Определение № 15631 от 24.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15631 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110147166 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№60370/24.02.2024г. на ищеца Л. П. И. за допълване на Определение №46710/10.11.2025г. и молба вх.№81890/16.03.2024г. от ответника Е.

Г. М. за допълване на Определение №7950/25.02.2026г., постановени по гр.д. № 47166/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в частта за разноските.

С молба вх.№60370/24.02.2024г. ищецът Л. П. И. заявява отказ от иска за присъждане на сумата от 632,47 евро /равностойност на 1 237 лева/ по реда на чл. 233 ГПК, като прави искане за присъждане на сторените съдебни разноски, съразмерно на признатата от ответника част от първоначално заявената искова претенция.

Със становище вх.№81885/16.03.2025г. ответникът оспорва искането за допълване на определението като недопустимо поради депозирането му извън преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и непредставяне на списък по чл. 80 ГПК.

Сочи доводи за неоснователност на искането, т. к. не е дал повод за завеждане на иска и е направил признание, съставляващи основание по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване от отговорността за сторените от ищеца разноски по делото.

С молба вх.№81890/16.03.2024г. ответникът Е. Г. М. отправя искане за допълване на Определение №7950/2502.2026г. в частта на разноските, като бъде присъдена в полза на упълномощения процесуален представител на ответника адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА в размер на 868,79 евро с ДДС.

С отговор вх.№109696/06.04.2026г. ищецът Л. П. И. оспорва като неоснователно искането на ответника за допълване на Определение №7950/25.02.2026г. в частта на разноските, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска, а оттеглянето на част от иска над сумата от 632,47 евро е резултат от извършеното плащане от ответника след предявяване на иска. Оспорва наличието на обстоятелства по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, налагащи оказване на безплатна правна помощ на ответника.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Така посоченият процесуален ред е приложим и по отношение на определенията, с които се приключва разглеждането на делото по смисъла на чл. 81 ГПК, съответно намира приложение по отношение на обжалваните определения, с които е частично прекратено настоящото производство.

1

По искането на ищеца за допълване на Определение №46710/10.11.2025г. в частта на разноските:

С определение №46710/10.11.2025г. въз основа на направено изявления за частично оттегляне на иска, съдът е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД над сумата от 1 237 лева до пълния предявен размер от 11 290 лева. Определението е връчено на ищеца на 18.11.2025г., видно от приложеното по делото съобщение, с оглед на което срокът за обжалването му е изтекъл на 25.11.2025 г.

Молбата за допълването му по реда на чл.248 ГПК е подадена след изтичане на срока за обжалване - на 24.02.2026 г., с оглед на което същата следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.

По искането на ответника за допълване на Определение №7950/25.02.2026г. в частта на разноските

Доколкото молбата за допълване на решение от 16.03.2026 г. е подадена в срока за неговото обжалване и се касае за искане за допълване в частта на разноските, по които се твърди, че съдът не се е произнесъл, съдът счита, че същата е допустима.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

С Определение №46710/10.11.2025г. съдът е прекратил частично производството по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ГПК над сумата от 1 237 лева до пълния предявен размер от 11 290 лева, поради оттегляне на иска от ищеца, предвид представени доказателства от ответника за заплащане на сумата от 10 053 лева след образуване на производството.

Впоследствие с молба от 24.02.2026г. ищецът е десезирал съда и за останалата част от предявената искова претенция, като е посочил, че ответникът не е причина за задължаването на банковата сметка на ищеца със сумата от 1 237 лева, а това се дължи на приложения изключително неизгоден валутен курс от опериращата банка. С Определение №7950/25.02.2026г. въз основа на направено изявление от ищеца за отказ от иска съдът на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 237 лева.

Последователно в съдебната практика се приема, че в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато този резултат е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил образуването на делото. Това тълкуване е приложимо и в случаите, когато ответникът е платил задължението си след образуването на производството, както е в случая - искът е оттеглен поради извършеното в хода на производството плащане /така в Решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., Определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ВКС и Определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г., IV г. о., ВКС/.

От тук настоящият съдебен състав намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото за присъждане на сумата от 10 053 лева, доколкото плащането е извършено след образуване на исковото производство. Поради това и доколкото ответникът би могъл да се освободи от отговорност за разноски само при кумулативното наличие на двете предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК, то в полза на ответника не се следват сторените съдебни разноски съразмерно посочената част от процесното вземане.

В останалата част предвид изрично направеното изявление от ищеца, че ответникът не е дал повод за предявяване на иск за присъждане на сумата от 1 237 лева, съдът намира, че в полза на ответника следва бъдат присъдени съразмерно направените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Настоящия съдебен състав, възприема практиката на ВКС, съгласно която преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между 2 страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен.

По делото е представен договор №**** от 10.10.2025г., съгласно който ответникът и упълномощеният адвокат Б. Б. да уговорили предоставянето на безплатна правна помощ по делото по реда на чл. 38 ЗА, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба №1 на ВАдвС. По делото не са представени доказателства, които опровергават наличието на посоченото основание по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, поради което съдът намира, че на процесуалния представител на ответника се дължи възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в размер на 122,71 евро в ДДС. Съдът приема, че определеното възнаграждение е достатъчно и съответства на изискванията за разумни и пропорционални разноски, предвид ранния етап, на който е приключило съдебно производство и липсата на предприети процесуални действия по явяване в открито съдебно заседание, събиране на доказателства и изясняване на делото от фактически и правна страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ молба по чл. 248

ГПК с вх.

№60370/24.02.2026г., подадена от ищеца Л. П. И. за допълване на Определение №46710/10.11.2025г., постановено по гр. д. № 47166/2025г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в частта за разноските.

ДОПЪЛВА Определение № 7950/25.02.2026 г. по гр. д. № 47166/2025 г. по описа на СРС, в частта, касаеща разноските, като:

ОСЪЖДА Л. П. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр. София бул. „*** III“ №5, ет. *****, да заплати на адвокат Б. Б. - САК, с адрес: гр. София, ул. „****“ № 48, сумата от 122,71 евро в ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ответника в хода на първоинстанционното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 7950/25.02.2026 г. по гр. д. № 47166/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, в останалата част.

Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3