Определение № 251 от 09.05.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 64/2022
- Вид
- Определение № 251
- Подписан
- 09.05.2022
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251 гр. Варна, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500064 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 64/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по три жалби на ЗВ. Р. Г., подадени чрез адв.
Б.Ф., както следва:
-По въззивна жалба вх. № 12161/22.06.2021 г. на ЗВ. Р. Г., подадена чрез адв. Б.Ф., против решение №926/20.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 2763/2020 г. по описа на ВОС, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на В. М. Д. сумата от 30 000 лева, предявен като частичен иск от сумата в размер на 175 447.28 лв., с които ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, с погасяване на задълженията й по договор за кредит MG07299800012 от 28.09.2007 год. с ОББ АД, ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на предявяване на иска 30.09.2020 год. до окончателното й изплащане.
Въззивницата е настоявала, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и въз основа на необосновани изводи, като е молила за отмяната му в обжалваната осъдителна част, за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски, както и за определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител за оказана безплатна правна защита. Сочила е, че вследствие допуснатите от съда процесуални нарушения делото е останало неизяснено от фактическа страна, а поради това и съдът достигнал до неправилни правни изводи. Окръжният съд: - игнорирал твърденията й, че ищецът е извършил плащане към банката –кредитор, тъй като имал правен интерес да го стори, не допълнил доклада с това и лишил страната от доказване на тези твърдения; въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, включително и за доказване на възражението й, че ищецът имал правен интерес от погасяване на кредита на ответницата, тъй 1 като биха били засегнати негови имуществени права от принудителното изпълнение на банката – кредитор, не приел исканите доказателства и ограничил правото й на доказване; „превратно и тенденциозно“ обсъдил в полза на ищеца само част от показанията на свидетелката Кудинова, не мотивирал отказа си да приеме доказателствата на страната (съдебно удостоверение, разпит на свидетел); достигнал до неправилни изводи за липсата на правен интерес на ищеца да встъпи в правата на банката при данните по делото и възражението на ответницата, че правният интерес на ищеца да плати на банката – кредитор е да не се пристъпи към принудително изпълнение върху неговия съсобствен ипотекиран имот и предшества договора за продажба, а вдигането на възбраните било следствие от изпълнението по кредита (поискан от банката директен превод от купувачите на имота по сметката на длъжника в банката до размера на дълга), който е бил обезпечен с ипотека върху имота; Изложила е съображения, че ищецът има правен интерес от плащане на кредита и разполага с друг иск – този по чл. 74 от ЗЗД, поради което искът по чл. 59 от ЗЗД бил неоснователен, а окръжният съд, в противоречие с материалния закон, го уважил. Заявила е евентуално възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Позовано на сочените процесуални нарушения на първата инстанция, е поискала приемане на писмени доказателства – представените в о.с.з. от 17.02.2021 г. – договор за кредит за ремонт и строителство от 28.09.2007 г., сключен с „ОББ“ АД; извлечение № 1/21.10.2016 г. по сметка в „ОББ“ АД на З.Г.; заявила е искане за издаване на съдебно удостоверение по силата на което да се сдобие с информация (удостоверение) за това: - имало ли е забавяне на вноските по кредита от 28.09.2007 г., за какъв срок и в какъв размер; - предприети ли са действия от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; - ако са предприети такива действия, към кой момент кредита е обявен за предсрочно изискуем; Поискала е допускане до разпит и призоваване на свидетел – В.Й.Й. за установяване на факта, че ищецът е пристъпил към реализиране на сделката, защото банката в полза на която бил ипотекиран имота, служещ като обезпечение на кредита от 28.09.2007 г., е предприела действия по удовлетворяване на кредита и същите са застрашавали имота на ищеца.
Въззиваемият – ищец В.Д., чрез адв. С.С., е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и по съображения за правилността на решението в осъдителната му част, е молил за потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски. Противопоставил се е на исканията по доказателствата, като в евентуалност – при уважаване на същите е заявил свои: - при допускане на договора за кредит – за задължаване на ответницата да представи договор за възлагане на СМР, фактури за плащане, за закупуване на материали и др. документи, установяващи факта на ползването на кредита именно за ремонта на съсобствения имот; - както и за допускане до разпит на свидетел в тази връзка – да установи правен ли е ремонт на съсобствения имот след получаване на кредита, ако да- кога, какъв;
2 при допускане на свидетеля В.Й. – купувач и наемател на имота, той да бъде разпитан и за факта „извършван ли е ремонт на обекта в периода след получаване на кредита от ответницата, какъв е бил ремонтът, кога, за какъв период от време“.
-По частна въззивна жалба вх. № 16313/16.08.2021 г. на ЗВ. Р. Г., подадена чрез адв. Б.Ф., против определение № 2691/29.07.2021 г. по гр.д. № 2763/2020 г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№ 12166/22.06.2021 г. за изменение (допълване) на решение № 926/20.05.2021 г. в частта на разноските. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на закона и необосновано, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й с изменение на решението в частта на разноските, както и за присъждане на разноски за настоящото производство. Заявила е евентуално възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Изложила е съображения по същество – предвид разглеждане и отхвърляне на иск за мораторни лихви по чл. 86 ЗЗД, то и разноските на страните следват съразмерно резултата.
