Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 15.03.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3572/2018
Вид
Решение № 292
Подписан
15.03.2019
В сила
15.03.2019
Състав
ДЕСИСЛАВ СВЕТОСЛАВОВ ЛЮБОМИРОВ, ХРИСТИНКА КОЛЕВА ХРИСТОВА БОЖКОВА, АЛЕКСАНДРИНА ПЛАМЕНОВА ДОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12, ал. 1, т. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 2, т. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.305 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ№ гр... София, 15.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд ..наказателна ..колегия 16-ти въззивен състав в публичното заседание на... петнадесети февруари …………………………….……........ двехиляди и деветнадесета...............................година в състав:

Председател:.... Десислав

Любомиров...……..

Членове:...Доротея

Кехайова…………. мл.с.Александрина Дончева… при секретаря... Албена Ламбева………………..…….....…….…. в присъствието на прокурора... Юлияна Христова..............................като разгледа докладваното от … съдия Любомиров........въззивно общ характер нак. дело № 3572 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:....................

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест срещу присъда от 06.07.2017г. постановена по НОХД№2915/2016г. по описа на СРС, с която подсъдимите К.К.Ч. и М.М.И. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 234, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и са им наложени съответни наказания. В протеста са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на присъдата, свързани с неправилно приложение на чл.54, ал.1 от НК и на чл.66, ал.1 от НК. Моли присъдата да бъде изменена, като се увеличи размера на наложените наказания, постанови се ефективното им изтърпяване и за двамата подсъдими се увеличи размера на наложените глоби.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К.К.,*** защитник на подсъдимия

А.А.Ч., подсъдим по НОХД№2915/2016г. по описа на СРС. С присъда по делото този подсъдим е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.

1, вр.чл.20 ал.2 ,вр.ал. 1 НК, и с която присъда му е наложено наказание „Лишаване от свобода ”, за срок от 1 /една/година, чието изпълнение на основание чл.66 е отложено за срок от три години. Твърди се, че съдът не е анализирал в цялата им пълнота доказателствата по делото.

Иска се на основание чл.334, т.З от НПК, изменение на първоинстандионната присъда, като се намали размера на наложеното наказание, или на основание чл.334 ал.2 от НПК отмяната й, и постановяване на нова , с която подсъдимия да бъде признат за невинен в извършване на престъпление по чл.234 ал. 1,вр..чл.20 ал.2 ,вр.ал. 1 НК. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция.

Срещу присъдата е постъпила жалба и от подс.М.И., който е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.234 ал.

1, вр.чл.20 ал.2 ,вр.ал. 1 НК, и му е наложено наказание „Лишаване от свобода ”, за срок от шест месеца при първоначален ОБЩ режим. Изразява се становище, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон, нарушения на процесуалните норми водещи до нарушаване правото му на защита и като последица от това наложеното наказание се явявало явно несправедливо и незаконосъобразно.

Иска се отмяна на така постановената присъда и постановяване на акт, с който да бъде признат за невинен по обвинението за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. Алтернативно се иска изменение на присъдата, тъй като така определеното наказание се явявало неоснователно завишено и несправедливо.

В съдебно заседание жалбата на подс.Ч. се поддържа. Защитникът иска отмяна на присъдата или постановяване на акт с който да се, измени или алтернативно, да се върне делото за ново разглеждане на първа инстанция. Счита, че първата инстанция е постановила един необоснован съдебен акт, не отчитайки обстоятелството, че приемайки че сочената, като акцизна стока тютюн -„представлява годна акцизна стока“, но вещите лица не обяснили критериите по които са оценили и изследвали – тютюна. Фрапиращо било заявлението на експерта от митническата администрация С.П.в съдебно заседание „Установих, че е годен тютюн за пушене, като си свих една цигара и я изпуших“. Съдебната практика не познавала такъв критерий, изяло субективен, който да преценява дали дадена стока е акцизна или не, изцяло и само на вътрешното убеждение на експерта от митическата администрация. Искане да бъде назначена повторна експертиза на сочената за акцизна стока, първата инстанция оставила без уважение от съда.

Счита, че и в съдебния си акт съдът е допуснал редица процесуални нарушения, които са изложени във въззивните жалби.

Защитника на подс.И. се присъединя към възраженията на другия защитника, които се препокривали с неговото виждане относно допуснатото процесуално нарушение. Моли да се подложат на изключително задълбочена въззивна проверка мотивите на първоинстанционния съдебен състав, относно начина по който са събрани доказателствата въз основа на които съда е достигнал до извод за виновност на подс.И.. Моли да се обърне внимание на метода за определяне на това дали една стока е акцизна или не, като счита, че това е абсурден начин за доказване на вина в едно наказателно производство, което се води в 21 век в България. При наличието на достатъчно научни методи за определяне на това дали една стока е тютюн, дали е годна, дали не е годна и всичките тези неща, съдът да стигне до извод за виновност на базата на показания на експерти който по този начин определя качеството на една стока, на една вещ било абсурдно и смята, че небива да се допускат такива неща в един съвременен наказателен процес.

По отношение на това дали подс.И. е знаел какво предава, какво държи в ръцете си първоинстанционния съдебен състав достигал до едни недоказани изводи, от гледна точка на безспорни доказателства така както ги иска наказателни процес.

Първоинстанционната присъда лежала на основата на едни силно укорими доказателства и начини за събиране на тези доказателства, поради тази причина моли тя да бъде отменена и да се върне делото на първоинстанционен съдебен състав, който да го разгледа и ако е възможно да се поправят тези грешки, да се намери един сериозен и научно обоснован метод за доказване на вината така както иска прокуратурата.

