Решение № 263360 от 23.11.2022, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

23.11.2022 година, град

София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през 2022 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина А.

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия А., гражданско дело № 6668 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 35880 от 07.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 9768 по описа за 2019 г., Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 86 състав, прекратил брака, сключен между Г.Г.Р. и Д.П.Д.-Р., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Т.Г.Р., роден на *** г. и Е.Г.Р., родена на *** г. на майката Д.П.Д.-Р., която да се грижи за тяхното отглеждане и възпитание и при която децата ще живеят, с право на бащата Г.Г.Р. да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, всяка последна събота от месеца от 09.00 до 18.00 часа, както и за тридесет дни през лятото и десет дни през зимата, по време, което не съвпада с годишният отпуск на майката, както и за пет дни всяка четна година по време на Великденските празници; осъдил Г.Г.Р. да заплаща месечна издръжка децата Т.Г.Р., със съгласието на неговата майка Д.П.Д.-Р., и на Е.Г.Р., чрез нейната майка и законен представител Д.П.Д.-Р., в размер на 152,50 лева месечно за всяко от децата, считано от 18.02.2019 г., до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума; предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „Бели брези“, ул. „Хайдушка гора“, № *****, състоящо се от хол с кухненски бокс, две спални и сервизни помещения, на Д.П.Д.-Р., като осъдил Г.Г.Р. да освободи жилището; постановил за в бъдеще жената да носи предбрачното си фамилно име Д.; отхвърлил претенциите на страните за присъждане на деловодни разноски по делото като неоснователни, като осъдил всеки от съпрузите да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а Любен Кисьов и държавна такса върху опредЕ.та в полза на децата издръжка в размер на 439,20 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал Г.Г.Р., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението, като уважи изцяло насрещната му искова претенция. Претендира присъждане на сторените по водене на делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба, като уточнява, че не обжалва решението на първоинстанционния съд в частта му относно прекратяването на брака между страните, а го обжалва само в частите му в частите му относно последиците от развода – своята вина за разстройството на брака, предоставянето на родителските права по отношение на родените от брака деца, като същите се предоставят на него и се определи местоживеенето на децата при него, предостави му се ползването на семейното жилище, а на майката се определи режим на лични отношения с децата, като се осъди за издръжката им. Пледира за уважаването на така уточнената въззивна жалба, а в случай, че не му предостави упражняването на родителските права – да му се определи по-разширен режим за контакти с децата. Не претендира присъждане на сторените по водене на делото разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна.

В писмения си отговор на подадената от ищеца въззивна жалба, насрещната страна-Д.П.Д. (преди прекратяване на брака Д.-Р.), ищец по първоначалния иск и ответник по насрещния иск в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави подадената от другата страна въззивна жалба без уважение, като неоснователна. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в отговора си на въззивната жалба становище и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира сторените разноски по представен списък. Окончателното си становище по делото излага в писмена защита, с вх. № 276815/24.03.2022 г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите относно прекратяването на брака и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Д.П.Д.-Р. срещу Г.Г.Р. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК -за прекратяване на брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината на съпрузите за това, съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на децата Т., роден на *** г., и Е., родена на *** г. и определяне на местоживеенето им при майката, определяне на режим на лични отношения с бащата, като предложила примерен такъв, и осъждането му за издръжката на всяко от децата в размер на 140 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендирал сторените деловодни разноски. Претендирала ползването на семейното жилище, собственост на нейните родители, представляващо апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „Бели брези“, ул. „*****, като ответникът се задължи да го напусне след прекратяването на брака. Желаела след развода да носи предбрачното си фамилно име Д., без добавеното с тире брачно фамилно име Р.. Като причини за разстройството на брака ищцата сочела влошаване на отношенията между съпрузите, настъпило скоро след раждането на сина им Т..

