Решение № 101 от 23.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Илияна Куцева Гичева като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20255300900332 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от М. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Б., с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 75 000 евро, представляваща заплатена допълнителна парична вноска в ответното “ЕК ИСТЕЙТ” ООД, ЕИК 206594907, ведно с обезщетени за забава, в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението. При условие на евентуалност, ако съдът не приеме, че сумата е преведена на ответника на основание взето решение за внасяне на допълнителна парична вноска, предявява евентуален иск за заплащане на сумата, поради неосъществено основание - увеличаване на капитала на ответното дружество, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, на осн. чл. 86 ЗЗД и при условие, че съдът не установи основание за внасяне на сумата, предявява евентуален иск за заплащането и, поради липса на основание – иск по чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, на осн. чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, подадена от М. Ш., чрез процесуалния му представител адв. Б., срещу “ЕК ИСТЕЙТ” ООД, ЕИК 206594907, в която заявява, че е съдружник в ответното дружество, като притежава 50 % от капитала на същото или 50 дружествени дяла по 10 лв. всеки. Твърди, че Общото събрание на ответното дружество е взело решение за внасяне на допълнителни парични вноски в размер на по 75000 евро от всеки съдружник, с протокол от 11.10.2021 г., с цел финансиране на дружеството за закупуване на недвижим имот за 1 целите на стопанската му дейност. Твърди също, че бил закупен недвижим имот, но договорът за покупко-продажба бил развален по съдебен ред, поради което ищецът поискал връщане на внесената от него допълнителна парична вноска, но сумата не му била възстановена. Доколкото при взетото решение за допълнителни парични вноски не бил определен срок за връщането им, то счита, че вземането е дължимо от датата на възникването му, в случая от внасяне на паричната вноска.

Моли да бъде осъден ответникът да му заплати претендираната сума и направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника “ЕК ИСТЕЙТ” ООД, ЕИК 206594907, с който оспорва предявените искове.

Оспорва, че е настъпила изискуемостта на претендираната сума, доколкото срокът за връщането и се определя от целта на финансирането, която, според ответника, не е постигната, тъй като дружеството все още има необходимост от тези средства, както за закупуване на имот, така и за покриване на финансови загуби на дружеството, каквато била другата причина за вземане на решението на ОС за допълнителни вноски. Счита, че връщане на допълнителната вноска, преди да са постигнати целите, за които е внесена, е в ущърб на дружеството и на задължението на ищеца да не действа в негова вреда.

Оспорва и евентуалните искове, като счита, че от представения към исковата молба протокол на ОС на дружеството е видно какво е било основанието за заплащане на процесната сума.

Претендира отхвърляне на исковите претенции и заплащане на разноски.

В срок е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която се оспорват възраженията и фактическите твърдения в отговора на исковата молба и се поддържат направените от ищеца.

Оспорва се възражението за липса на настъпила изискуемост на задължението за връщане на допълнителната парична вноска, като се сочи, че дори да се приеме приложима по аналогия разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, и се приеме изискуемост в срок един месец от поканата, такава е настъпила, поради изтичане на този срок от подаване на исковата молба, която има характер на писмена покана. Оспорва и необходимостта от ползване на паричните средства за закупуване на друг недвижим имот за целите на дейността на дружеството, като твърди, че същото няма дейност.

Твърди, че липсата на парични средства за изпълнение на задължението му не освобождава длъжника от отговорност.

Постъпил е в срок и отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който се поддържат направените в отговора на исковата молба възражения, оспорва се изложеното в допълнителната искова молба от правна страна. Сочи се, че разпоредбите на ЗЗД и конкретно на чл. 240, ал. 4 ЗЗД не намират приложение в 2 настоящия случай, с оглед специфичния характер на допълнителните вноски. Твърди се, че дружеството е имало дейност за 2021 – 2023 г., макар и не оперативна, като е бил закупен недвижим имот с цел построяване на цех, която не е осъществена, с оглед което са натрупани загуби. Счита, че правилото на чл. 81, ал. 2 ЗЗД следва да намери съответно приложение, с оглед задълженията на съдружниците да оказват съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, да не действат против интересите му, в конкретния случай да влошават икономическото му състояние, претендирайки връщане на вноска, без целите на внасянето и да са осъществени.

В хода по същество в съдебно заседание страните поддържат изявленията си в хода на размяната на книжа, като излагат съображения в писмени защити.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От направена справка в ТР се установява, че ищецът М. Ш., е съдружник в "ЕК ИСТЕЙТ" ООД, ЕИК 206594907, при размер на дяловото участие: 500.00 лв., равно с това на другия съдружник и управител в дружеството - В. С. Е..

От представените към исковата молба писмени доказателства – Протокол от Общото събрание от 11.10.2021 г. на съдружниците на “ЕК ИСТЕЙТ” ООД е видно, че е било взето решение от съдружниците да бъдат направени допълнителни парични вноски в размер на 75 000 евро от всеки от тях. Не е посочено каква е причината, която налага нуждата от допълнителни вноски, не е уговорен падеж на връщане на вноските, като решението се изчерпва с посочване на размера на вноската на всеки съдружник.

