Решение № 231 от 01.03.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Кюстендил, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тина Р. Йорданова при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Тина Р. Йорданова Гражданско дело № 20231520101630 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от К. И. М., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр.***, ул. *** ***, действащ чрез пълномощника си еднолично адвокатско дружество „Д. М.", представлявано от управителя Д. М. М., срещу „СТИК-КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ 13 Б, представлявано от С. Н. Т., с която е предявен иск с правно основание по чл.26, ал.1, пр. 1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. чл.22 вр. с чл.21, ал.1, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП за обявяване на нищожност на клауза, предвидена в чл.29 от сключен между ищеца и ответника договор за паричен заем № 874635/31.08.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева /частична претенция от общо 216.00 лева/, на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 и чл.22 от ЗПК, представляваща недължимо платени суми по посочения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски и адвокатско 1 възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 31.08.2022 г. бил сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 874635 между К. И. М. и „СтикКредит“ АД, като страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лева, а срокът за погасяване на първи транш да бъде 30 дни.

Изтъква се, че размерът на годишната лихва бил 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) - в размер на 42.58 %, като размерът на общата сума, която следвало да бъде върната от ищеца, бил 824 лева. Ищецът сочи, че в чл.19, ал.

1 от договора било уговорено, че страните се съгласявали договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, а в чл.29, ал.1 било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл.19 от договора, а именно да бъде представено обезпечение в срока по предходна алинея, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит и непредоставянето на договореното обезпечение причинявало вреди на кредитора в посочените размери, а неустойката се заплащала от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Също така се сочи, че на ищеца му била начислена неустойка в общ размер на 216 лева, тъй като не бил представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне, била в размер на 1040 лева. Твърди се още, че К. М. погасил сумата по сключения договор, като за срока на договора бил заплатил по сметка на ответното дружество изцяло сумата по договора, включително и неустойка. Излагат се подробни съображения относно това, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9и т.10 вр. с чл.22 от ЗПК или отделни негови клаузи, като се посочва, че не била спазена предвидената от закона форма, както и че не бил налице съществен елемент от съдържанието на договора, а именно годишният процент на разходите по кредита, който бил посочен единствено като процент, липсвала ясно формирана методика на формиране на ГПР по кредита, бил посочен грешен размер на ГПР, поради което били нарушени изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. Счита се, че клаузата за неустойка накърнява добрите нрави и заобикаля закона, както и че същата е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, както и че същата не била индивидуално 2 уговорена съгласно чл.146 от ЗЗП. Въз основа на изложените доводи се поддържа искане за постановяване на решение, с което на основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД във вр. чл.22 вр. с чл.21, ал. 1, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП да бъде провъзгласена недействителността на клауза, уредена в чл. 29 от сключен между ищеца и ответника договор за паричен заем № 874635/31.08.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 лева /частична претенция от общо 216.00 лева/, на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 и чл.22 от ЗПК, представляваща недължимо платени суми по посочения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се посочва, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като се заявява, чe в действителност на 31.08.2022 г. бил сключен между ответника, в качеството му на кредитор и ищеца, в качеството му на потребител, процесният договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 874635, по силата на който кредиторът бил предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лева, която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителния план на договора, който бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организиран от кредитора и при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПК и ЗЕДЕУУ. Излагат се подробни съображения относно неоснователността на така предявените искове, като се твърди валидност на оспорваната клауза за неустойка, отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство, както и че неустойка не била начислявана и събирана от дружеството-ответник, а ищецът е бил запознат с условията на договора, преди същия да бъде сключен, като сключването на договора било инициирано от него с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството и му е била изпратена преддоговорна информация, включваща СЕФ. Отбелязва се и, че процесната неустойка се начислявала само докато не било представено обезпечение, както и че нямало въведено законодателно изискване относно 3 размера на неустойката.

