Решение № 162 от 27.01.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 123/2023
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 27.01.2023
- В сила
- 12.10.2023
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 3 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Пловдив, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330200123 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ВG17052022/5800/Р8944/03.11.2022 г., издадено от Директор на НАЦИОНАЛНО ТОЛ
УПРАВЛНИЕ към АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с което на С.
Р. Б. е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от приложеното известие за доставяне, процесното НП е връчено на дата 08.12.2022г. Върху жалбата е поставен датен печат от 22.12.2022г., което е 1 индиция, че към тази дата жалбата е била подадена и преклузивния 14дневен срок по смисъла на актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН е спазен.
ПО ПОРОЦИТЕ В СЪДЪРЖАНИЕТО НА НП
Наказателното постановление е издадено за това, че:
„На 17.05.2022г. в 16:40 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № *******, вид: влекач, марка и модел ДАФ Ф7 95 ХФ 430, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н Б..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 03.05.2022 г., в 06:44 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) е регистрационен № *******, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 03.05.2022 г.. в 06:44 часа, по път № А-1, км.
118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закопа за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път № А-1, км 118+599, за който се събира такса за изминато разС.ие - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие - тол такса.“ Съдът намира, че така цитираното съдържание на НП не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от 2 правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „ За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разС.ие“.
От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разС.ие - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разС.ие се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса- това с а собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС.
Установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, безусловно е налагало при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят, за да може съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация и приложена ли е коректната санкционна норма.
Подобно посочване в НП обаче липсва , като на нито едно място в иначе просторното като съдържание НП не се съдържат твърдения, че 3 нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението -03.05.2022г. , или че е собственик на същото или регистриран ползвател.
Действително в НП е посочено, че жалбоподателят е притежавал качеството водач към по-късна дата- 17.05.2022г., тоест две седмици покъсно. Досежно датата на извършване на нарушението- 03.05.2022г., обаче подобни твърдения липсват.
По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:
-от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект,
-а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания, то няма как да се установи и дали тя отговаря на доказателствата по делото.
Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект към датата на извършване на нарушението което обуславя административно-наказателната му отговорност.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.
Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.
При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая специално качество на нарушителя към датата на извършване на 4 нарушението, а не към по-късен ирелевантен за отговорността момент, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е да отмени НП.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, а не до АУАН, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
ПО ПОРОЦИТЕ В СЪДЪРЖАНИЕТО НА АУАН.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП, поради пороци в съдържанието на АУАН.
В АУАН изрично е посочено, че с действията си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 179, ал.3а ЗДвП.
Според нея: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“ Не подлежи на съмнение в съдебната практика, че нормата на чл.
179, 3а ЗДвП всъщност е санкционна разпоредба, като съответната на нея материално правна разпоредба, въвеждаща позитивно правило за поведение за водачите на МПС е чл. 139, ал.7 ЗДвП ( на която обаче няма позоваване нито в АУАН, нито в НП).
Според чл. 139, ал.7 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на 5 изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.“
При систематичното тълкуване на нарушената и санкционната разпоредба се установява, че формите на изпълнителното деяние на визирания административен състав могат да бъдат в две алтернативи:
-незакупуване от водача на маршрутна карта или
-неизпълнение на други „съответни задължения “ за установяване на изминатото разС.ие.
Вече се спомена, че според ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 в АУАН (който според трайната съдебна практика се явява аналога на обвинителния акт в административния процес, с който се повдига административното обвинение) следва да се съдържа пълно и точно описание на всички съставомерни факти.
Посоченото означава, че в АУАН е следвало да намери отражение коя е съставомерната форма на изпълнителното деяние- незакупуване на маршрутна карта или неизпълнение на други „съответни задължения“, като в случай, че е приложима е втората алтернатива, да бъде пояснено кои поконкретно са тези задължения и от коя норма на ЗП или нормативните актове по неговото прилагане произтичат.
В процесния АУАН липсва каквото и да било изложение на факти относно приложимата форма на изпълнителното деяния.
Този порок не се санира от обстоятелството, че в АУАН е посочено, че МПС се е движило без за него да е заплатена тол такса, доколкото това е резултатът, до който се достига в резултат от неизпълнение на някои от задълженията по чл. 139, ал.7 ЗДвП (съставляващи форми на изпълнителното деяние), но този резултат не може да се приравни на самото изпълнително деяние.
В този изричен смисъл Решение № 2188 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2091 / 2022 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1021 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 222 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че фактите така, както са описани в АУАН- че по републиканската мрежа се движи МПС, „за което не е заплатена пътна 6 такса съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата“-всъщност сочи на извършено нарушение по чл. 179, ал.3б, според която норма: „Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.“ Така Решение № 7/03.01.2023 на Административен съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2730/ 2022 г., Решение № 2161 от 23.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2361 / 2022 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение №2499/22.12.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2789 по описа за 2022г.