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че процесният недвижим имот – урегулиран поземлен имот, *** в кв. 31 по плана на с.

Я., с площ 1127 кв. м, е поделяем.

Вещото лице е констатирало, че имотът отговаря на изискванията на действащото устройствено законодателство и че е възможно реалното му разделяне на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, всеки от които ще разполага с необходимата минимална площ и лице към улица, съгласно разпоредбите на чл. 19 ЗУТ.

От експертното заключение се установява още, че в процесния имот са изградени жилищни и стопански сгради, като двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в югозападната част на имота, е съобразена при предложеното проектно разделяне, така че реалните дялове могат да бъдат формирани в съответствие с притежаваните от страните идеални части, без да се нарушават нормативните изисквания и без да се засяга функционалната самостоятелност на обособените имоти.

Вещото лице е посочило, че и двата новообразувани имота ще имат самостоятелен достъп, ще бъдат функционално годни и ще могат да съществуват като отделни урегулирани поземлени имоти, без да се нарушават нормативните изисквания.

При така установеното съдът приема, че липсват фактически и технически пречки за допускане на съдебна делба на процесния урегулиран поземлен имот, като въпросите относно конкретния начин на извършване на делбата следва да бъдат обсъдени и разрешени във втората фаза на делбеното производство.

Предявеният иск за съдебна делба е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 341 и сл. ГПК и е процесуално допустим, доколкото е предявен от лице, което притежава права на съсобственик, срещу всички останали съсобственици на имота. Съгласно трайно установената съдебна практика, в първата фаза на делбеното производство съдът следва да се произнесе относно съществуването на съсобственост между страните, обекта на делбата, квотите, при които ще се извърши делбата, допустимостта на делбата, включително наличието или липсата на законови пречки за упражняване на правото по чл. 34 ЗС.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между страните е налице съсобственост върху процесния урегулиран поземлен имот, като съсобствеността е възникнала първоначално по силата на наследяване от общите наследодатели, а впоследствие е претърпяла изменения в обема на дяловете вследствие на разпоредителни сделки, по силата на които ищцата е придобила допълнителни идеални части от имота. Квотите на страните са ясно определими и не се оспорват в хода на производството. Обект на делбата е урегулиран поземлен имот – *** в кв. 31 по плана на с. Я., с площ 1127 кв. м, индивидуализиран по местонахождение, граници и площ. Съдът приема, че процесният имот представлява самостоятелен обект на правото на собственост, който по начало подлежи на делба.

Основното възражение, релевирано в отговора на исковата молба, е че процесният урегулиран поземлен имот представлява обща част за собствениците на сградите, изградени в него, поради което не подлежи на делба на основание чл. 38, ал.