Решение № 16012 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16012 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110169916 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. Г. срещу ЗАД „.......“ АД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между ищеца и ответното застрахователно дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ за МПС марка „........... В срока на действие на договора, на 07.06.2024г., се установява, че липсват леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция ..............

Твърди, че непосредствено след настъпване на инцидента на същия ден, на който е настъпил – 07.06.2024 г., е уведомил и ответното застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № ..........., по ликвидационната преписка по щетата е извършен оглед на МПС, изготвен е фотоалбум и е направен опис-заключение по щета. Посочва, че на 23.06.2024 г. застрахователят е постановил частичен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, като се е позовал на т.12.9 от общите условия към застраховка „Каско“ на МПС, съгласно които не се покриват липсващи отделни части и детайли. Обосновава подробни съображения, че отказът на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение е незаконосъобразен. Поддържа, че клауза т.12.9 от Общите условия, предвиждаща отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при "липсващо оборудване", е нищожна поради противоречие с императивните норми на Кодекса за застраховането, в 1 частност чл. 408, и с чл. 26 ЗЗД, тъй като Кодекса на застраховането урежда изчерпателно хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа, че всяко допълнително ограничение, което не произтича от закона, е неприемливо, особено при липса на виновно поведение или причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и настъпването на събитието (чл. 403, чл. 404 и чл. 408 КЗ). Поддържа, че клаузата т.12.9 е формулирана с неясни и неопределени термини – напр. „липсващо оборудване“, без легално определение. Това създава предпоставки за едностранно и субективно тълкуване от страна на застрахователя и нарушава принципа на правна сигурност. Същевременно, в т.7.4.1 от Общите условия, застрахователят признава покритие при кражба на фабрично монтирано оборудване, какъвто е и разглежданият случай с дистроник системата, част от навигационно и асистиращо оборудване. Посочва, че раздел 12 от ОУ урежда случаи, при които виновно поведение на застрахования води до отказ от обезщетение, но клаузата на т.12.9 не следва същата логика, а въвежда абстрактна хипотеза, без връзка с поведение на застрахования. Това създава вътрешно противоречие в структурата на договора, което нарушава чл. 20а ЗЗД относно тълкуване на неясни клаузи. Посочва, че съгласно съдебната практика при тълкуване на договорни клаузи следва да се тълкуват в полза на застрахованото лице.