От представеното преводно нареждане от 15.10.2021 г. се установява, че сума в размер на 75 000 евро е преведена от М. Ш. по сметката на дружество “ЕК ИСТЕЙТ” ООД, с посочено основание увеличаване на уставен капитал. Изпълнение на задължението на ищеца за заплащане на допълнителната парична вноска се установява и от приетата по делото ССЕ, която съдът цени изцяло като компетентна и обоснована, според заключението на която, сумата е постъпила по сметка на ответното дружество в деня на превода. От същото заключение се установява, че няма счетоводни записвания, от които да се направи извод за увеличаване на капитала на дружеството.

От представените към отговора на исковата молба счетоводни документи, както и от приетата без възражения ССЕ се установява, че, ответното дружество не извършва търговска дейност за периода от 2021 г. до момента на експертизата, дружеството не разполага с парични средства, дълготрайни и краткотрайни активи. В заключението на ССЕ са описани вземанията и задълженията на ответното дружество, както и е посочен финансовия резултат от дейността на дружеството – загуби за всички години от 2021 до 2025 г. Посочено е, че дружеството разполага единствено с вземания от трето лице – ЕК ООД, в размер на 266 325,37 лв., които биха могли да послужат за 3 възстановяването на сумата на ищеца.

От приетите, като неоспорени, писмени доказателства към допълнителната искова молба, се установява, че в Протокол от ОС на съдружниците на “ЕК ИСТЕЙТ” ООД от 31.12.2024 г. е записано, че по данни на управителя на дружеството то не е имало дейност за 2024 и 2025 г., а от представеното в препис съдебно решение, че е било проведено производство по чл. 71 ТЗ, като ПОС е осъдил ответника да представи достъп до дружествените си книжа на ищеца.

От така събраните доказателства съдът приема, че е установено взето решение от съдружниците на “ЕК ИСТЕЙТ” ООД за внасяне на допълнителни парични вноски, в размер на 75 000 евро от всеки от съдружниците, което е изпълнено от ищеца. По тези факти и страните не спорят. Спорни между тях са въпросите дали е настъпила изискуемост на задължението за връщане на паричните вноски, с оглед целите, за които е взето решението за внасянето им.

Ищецът твърди, че целта на допълнителните парични вноски е била финансиране на дружеството за закупуване на недвижим имот за осъществяване на дейността на дружеството, което към момента е осъществявало печатарска дейност.

Това не се оспорва от ответника, който твърди, че освен за закупуване на имот, средствата били необходими и за покриване на финансови загуби на дружеството, тъй като след разваляне на договора за покупко-продажба на имот, същото е натрупало загуби.

От представените и неоспорени от ответника нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 15.10.2021 г. и съдебно решение по т.д. 401/2022 г. на ПОС, влязло в сила на 20.10.2022 г., е видно, че към датата на внасяне на допълнителните парични вноски от съдружниците, дружеството е придобило недвижим имот, като договорът е бил развален по съдебен ред, около година по-късно, поради неизпълнение от страна на дружеството да заплати изцяло покупната цена. От така събраните доказателства и съвпадащите изявления на страните се установява безспорно единствено факта, че допълнителните парични вноски са взети с оглед закупуване на недвижим имот за целите на дейността на дружеството, или поради временна необходимост от парични средства, по смисъла на чл. 134 ТЗ. Не се установи по делото наличие на загуби на дружеството към датата на вземане на решението за допълнителни парични вноски, за да се приеме от съда, че същите са били с цел и покриване на загуби, като именно ответникът твърди, че загубите са натрупани след разваляне на договора за закупуване на недвижим имот, или след вземане на решението за допълнителни парични вноски.

В съдебната практика, включително и в цитираното от ответника и приложено към писмената му защита Решение № 218 от 25.07.2025 година, постановено по т. дело № 1390 по описа за 2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е прието, че внасянето на 4 допълнителни парични вноски от съдружниците по реда на чл. 134, ал. 1 ТЗ е един от начините за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, когато е необходимо да се преодолеят икономически трудности на дружеството с временен характер. Допълнителните парични вноски представляват вътрешен източник на финансиране на дейността на търговското дружество. Решението на общото събрание на съдружниците по чл. 134, ал. 1 ТЗ се взема, когато съществува реална нужда да бъдат покрити загуби (каквито в настоящото производство не се установиха към датата на вземане на решенето), както и при временна необходимост от парични средства за осъществяване на дейността или погасяване на задължения по търговски сделки, каквато причина е установена в настоящото производство, а именно закупуване на недвижим имот за дейността на дружеството. Посочено е в цитираното решение и утвърдено в съдебната практика разбирането, че разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ регламентира връщането на допълнителните парични вноски да бъде обвързано със срок, предвиден в решението на общото събрание, което е задължителен елемент от съдържанието на решението, а продължителността му следва да е съобразена с реалната нужда от преодоляване на конкретните икономически затруднения на дружеството и времето, което е необходимо за тяхното преодоляване.

Прието е също в практиката на ВКС, включително и посочено в цитирания съдебен акт, че решение на общото събрание на съдружниците в ООД за внасяне на допълнителна парична вноска, в което не е предвиден срок, противоречи на закона – чл. 134, ал. 1 ТЗ, и може да бъде отменено на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, но докато не бъде отменено, то поражда своите правни последици, като е недопустимо в исковото производство за връщане на внесената допълнителна парична вноска да се извършва преценка за законосъобразността на решението на общото събрание. Срокът за връщане на допълнителните парични вноски може да бъде определен и с допълнително решение, каквото обаче в конкретния случай не е взето, поради липса на възможност съдружниците да вземат общи решения, което е видно от представените писмени доказателства към допълнителната искова молба.