Решение № 586 от 27.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. Плевен, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА АЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20224430105159 по описа за 2022 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез пълномощника адв.Д. П., против Д. Д. П., ЕГН **********, от с***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 4000,00 лева главница /частично от общо дължима главница в размер на 10 167,26 лева/, 208,89 лева лихва за забава за претендираната главница за периода 21,11,2020 г. – 21,02,2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 25,02,2022 г. до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1006/2022 г. на ПлРС. Твърди се, че на 27,09,2018 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит №3379698 между *** - като заемодател и ответника, при ОУ, неразделна част от договора, за сумата от 12 600,00 лева, лихвен процент от 12,5 % годишно – фиксиран. Твърди се, че поради неплащане на две последователни вноски, договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, което е съобщено на длъжника на 16,07,2021 г. Сочи се, че между заемодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 19,05,2021 г., въз основа на който в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че на ответника лично е връчено уведомлението за цесията на 16,07,2021 г. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№1006/2022 г. на ПлРС, като длъжникът е подал възражение. Сочи се, че след подаване на заявлението е внесена сума в размер на 300,00 лева. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищеца срещу 1 ответника. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство. В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди последното с.з., проц.представител на ищеца сочи, че възражението на ответницата за нищожност на Приложение №1 към договора за кредит е неоснователно, тъй като в процесния договор за кредит изрично е договорено правото на кредитора да прехвърли вземането на трети лица.

Посочва се, че ответницата веднъж е уведомена за цесията, а освен това надлежно уведомена е и втори път с връчване на ИМ и приложенията към нея. Твърди се, че ответницата е уведомена и обявената предсрочна изискуемост, въпреки че ищецът не е кредитна институция. Посочва се, че уведомлението за предсрочна изискуемост съдържа установеното от съдебната практика необходимо съдържание – ясно е посочено от кой е изпратено и до кого е адресирано; индивидуализиран е договора за кредит, за който се отнася; посочени са обстоятелствата, които дават право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост; направено е изрично изявление за предсрочна изискуемост, като е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. Твърди се, че таксата от 600,00 лева е свързана със самото разглеждане и проверка на документите преди отпускане на кредита.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез адв.Т.М. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл.13 от ОУ, поради което се твърди, че с договора за цесия не могат да се прехвърлят процесните вземания на ищеца по делото. Твърди се, че в договора за кредит липсва клауза за предсрочна изискуемост, а такава има само в ОУ. Оспорва се дължимостта на таксата за разглеждане на кредита в размер на 600,00 лева. Твърди се плащане по процесния договор в общ размер на 6337,00 лева. В с.з. проц.представител на ответницата моли съда да отхвърли иска. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, проц.представител на ответницата развива подробни съображения за нищожност на клаузата на чл.13 от ОУ към процесния договор за заем и за нищожност на клаузата за заплащане на 600,00 лева такса за разглеждане на кредита. Твърди се, че договорът не съдържа клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, а такава клауза е предвидена единствено в Общите условия.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1006/2022 г., срещу която длъжникът е възразил.

По делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски кредит от 27,09,2018 г., сключен между *** - като заемодател и отв.Д. П., за сумата от 12 000,00 лева чиста стойност на кредита, такса разглеждане – 600,00 лева, застрахователна премия от 15,37 лева месечно, с общ размер на кредита – 12 600,00 лева. В договора е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 12,5%, и ГПР от 17,4%. В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя по договора е 21 547,54 лева, платима на 96 броя месечни вноски, всяка от 224,45 лева, с падеж - 21-во число на месеца и падеж на първата вноска – 21,10,2018 г. Договорът е сключен при Общи условия, подписани както от 2 кредитополучателя-ответник, така и от поръчител ***. В ОУ към договора е посочено - в чл.13, ал.2, б.“а“, че кредитодателят има правото на обяви за предсрочно изискуеми всички вземания по договора, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни месечни вноски. В чл.13, ал.6 от ОУ е посочено, че кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица, като уведоми потребителя писмено за това. Неразделна част от Договора за кредит е погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на последната вноска – 21,09,2026 г.

По делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за цесия от 11,12,2020 г. между кредитодателя *** и ищеца ***, с предмет - вземания по договори за кредит, по Приложение №1. По делото се установява също и факта на сключване на индивидуален договор за цесия, от 19,05,2021 г. с предмет - вземания по договори за кредит, необслужвани повече от 180 дни, също по Приложение №1. По делото е представена извадка от Приложение №1, към индивидуалния договор за цесия, от което се установява, че процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под №131. По делото е представено и потвърждение за станалата цесия.

По делото се установява също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия, а цесионерът е упълномощил с тези права ***.