Посочва, че процесната договорна клауза поставя застрахования в неравноправно положение, предоставяйки възможност на застрахователя да откаже плащане по своя субективна преценка, без наличие на ясно определени критерии. Това противоречи на основния принцип на равнопоставеност на страните по договора (чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от КЗ). Поддържа, че дистроник системата е фабрично монтирана и е елемент, повишаващ безопасността и функционалността на автомобила, поради което отнемането чрез взлом и разрушаване на кабели и защити води до увреждане на автомобила, а не до „липса“ на отделна част, което попада под хипотезата на т. 7.4.1 от общите условия. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лв. като частичен от 10000, представляваща дължимото обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за следните отнети модули от л.а. „.........., а именно: липсват леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция ............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2024г. до окончателно плащане на дължимите суми, както и сумата от 58 лв. като частичен от 580 лв. – обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от 07.06.2024 г. до 22.11.2024 г. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Признава, че процесният лек автомобил е застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица ........... както и че на 07.06.2024 г. ищецът е подал уведомление до ответното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – липса на 2 ляв и десен дистроник с прилежащите им решетки, въз основа на което е заведена щета № ..........., по която експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания. Посочва, че е отказал заплащане на застрахователно обезщетение за липсващите части и детайли от МПС, но се е съгласил да заплати стойността на ремонта на ел. инсталацията на автомобила по процесната щета № ..........., като е възложил ремонт на доверен сервиз „....... ООД, като е уведомил застрахованото лице, че следва в 30-дневен срок да се свърже с доверения сервиз за извършване на ремонта, но лицето не е направило това и по този начин е допринесъл за невъзможността за извършване на ремонта. Посочва, че клаузата на т. 12.9 от Общите условия урежда изключен застрахователен риск – застрахователят не предоставя застрахователно покритие за липсващи възли, части, детайли и оборудване, което е в рамките на свободата на договаряне между страните по застрахователни договор. Оспорва откраднатите части и детайли да представляват трайно фабрично монтирано мултимедийно оборудване, включително аудио, видео или навигационно оборудване, поради което оспорва да е налице покрит риск по т.7.4.1. от общите условия. В условията на евентуалност, оспорва липсващото мултимедийно оборудване да е фабрично монтирано, твърди, че е допълнително монтирано, поради което на осн. т.7.5. от общите условия се дължи допълнителна застрахователна премия. Посочва, че дори да се приеме, че в процесния случай се касае за кражба чрез взлом на фабрично монтирано оборудване, се позовава, че застрахователното обезщетение за него не може да надвишава 5% от уговорената застрахователна сума, поради което лимитът на отговорност за застрахователя е максимум 3000 лв. Оспорва и размера на вредите, като посочва, че претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно в сравнение с действителни размер на вредите. Оспорва в процесния случай застрахователят да е обвързан с цени на ремонт в официален сервиз. Оспорва и иска за обезщетение за забава като неоснователен, евентуално –оспорва началната дата на забавата, като твърди, че следва да е не деня на настъпване на застрахователното събитие, а датата на постановяване на отказа от страна на застрахователя – 28.06.2024 г. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищците по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание, съдът на осн. чл. 214 ГПК е приел изменение на предявените искове, чрез увеличаване на техния размер, като главният иск следва да се счита за предявен вместо за сумата от 1 000 лева – за сумата от 11 555,63 лева обезщетение по застраховка Каско на МПС, а акцесорния иск чл. 86 ЗЗД следва да се счита предявен вместо за сумата от 58 лева – за сумата от 745,05 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 07.06.2024 г. до 22.1124 г.

Страните се представляват от процесуални представители, които поддържат исковата молба, респ. отговора и излагат съображенията си по съществото на спора.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от 3 фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите както следва – сумата от 11 555,63 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС за отнети детайли и части от застрахован лек автомобил „.......... от неизвестно трето лице на 07.06.2024г., отнети леви и десни решетки на предна броня, облицовка на десен и ляв радарен сензор и липса на 2 бр. сензори за управление на активния асистент за дистанция ............., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.11.2024 г., както и сумата от 745,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 07.06.2024 г. до 22.11.2024 г.

За основателността на предявения иск по чл. 405 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца, е да установи по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора, вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните документи за определяне и изплащане на обезщетението.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи забава на кредитора (отказ на застрахованото лице да приеме предложения от ответника ремонт на ел. инсталации в процесния автомобил на автосервиз „....... ООД), както и наличието на изключен риск по отношение на процесното застрахователно събитие, респективно – погасяване на застрахователното обезщетение.

По иска за обезщетение за забава, в доказателствена тежест на ищеца да докаже валиден главен дълг за заплащане на застрахователно обезщетение, подаване на застрахователна претенция пред застрахователя и изпадане на застрахователя в забава (изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя или постановяване на отказ за изплащане на обезщетение).

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.

С изготвения проект на доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е обявил за безспорни и ненуждаещи се доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: ищецът като собственик е застраховал лек автомобил „.......... при ответника по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица ........... както и че на 07.06.2024 г. ищецът е подал уведомление до ЗАД „.......“ ЕАД за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – липса на ляв и десен дистроник с прилежащите им решетки, въз основа на което е заведена щета № ..........., по която експерти на застрахователя са направили опис на щетите, констатираните липси и увреждания и на 28.06.2024 г., а застрахователят е 4 постановил частичен отказ от заплащане на застрахователно обезщетение за липсващи части, детайли и възли по МПС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че процесните части са били противозаконно отнети от автомобила от неизвестно лице. От показанията на св. Жекова се установява, че автомобилът е бил оставен паркиран, а при завръщането им с ищеца са установили две големи празни пространства в долната част на предната броня и липсата на части от радарната система. Непосредствено след установяването им ищецът е уведомил застрахователя и е подал сигнал до органите на МВР.