- По частна въззивна жалба вх. № 18371/17.09.2021 г., поправена с молба вх.№26143/16.12.2021 г., на ЗВ. Р. Г., подадена чрез адв. Б.Ф., против определение № 2971/23.08.2021 г. по гр.д. № 2763/2020 г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№ 12174/22.06.2021 г. за изменение на решение № 926/20.05.2021 г. в частта на разноските. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно - постановено в нарушение на закона, предвид липсата на произнасяне по искането й, като е молила за отмяната му и за уважаване на молбата й.
Насрещната страна не е подала отговор на частните жалби.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част по претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на поканата - 06.12.2016 год. до датата на предявяване на иска 29.09.2020 год.
Въззивните жалби са в срок и са подадени от ответницата, разполагаща с правен интерес от обжалване на неизгодните за нея решение и определения по чл. 248 ГПК на окръжния съд, редовни са и допустими.
С определение №124 от 10.03.2022 г., настоящият състав на съда е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като в същата и в уточненията й с допълнителните молби се съдържат противоречиви и неясни твърдения относно релевантните за спора обстоятелства, поради което е оставил исковата молба без движение с указания за поправянето й, като е посочил че съдът квалифицира иска, но това той прави на база фактическите твърдения и искане на страната, а ако те са неясни или противоречиви е налице нередовност на исковата молба, която се отстранява по реда на чл. 129, ал.3 ГПК. Посочил е също, че в изложените фактически твърдения съществува неяснота и противоречие, както и между тях и отправеното до съда искане, тъй като ищецът сочи, че е ипотекарен гарант, обезпечил с идеална част от 3 имота си задължение на ответницата към банката, както и че продал собствената си идеална част от имота и с част от продажната цена погасил задължението на ответницата към банката по отпуснат й (само на нея) банков кредит и това сторил, за да изпълни задължението си към купувачите да им предостави имота чист от вещни тежести, като в същото време отрича да го е сторил в качеството си на ипотекарен гарант и за да освободи имота от ипотеката, както и да е встъпил в правата на удовлетворения по договора за кредит кредитор – банка ОББ АД и да претендира сумата по силата на регресното си право срещу ответницата, както и настоява, че е налице обогатяване на ответницата за негова сметка с получената от нея (и погасила задълженията й по договор за кредит) продажна цена от неговия имот. Съдът е указал на ищеца, че тези противоречия той следва да отстрани, като посочи ясни твърдения: 1. Платил ли е задължението на ответницата по кредита, заради качеството си на ипотекарен гарант (ипотекирал идеалната си част от имота в полза на банката за обезпечаване на личния кредит на ответницата) и за да освободи продаваната идеална част от ипотеката; 2. За плащането на сумата от 175 447,28 лв., суброгирал ли се е в правата на удовлетворения кредитор - банката (ОББ АД) срещу ответницата по договора за кредит; и ако е така: 3. Предявява ли настоящата претенция за заплащане на сумата от 175 447,28 лв. като регресен иск срещу ответницата. Съдът е указал в случай, че ищецът не твърди горното, той да съобрази, че искът за неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен и е допустим когато той няма друг иск за защита като в случай, че поддържа неоснователното разместване на блага и претендира за неоснователно обогатяване на ответницата с процесната сума и обедняване със същата при хипотезата да не е платил като ипотекарен гарант и да не се е суброгирал в правата на банката и да не претендира сумата по регресното си право, да посочи това изрично.
В срока е постъпила уточняваща молба вх. № 2121/31.03.2022 г. от В.Д., подадена чрез адв. Ж., с която същият е заявил, че основанието на иска е неоснователно обогатяване на ответницата, породено в резултат от погасяване на нейно задължение към кредитна институция с парични средства дължими на ищеца, които не е получил, а следвало да получи от продажбата на собствените му части от недвижим имот. Заявил е, че задължението не е платено от ищеца в качеството на ипотекарен гарант, а от купувачите на продадения от него недвижим имот, за да бъде освободен от вещни тежести. В случая за него липсвал правен интерес да се суброгира и встъпи в правата на привилегирования кредитор по см. на чл. 74 от ЗЗД, доколкото с факта на продажбата на ипотекирания имот на трети лица е загубил качеството на ипотекарен гарант и не може да търпи вредни за себе си последици от бъдеща, евентуална секвестируемост на същия имот. Такива вредни последици не можел да търпи и от евентуални претенции на купувачите ако върху имота продължаваше да съществува ипотеката.
Посочил е, че е действал добросъвестно при сделката като е уведомил купувачите за съществуването на ипотеката и именно за да е добросъвестен и 4 за да се предпази от претенции за вреди е уговорил описания в акта за продажбата начин на плащане. Заявил е, че претенцията му не е регресна, а следва да се квалифицира като неоснователно обогатяване в хипотезата на субсидиарния състав на чл. 59 от ЗЗД.
Насрещната страна З.Г., чрез адв. Ф., с писменото си становище с вх.№ 2639/21.04.2022 г. по уточнението, е оспорила изложеното от ищеца, че задължението не е платено от него в качеството му на ипотекарен гарант, а от купувачите на продадения от него недвижим имот, за да бъде освободен имота от вещни тежести, като е поддържала възражението си, че за ищеца е бил налице правен интерес да погаси дълга й по кредита и да встъпи в правата на кредитора, поради което той разполага друг иск за защита и поради субсидиарния характер на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД последният е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Разпечатката съдържа 23 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec87644f-72ba-4724-977b-5bc529c9eaa3