Решение № 4238 от 25.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4238 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330105109 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК. Образувано е по искова молба от „Рива Кредит“ ООД. срещу Ф. Н.

И., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 220 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***** г., 19.64 лева – договорна лихва за периода ***** г., 4.86 лева – обезщетение за забава върху главница и договорна лихва за периода ***** г., ведно със законна лихва върху главницата и договорната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – **** г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС ***.

Предмет на разглеждане са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК- правна квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ***** г. между него и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 500161, по силата на който кредиторът се задължил да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 220 лв., който следвало да бъде погасен на 6 равни месечни вноски от по 39.94 лева, съгласно погасителния план с краен срок за погасяване на кредита – *****год.

Твърди се, че сумата по договора била усвоена от ответника в пълен размер, като му е предадена лично срещу разписка в деня на сключване на договора.

1

Сочи се, че договорът е сключен при годишен лихвен процент 30% и годишен процент на разходите 34,57%. От ищцовото дружество се твърди, че до момента не са изплащани суми по кредита и ответникът е изпаднал в забава по отношение на дължимите вноски за договорни лихви и главница.

Сочи се, че ищецът се снабдил със заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 220 лева главница, дължима по цитирания договор, 19.64 лева договорна лихва за периода ****** год. , 4,86 лева обезщетение за забава за периода от ***** год. , ведно със законната лихва върху главницата и договорната лихва, считано от **** год. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски, както от заповедното производство, така и за настоящото исково.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен на ответника особен представител. Оспорват се исковете, като недопустими и неоснователни. Твърди се нищожност на договора по отношение на възнаградителната лихва. Твърди се, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия да са подписани от потребителя, поради което се дължи само чистата стойност на кредита. Счита, че договорът за кредит е изначално недействителен, тъй като е нарушено изискването на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагане на лихвения процент. Посочено е, че липсва ясна методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Счита, че поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал.1,т.9 и чл. 10 от ЗПК в договора да се действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР, разписаните в чл. 3.5 и чл. 3,12 лихва и ГПР са недействителни уговорки.

Счита, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи, че съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на предоставения кредитен ресурс.

Иска от съда да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗПК, ЗЗП, а в условията на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите по договора за потребителски кредит като неравноправни и противоречащи на добрите нрави.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № ***** г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

2

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличие наличието на договорни отношения между страните – договор за потребителски кредит, ликвидност и изискуемост на вземанията си,, както и основание и размер на всяко едно вземане – главница, договорна/ възнаградителна лихва, мораторна лихва и изпадане на ответника в забава. С оглед възраженията за нищожност на договора за кредит, поради противоречието му със ЗПК, ЗЗД и ЗЗП ищцовото дружество следва да установи, че клаузите по договора отговарят на цитираните в отговора на исковата молба разпоредби от ЗПК С Определение от ***** г. като безспорно между страните е отделено, че между страните е сключен договор за кредит № ****от *** г.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № *** от ***** г. на ответника е предоставен заем в размер на 220 лева за срок на плащане от 6 месеца с падеж на последната вноска 03.06.2021 год. В обсъждания Договор за кредит страните са уговорили за целия срок на договора фиксиран лихвен процент в размер на 30 % /чл.5/ и доколкото е фиксиран за целия срок на договора, не се променя, то в този случай не се посочват условията за прилагането му, съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото такива условия няма, лихвеният процент е неизменен. Съдът не открива неравноправен характер на клаузата за възнаградителна лихва.

Същата е уговорена в договора в общ размер на 19.64 лева при фиксиран лихвен процент от 30 % при необезпечен кредит, което е в съответствие с практиката на ВКС. Наред с това тази практика на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в сила **** г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила ***** г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая формира ГПР. Видно от съдържанието на представения договор за кредит в него няма уговорена клауза за дължима неустойка при непредставяне на обезпечение, така както се твърди от ответника. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти поголяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния договор възнаградителната лихва е уговорена, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4 ЗПК. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът 3 намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът на договорната лихва за целия период на договора е 19.64 лева, размерът на отпуснатия кредит е 220 лева, кредитът е отпуснат за срок от 6 месеца, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включена само възнаградителната лихва/ е в размер на допустимия от закона.

Изследвайки съдържанието на процесния договор за заем, съдът намира, че същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Към договора има отделни Общи условия, които са подписани на всяка страница от потребителя /противно на твърдяното в отговора на исковата молба/.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице както основания за недействителност на клаузата за възнаградителна лихва, така и не се констатираха нарушения, които да водят до недействителност на целия договор. Към датата на образуване на делото е настъпил падежа и на последната вноска по кредита.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил вноските за главница и възнаградителна лихва. Недоказването на това обстоятелство води до неблагоприятни за ответника последици, а именно уважаване на предявените искове за главница и възнаградителна лихва. Дължи се и обезщетение за забава за периода 04.06.2021 год. до датата на депозиране заявлението по чл.

410 от ГПК в съда – ****** год. вкл. върху цялата главница и върху вноските за договорна лихва, като изчислена служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор се установява същата като предявената 4 стойност от 4.68 лева, предвид което и този иск като доказан по основание и размер ще се уважи. Като законна последица от уважаване на иска за главница и договорна лихва ще се уважи и претенцията за законна лихва върху тях, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –****** г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа разноски в заповедното производство в размер на 25 лева – държавна такса, която ще се присъди изцяло. В исковото производство са направени разноски от 125 лева – държавна такса 300 лева – платено адвокатско възнаграждение 425 лева, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал1. ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ф. Н. И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, сумата в размер на 220 лева – главница по договор за потребителски кредит № ***** от **** г., 19.64 лева – договорна лихва за периода ***** г. до **** г., 4.86 лева – обезщетение за забава върху главница и договорна лихва за периода **** г. до **** г., ведно със законна лихва върху главницата и договорната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – **** г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС **.

Разпечатката съдържа 38 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec8785bf-b13d-4cc0-a3ed-1931f6596931