В проведените по делото две открити съдебни заседания, страните, редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани от пълномощници, като предварително чрез последните, са депозирали молби и заявление, в които са изразили желанието си за разглеждане и даване ход на делото в тяхно отсъствие, поддържайки искания до съда, излагайки подробни съображения. Ищецът предварително, чрез пълномощника си - адв. Д. М., е депозирал и молба, в която е направил и искане за допускане изменение размера на предявения от него осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чрез увеличаването му в размер на 216 лева, което, с оглед липсата на оспорване от ответната страна, съдът е допуснал изменението на иска, но единствено по отношение неговия размер, тъй като е поискано своевременно до приключване на съдебното дирене по делото.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след като прецени и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното си убеждение и по реда на чл.235 от ГПК, както и във връзка с изложените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна, следното:

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представените заверени копия на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 874635/31.08.2022 г. и на Погасителен план към него, се изяснява, че договорът за кредит е сключен на 31.08.2022 г. между ищеца К. И. М., в качеството му на потребител и ответното дружество "СТИК-КРЕДИТ" АД, в качеството му на кредитор, който се е задължил да предостави на потребителя-ищец, кредит (паричен заем) в общ размер на 800 лева, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 36% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,58%, с обезпечения - поръчител или банкова гаранция, със срок за погасяване на първи транш - 30 дни и срок на кредитната линия - 12 месеца. В посочения договор за потребителски кредит е записано, че общата сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш е в размер на 824 лева, като в погасителния план към договора е описано, че общо дължимата сума по кредита обхваща главница + лихва, а когато не е осигурена 4 гаранция/поръчител за един лихвен период, общо дължимата сума по кредита включва главница + лихва + неустойка и същата е в размер на 1040,00 лева.

В чл. 19 от цитирания договор е посочено, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят е длъжен в срок до 3 дни от сключване /подписване/ на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или следва да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.29 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл.19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В ал. 2 на визираната разпоредба е посочено, че неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

С оглед обстоятелството, че в процесния договор за потребителски кредит е отбелязано, че същият се счита сключен с изразяване на съгласие от потребителя по реда, посочен в ОУ, се установява, че договорът за кредит е сключен при общи условия, които съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК и видно от самият договор, са неразделна част от последния, като заверено копие от Общите условия е приложено и прието по делото, ведно със заверено копие и на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съдържащ условията по предоставения кредит.

Представено и прието като доказателство по делото е и заверено копие на заповед БНБ - 61374/06.07.2016 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", от която се установява, че ответното дружество 5 е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ с рег. № BGR00370.

От приложеното по делото заверено копие на разписка за извършено плащане от страна на ответното дружество в полза на ищеца, се установява, че ищецът, в качеството си на получател, е усвоил сума в размер на 800 лева по кредит с № 874635.

Представено е и заверено копие на разписка от 07.10.22 г., от която е видно, че ищецът е превел на ответното дружество сума в размер на 1 101 лева, с посочено основание на плащането - вноска по кредит.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана от съда в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, освен сключването на договора за потребителски кредит по формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, условията му и извършения превод в размер на 800 лева от страна на ответното дружество в полза ищеца, се установява, че съгласно предоставен на вещото лице аналитичен регистър общо начисленото задължение е в размер на 1 101 лева и общо платената сума от ищеца е в размер също на 1 101 лева, като сумата е изцяло заплатена на 07.11.2022 г. и в тази точка влизат: главница - 800 лева, договорна лихва - 24 лева и 277 лева - плащане по кредит, от която сума 56 лева - неустойка просрочие, 2,50 лева - начислена наказателна лихва, 216 лева - начислена неустойка, 2,50 лева - уведомителен СМС за настъпили и просрочени задължения. Експертът е отговорил и на въпроса в случай, че начислената неустойка в размер на 216 лева /за 30 дни по 0,9% върху главница 800 лева/ бъде включена при изчисляване на ГПР, то при главница от 800 лева, срок 1 месец, 36% годишна лихва, ГПР би бил в размер на 2 229, 81%.