Решение № 256 от 08.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100501608 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№36384/20.08.2025г., подадена от Т. И. Т., ЕГН 6703124720, с адрес:***, срещу решение №1823/01.08.2025г., постановено по гр.д.№5280/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

С горецитираното решение, съдът е признал за установено по отношение на ответника Т. И. Т., че същият дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 600 лв., представляваща главница по договор за заем MicroCredit № 9032 00141859/09.05.2023г., сключен с “Микро Кредит“ АД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Приложение № 1 от 21.09.2023г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2024г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2817/2024г. на РС Бургас, като по отношение на сумите 72.78 лв. – договорна лихва за периода 18.06.2023г. – 18.11.2023г., и 59.71 – обезщетение за забава за времето от 19.06.2023г. до 01.05.2024г.съдът е отхвърлил исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

Със същото решение, съдът е отхвърлил предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Т. И. Т. иск за заплащане на сумата от 298.20 лв., представляваща възнаграждение, дължимо за периода 18.06.2023г.

– 18.11.2023г. по Договор за допълнителни услуги по пакет ”Комфорт” от 09.05.2023г. към Договора за заем, сключен с “Микро Кредит“ АД, вземанията 1 по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Приложение № 1/21.09.2023г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на взема-ния /цесия/ от 30.03.2023г., като неоснователен.

Съдът е осъдил ответника Т. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 50 лв. за държавни такси, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 50 лв.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 600 лв., представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва считано от 02.05.2024г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2817/2024 по описа на БРС.

Жалбоподателят намира същия за неправилен и необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото.

Излага се становище във връзка с твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че подписвайки договор за заем Microcredit №903200141859/09.05.2023г., заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 600 лева.

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че след като ответникът не оспорил своевременно наведените в исковата молба твърдения за получаване на посочената сума, горното следвало да бъде прието за признато. В подкрепа на изложеното се цитира ТР№1/2020 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. ОСГТК на ВКС, ОСГТК.

Твърди се, че поради нарушение процедурата по връчване на книжата – чл. 47, ал.1-7 от ГПК, не е бил уведомен за провеждане на първото съдебно заседание на 29.01.2024г.

Навеждат се доводи относно разпределената от съда доказателствена тежест.

Иска се отмяна на постановеното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество, чрез юрисконсулт Нели Атанасова, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се твърди, че обжалваното решение не страда от твърдените от въззивника пороци. Навеждат се доводи, че съдът правилно приложил материалния и процесуален закон и оценил тежестта на всяко от представените по делото доказателства.

Твърди се, че на 09.05.2023г., “Микро Кредит“ АД и Т. И. Т. сключили договор за заем MicroCredit №9032-00141859, като дружеството предоставило на заемополучателя сума в размер на 600лева. Посочва се, че поради неизпълнение на договорните задължения за заплащане на съответните вноски в срок съгласно погасителния план, кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което районният съд уважил. Заявява се, че длъжникът подал възражение по 2 реда на чл.414 от ГПК, което обуславяло правния интерес от предявяване на установителен иск, въз основа на който било образувано гр.д.№5280/2024г. по описа на БРС. Сочи се, че в срока по чл.131 от ГПК, ответникът не депозирал писмен отговор на исковата молба. Навеждат се доводи във връзка с твърденията на жалбоподателя, че по делото не били представени доказателства за получаване на договорената сумата по кредита.

С отговора на възззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и обосновано.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Производството е висящо пред БОС само по отношение на уважителната част на пръвоинстанционното решение. В частта, с която исковете са отхъврлени същото е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,ал.1,т.3ГПК.

Ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е предявил искова молба срещу Т. И. Т. с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 600 лв., главница, 72.78 лв., договорна лихва за периода 18.06.2023 до 18.11.2023г., 298.20 лв., сума за допълнителни услуги за периода 18.06.2023 до 18.11.2023г., 59.71 лв. лихва за забава за периода 19.06.2023 до подаване на заявлението и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските в заповедното производство и в исковото производство. За претендираните вземения е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2817/2024 по описа на БРС.

