Определение № 133 от 23.09.2020, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 133

17.09.2020 г.

Окръжен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Събева

Йордан Воденичаров

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20204100500625 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220 вр. чл. 219 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от името на ответника ЗАД „А.“ АД –С. против Определение № 960/21.07.2020 г. по гр.д. № 661/2020 г. на ГОРС, с което е оставено без уважение искането му за привличане на ЗАД „Б. В. И. г.“ АД- София в качеството му на негов помагач по делото. Наведени са оплаквания / съображенията за обжалване/ , чието градиво за наличие на интерес от привличането е твърдението на факт / чието значение в приложното поле на чл.219 ГПК погрешно е отречено от съда / , който би могъл да се цени като наличие на принос на друг водач на МПС за възникването на застрахователното събитие с характер на ПТП и настъпването на вредоносния резултат, тъйкато неговата гражданска отговорност е предмет на застраховане при въпросното трето юридическо лице.

Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови определение, с което искането да бъде удовлетворено.

Ищецът в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Д.

Д. от ВТАК е оспорил частната жалба с доводи за липса на главната предпоставка за допустимост на привличането в процеса на въпросното трето лице в качеството му да подпомага ответника: самото то да е носител на процесуалното право да встъпи като помагач.

Частната жалба е неоснователна.

Предпоставка за допускане на привличането е „наличие на право на третото лице да встъпи“, т.е. на негов интерес / защото той оправдава предоставяне на правото/ решението да бъде благоприятно, да е в полза на подпомагания - чл.219, ал.1, вр. с чл.218 ГПК. Освен очевидните случаи, разбира се, при които изрично законът предоставя встъпването и привличането като правно средство за защита, там където се пораждат регресни права , правото на третото лице да встъпи по делото възниква и когато то твърди да е субект по някакво действително съществуващо или предпоставено от изхода на делото бъдещо материално правоотношение с подпомагания , с произтичащо субективно право или състояние , което би се оказало застрашено, затруднено за упражняване или загубено като 1 пряка ли косвена последица от евентуално неблагоприятно за втория съдебно решение.

Иначе казано, подпомагането има логически и практически смисъл да се предприеме, за да се осуети отрицателно засягащ правната сфера на третото лице правораздавателен резултат, а той ще бъде такъв, когато искът срещу ответника бъде уважен. Следователно усилията на подпомагащата страна трябва и е оправдано да бъдат насочени към отхвърлянето му, т.е. в полза на защитната кауза на главната подпомагана страна / помагач не може да бъде лице , което действа във вреда на лицето, на което е обявено , че ще помага!/.

Посоченото трето на спора юридическо лице по съображенията, развити в мотивната част на обжалваното определение , които въззивният съд споделя и препраща към тях / чл.

278, ал.4 вр. с чл. 272 ГПК/ не притежава никакъв интерес да встъпва в процеса като помагач на ответника , а оттук и вторият няма процесуалното право да го привлича.

Твърдяният факт , оценъчно посочен с последици като основание за допускане на привличането е извън абстрактно очертаните по горе хипотези/ възможности , даващи разумна подкрепа на идеята за необходимостта от него.

При такова положение е немислимо решението да разпростира установителното си действие/ чл.223, ал.1 ГПК/ между насрещната страна /ищеца / и привлечената като помагач на ответника , нито да обвързва последната с някаква задължителна сила на мотивите на решението спрямо втория по настоящото дело, ако тя бъде разбирана не само като фактически констатации , но и като правни изводи.

Затова обжалвания акт подлежи на потвърждаване.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 9а от ТР 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 960/21.07.2020 г. по гр.д. № 661/2020 г. на ГОРС , с което е оставено без уважение искането на ответника ЗАД „А.“ АД за привличане на ЗАД „Б. В. И. г.“ АД като трето лице – помагач на същия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2