Твърдяла, че ответникът често оставал без работа, като тя била принуждавана да поеме цялостната издръжка на семейството, двамата не можели да постигнат съгласие по въпросите, касаещи семейството им – от възпитанието на децата до финансовата издръжка на семейството. Твърдяла, че през 2013 г. в магазинчето, което държала и до този момент осигурявало прехраната им избухнал пожар, а скоро след това забременяла и родила детето Е., но това не променило отношенията им с ответника. Той останал без работа за дълги периоди, като не приемал да започне каква да е работа, а търсел подходящата за него, като все нещо не харесвал – работодателя, заплащането, типа работа и прочее. Твърди, че през месец октомври 2018 г., когато ответникът отново бил без работа, с нея се свързал служител от кредитна институция, който я уведомил, че съпругът й кандидатствал за кредитна карта с лимит 1000 лева. Той не й дал задоволителни обяснения защо е постъпил така, както и по какъв начин ще обслужва тази карта и явно предпочитал да тегли кредити, като обременява семейството с дългове, вместо да започне работа. Твърдяла, че след като разбрал, че има намерение да поиска развод, я заплашил, че ще спре да обслужва кредитите си и ще я остави тя да внася необходимите вноски за погасяването им.

В отговора си ответникът Г.Г.Р. също заявил становище за прекратяване на брака, но по вина на жената, като оспорвал основните факти и обстоятелства от исковата молба и предявил насрещен брачен иск, съединен с небрачни искове. Навел брачни провинения на жената, като претендирала прекратяване на брака, но по нейна изключителна вина, упражняване на родителските права по отношение на децата Т. и Е., като местоживеенето му се определи при него, а на майката се определи режим на лични отношения и тя се осъди за издръжката на всяко от децата в размер на 140 лева месечно, считано датата на завеждане на насрещния иск. Претендирал и ползване на семейното жилище, собственост на родителите на ответницата по насрещния иск. Претендирала сторените по делото разноски. Като брачни провинения на жената сочел промяна в поведението й от началото на 2018 г., като тя започнала да прекарва много време пред лаптопа, играейки виртуална игра, като станала сприхава и не отделяла време на децата и домакинството както преди, като времето, което прекарвала в играта постоянно се увеличавало. Тя започнала да забравя неща, които са коментирали и да се държи лошо с децата, и след като не му дала задоволително обяснение за промените в поведението си, той се консултирал с личния им лекар.

Последният също бил забелязал промени в поведението й и предположил, че е възможно да се дължат на хормонални промени. Промяната в поведението й била забелязана от приятели и близки, които им гостували, като тя престанала да се интересува от здравословното състояние на децата и съпруга си, който поел по-голямата част от домакинската работа и грижите за децата. Твърди, че пред месец ноември 2018 г,. съпругата му била забравила телефона си вкъщи, когато получила съобщение по месинджър от мъж с несъмнено еротичен характер. Твърди, че тогава си спомнил, че й е подарил телефон, който тя не ползвала, активирал го и станал свидетел на кореспонденция, която го убедила, че съпругата му има паралелна връзка с друг мъж. По този повод предизвикал разговор, в който тя отрекла да става въпрос за нещо сериозно, казала му, че ще прекрати тези отношения и поискала време да говори с родителите си. Решил да й даде шанс. Твърдял, че междувременно синът им му казал, че нещо се случва с майка му, пишела си с мъж, а според него това не подобавало на годините й. Тогава разбрал, че независимо от казаното от съпругата му, тя не е прекратила връзката си и продължавала да му изневерява.

Именно поради това, отношенията им се влошили, тя заговорила за развод, като била категорична, че не желае да продължи живота си с него.

В хода на производството исковете били поддържани.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части,

Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи от 13.11.2004 г. и родители на две деца – непълнолетния Т., роден на *** г. и малолетната Е., родена на *** г.

От доказателствата по делото, в това число и от свидетелските показания на Ж.К.и Р.Р., брат на ответника, се установило, че отношенията между съпрузите се влошили, породили се конфликти, те се отчуждили и разделили преди около година, когато мъжът напуснал семейното жилище. Децата останали при майката, която се грижела добре за тях. Ищцата била установила приятелство с друг мъж, което ответникът приел като извънбрачна връзка, отношенията между тях се „изнервили“, в такова състояние ответникът „дръпнал“ ищцата.

При тази фактическа установеност, съдът постановил обжалваните съдебни актове.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя в цялост установената от

Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт.

Горната фактическа обстановка следва обаче да се допълни с анализ на писмените доказателства, касаещи доходите на страните, служебна бележка, издадена посещаваната през 2019 г. от дъщеря им детска градина, писма до въззиваемата на листове 187 -189 от делото, жалба на въззиваемата до началника на VІ РУ София, както и с допълнителен анализ на свидетелите относно раздялата между страните.

Разпечатката съдържа 42 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec83b781-8274-4e1c-8419-9a977ad9f78d