Твърди се в исковата молба, че ответникът Т. е сключил договор за заем с „Микро Кредит“ АД на 09.05.2023г., по силата който му е предоставен заем от 600 лв., като се е задължил да я върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договор и ОУ.

Посочено е, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023г., сключен на основание чл.99 ЗЗД между ищцовото дружество и „Микро Кредит“ АД, вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу Т. Т., произтичащи от посочения договор за заем и допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9032 - 00141859/09.05.2023г са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. лихви на дружеството-кредитор.Твърди се също така, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия , но в случай, че не бъде възприето да се счита уведомен с 3 получаване на исковата молба и приложенията.

Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело 2817/2023 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение и в указания от съда срок е инициирано настоящото производство.

Ответникът оспорва исковете като е изложил съображения за недействителност на договора по чл.22, вр. чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, както и по отношения на договора за допълнителни услуги-чл.19,ал.4 ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете. След приключване събирането на доказателства, с нарочна молба се е позовал на липса на доказателства за това, че е получил сумата по кредита.

От събраните по делото доказателства и изразените становища на страните безспорно се установява, че между ответника и „МикроКредит“ АД е сключен договор за заем MicroCredit №9032-00141859 на 09.05.2023г., по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника сумата от 600 лв. В договора е посочено, че общата сума за погасяване е 672.78 лв., с погасителни вноски, всяка от които 112.13 лв., платими на шест падежни дати, посочени в погасителния план. Посочено е начинът на усвояване е в брой на касите на Изипей. Подписан е също договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9032-00141859 със срок 6 месеца и вноска 49.70 лв., платима на 18.то число.

Приложен е и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023г, сключен между ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер и „Микро Кредит“АД като цедент, по силата който цедентът продава на цесионера всички свои парични вземания, произтичащи от необслужвани потребителски кредити, които не се погасяват надлежно съгласно Приложение № 1 към договора за цесия. Приложено е потвърждаване за извършената цесия на вземанията на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД.

Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 2817/2024г. по описа на БРС, в рамките на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за 600.00лв. – главница, 72.78 лв. – договорна лихва за периода от 18.06.2023 г. до 18.11.2023 г., 59.71 лв. – лихва за забава за периода от 19.06.2023 г.. до 02.05.2024 г., както и законната лихва от 02.05.2024 до изплащане на вземането и сумата от 53.30 лв., разноски съобразно уважената част от вземането. В останалата част за сумата 298.20 лв.

– главница за периода 18.06.2023 до 18.11.2023г. дължима съгласно договор за допълнителни услуги към договор за заем MicroCredit №9032-00141859 от 09.05.2023г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца, както и искането за присъждане на разноски над уваженеия размер от 53.30 лв. до заявения такъв от 75 лв., заявлението е отхвърлено. Изложеното обуславя правния интерес от търсената защита по установителния и осъдителния иск.

С определение № 2483/07.10.2025 въззивният съд е допуснал доказателственото искане на въззиваемата страна – извършване на съдебносчетовдна експертиза, заключението по което е прието по делото без възражения от страните.

На основание чл.192 ГПК е задължено трето неучастващо в делото лице - „ИЗИПИЕЙ“ АД да представи намиращ се у него документ, от който да е видно, че сумата е предадена на кредитополучателя. В тази връзка е 4 постъпило писмо, прието като доказателства по делото.

При така изложената фактическа обстановка, настоящият състав намира следното:

Безспорно е, че между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен договор за заем, по силата на който първият е предоставил на втория в заем сумата от 600 лв., получена на каса на Изипей. Направеното възражение от ответника, че липсват доказателства за получаването на сумата е направено извън преклузивния срок, след приключване събирането на доказателства, поради което не може да бъде взето предвид. Нещо повече с писмено становище, подадено извън месечния срок за отговор, ответникът е направил възражение за недействителност на договора за заем и договора за допълнителни услуги, но не е оспорил получаването на сумата. Ето защо възражения и оплакванията в тази връзка не могат да бъдат разглеждани във въззивното производство.