Прокурорът счита, че присъдата на СРС с която подсъдимите К.К.Ч. и М.М.И. са признати за виновни в извършването на престъпление по чл. 234, ал.

1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е правилна и законосъобразна. Намира, че по делото са събрани убедителни доказателство в подкрепа на обвинението. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на подсъдимите. По отношение на наказанието намира, че същото е определено по справедливост и в този смисъл не поддържа протеста на СРП за увеличаване на неговия размер. По изложените съображения моли да се потвърди атакуваната присъда, како правилна и законосъобразна и се оставят без уважение жалбите на подсъдимите.

Подсъдимия Ч. моли да бъде отменена присъдата, най-малко заради факта за досието му, тъй като не можел да започна нормална работа. Твърди, че с подс.И. били да вземат пари от баба му и попаднали в такава ситуация която не можел да си изясни и до ден днешен. Иска да бъде отменена присъдата.

Подс.М.И. не се явява пред съда, по отношение на него въззивното производство се провежда по реда на чл.269, ал.3 от НПК.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:

Атакуваният съдебен акт подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда констатира следното.

ПРОТЕСТА И ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил като цяло обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи.

Установено е, че подс.К.К.Ч.

(с предишни имена А.А.Ч.), е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, осъществява трудова дейност като земеделски производител, живущ ***. Подс.М.М.И. е роден на *** г. в гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, неженен, със средно образование, не работи, живущ ***. Двамата подсъдими се познавали и на 10.08.2015 г. решили да се срещнат с тяхна обща позната – св.К.П.. Подс.Ч. управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес“, с регистрационни номера Е 7772 КС, като на предната дясна седалка се возел подс. М.И.. В автомобила те носели 3 (три) броя полиетиленови плика, пълни с общо 7,712 килограма тютюневи изделия, представляващи нарязан тютюн за пушене на обща стойност 1 928 лева (хиляда деветстотин двадесет и осем лева), който бил без бандерол. Двамата подсъдими се отправили с процесното моторно превозно средство към район „Люнин“ на гр. София, откъдето взели св.П., а след това се придвижили към търговския център, находящ се в гр. София, бул.

„Александър Стамболийски“ (Мол „София“). Подс. И. слязъл от лекия автомобил преди търговския център, като със себе си взел един от полиетиленовите пликове, който трябвало да предаде на неустановена по делото жена, за което преди това се уговорили с подс.Ч..***, а подс. Ч. завил и паркирал автомобила на същата улица, намираща се в непосредствена близост до горепосочения търговски център и 30 СУ. Подс. Ч. и св.П. останали в лекия автомобил. Около 15:00 ч. на същата дата свидетелите И.С.иБ.Д., полицейски служители, провеждали оперативно наблюдение на ул. „Осогово“. Те забелязали подс. И. носещ полиетиленов плик. Била извършена проверка, подс.И. бил обискиран и в резултат на това иззет намиращия се в него нарязан тютюн без бандерол - общо 5,130 килограма, на стойност 1 282,50 лева (хиляда двеста осемдесет и два лева и петдесет стотинки). След това било извършено претърсване на процесния лек автомобил. От него били иззети другите два полиетиленови плика, съдържащи 2,582 килограма нарязан тютюн за пушене, без бандерол, на стойност 645,50 лева (шестстотин четиридесет и пет лева и петдесет стотинки).

Въз основа на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Д., С.,П., както и от писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за обиск и изземване (лист 11 - 12 от ДП), протокол за претърсване и изземване (лист 14 - 15 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства (лист 53 от ДП) с приложен фотоалбум към него (лист 54 - 56 от ДП), заключение на вещото лице по назначената в хода на разследването съдебна физикохимична експертиза (лист 85 - 87 от ДП), заключение на вещото лице по съдебна оценителна експертиза (лист 49-51 от ДП)., заповед за задържане на лице от 10.08.2015 г. (лист 22 от ДП); заповед за задържане на лице от 10.08.2015 г. (лист 23 от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства от 12.08.2015 г. (лист 53 от ДП); справка за актуално състояние на действащи трудови договори (лист 78 от ДП); справка за актуално състояние на действащи трудови договори (лист 79 от ДП), фотоалбум (лист 54 - 56 от ДП), са направени като цяло обосновани и правилни изводи по същество от решаващия съд.

Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.З и ал.5 от НПК и чл.305, ал.З от НПК. Каквито и забележки да се направят към начина по който са изготвени мотивите, не може да се приеме, че съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото и не ги е подложил на проверка. Съдът обосновано е приел за установена описаната от него фактическа обстановка въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, веществени доказателствени средства и изслушани и приети експертни заключения. Не е вярно, че е кредитирал взаимно изключващи се гласни доказателства, като изрично е отбелязал, че кредитира частично обясненията на двамата подсъдими. Обосновано районният съд е счел, че показанията на свидетелитеП., С. и Д. са депозирани при спазване на императивните правила, предвидени в процесуалния кодекс. Същите са логични, вътрешно непротиворечиви и последователни. Свидетелите С. и Д., излагайки добросъвестно своите показания пред първоинстанционния съд, са разкрили всички обстоятелства, които непосредствено са възприели на инкриминираната дата - 10.08.2015 г. Не са налице обстоятелства, от които съдът да може да направи извод за тяхна евентуална заинтересованост от изхода на наказателното производство. Показанията на св.П. напълно съответстват на останалия събран и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал, потвърждават се от показанията на свидетелите С. и Д., като разкриват изцяло обстоятелствата, включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 НПК.