В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо от *** до ответницата, изх.

№4123 от 14,07,2021 г., с което същата се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор. С уведомително писмо от *** до ответницата, изх.№4124 от 14,07,2021 г., ответницата е уведомена за наличието на непогасени задължения по договора за кредит, предоставен е 15-дневен срок за погасяване на всички задължения и ответницата е информирана за обстоятелството, че цялото задължение по посочения договор за кредит е предсрочно изискуемо. От представеното известие за доставяне на „Български пощи“ е видно, че писмо от *** до ответницата от дата 14,07,2021 г., е получено от *** – съпруг, на 16,07,2021 г.

От представените копия на 19 бр. вносни бележки към *** се установява, че за периода 25,10,2018 г. – 19,06,2020 г. ответницата е внесла сумата от 4454,70 лева.

От представеното копие от вн.бел. от 20,03,2021 г. се установява, че ответницата е внесла сумата от 222,00 лева, изписана словом, като е налице поправка с химикал на сумата с цифри и същата е 444,00 лева.

От представените копия на 6 бр. разписки за плащане през Изипей се установява, че за периода 11,08,2021 г. – 22,03,2022 г. ответницата е внесла сумата от 1450,00 лева.

По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ при проверка в счетоводството на кредитодателя и на ищеца е констатирало, че по процесния договор е отпусната сумата от 12 600,00 лева - чиста стойност на кредита, с част от която е рефинансирано съществуващо задължение на Д. П. по договор за кредит №3197242 с общ размер на дълга към 27,09,2018 г. в размер на 2955,53 лева, а с преводно нареждане от 27,09,2018 г. остатъкът от сумата в размер на 9044,47 лева е преведен по 3 банкова сметка с титуляр ответницата. ВЛ е установило, че по счетоводни данни на ищеца, по договора за кредит са заплатени суми в общ размер на 5498,40 лева, с които са погасени 3005,31 лева редовна лихва от 21,10,2018 г. до 21,10,2020 г. /частично/, 2094,06 лева главница от 21,10,2018 г. до 21,09,2020 г., 30,15 лева лихва за забава от 21,10,2018 г. до 21,10,2020 г., 368,88 лева застрахователна вноска от 21,10,2018 г. до 21,09,2020 г. ВЛ сочи, че след датата на цесията – 19,05,2021 г., до 25,02,2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са извършени плащания в общ размер на 1150,00 лева, с които са погасени 338,68 лева главница, 768,50 лева договорна лихва за периода 21,10,2020 г. – 20,05,2021 г. и 42,82 лева лихва за забава за периода 21,11,2020 г. – 20,05,2021 г. ВЛ е установило, че е допусната забава в плащанията частично на вноски под №№2,5,6,8,9,11,16,17,18,20,21,22,23,24 и 25 – частично платена, като вноски с №№26,27,28,29,30,31,32 са неплатени. Установено е, че след датата на цесията – 19,05,2021 г., до датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 16,07,2021 г., не са извършвани плащания. ВЛ е посочило, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост остатъкът от задължението е в размер на 10 505,94 лева главница, 768,50 лева договорна лихва за периода от 21,10,2020 г. /частично/ до 19,05,2021 г. и лихва за забава в размер на 42,82 лева за периода 21,11,2020 г. – 19,05,2021 г. ВЛ сочи, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25,02,2022 г., остатъкът от задължението е в размер на 10 167,26 лева главница и 523,01 лева лихва за забава за периода 21,11,2020 г.

– 25,02,2022 г., като на 22,03,2022 г. има извършено плащане в размер на 300,00 лева, с което са погасени лихви за забава. В с.з. ВЛ сочи, че плащанията, данни за които са представени от ответника, са надлежно отразени.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на валиден договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния договор за кредит.

От съдържанието на договора се установява, че са спазени изискванията на приложимия специален закон и сделката е валидно сключена. Уговорените между страните клаузи са обективирани на хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. В договора се съдържа необходимата за потребителя информация относно общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент и методиката за неговото формиране, годишния процент на разходите и общо дължимата сума, подлежаща на връщане, както и условията за нейното издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изрично уговорено е правото на отказ на потребителя от договора и предпоставките за неговото упражняване. Налице е и поставен подпис от страните на всяка страница от приложимите към договора ОУ, относими именно към процесния договор с №3379698, видно от отбелязването в долната част на всяка страница.

4

Следва изрично да бъде отбелязано, че е неоснователно възражението на ответницата за нищожност на клаузата на чл.13, ал.6 от ОУ към договора за кредит и съответно на Приложение №1 към договора за цесия, тъй като клаузата, даваща възможност на кредитора да прехвърли вземанията си по договора, не е възпроизведена в самия договор за заем.