Решение № 2424 от 15.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6548/2024
- Вид
- Решение № 2424
- Подписан
- 15.06.2026
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.223 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3, ал. 4 · Закон за административно-териториалното устройство на Република България
- чл. 137а,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 , ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24а · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.2 · Закон за здравното осигуряване
- чл.6, ал.1 · Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325, ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 2, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 342 , ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 , ал.1 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал.1 , т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2424 гр. Варна, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110106548 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по предявени искове с пр.осн.чл.200 КТ от ищцата С. Р.
О., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, представлявана от Адвокатско дружество „К., П., А., З.“, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адв.
Д. М. А. - ВАК, против ответника „А. *“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К. Д. К..
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства:
С. О. сочи, че е имала сключен Трудов договор № 69/26.05.2021г. с ответника, съгласно който е изпълнявала длъжността миячка, звено кухня, с място на работа ***, на пълно работно време 08:00 часа, с основно месечно трудово възнаграждение: 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева.
На 29.05.2021г., около 14,25 часа, при пътуване по обичайния път от постоянното й местоживеене към работното й място, чрез организиран от работодателя транспорт, осъществяван от „***“ ЕООД, ЕИК ***, с ППС с рег. №***, марка „Мерцедес", в ***, в превозното средство С.О. претърпяла ПТП, при което получила контузия на гърба в поясната област. За ПТП-то бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 686 от 29.05.2021г., изготвен от Н. Г. Т., дежурен ПТП при ОД на МВР Варна - Пето РПУ.
Водачът на автобуса, поради движение с несъобразена скорост с пътните условия /с релефа на пътя/ преминал през неравност на пътя. Пострадалата О. се возела на последната седалка в автобуса. При преминаването на автобуса през неравността на пътното платно С. Р. О. отскочила нагоре от седалката, на която стояла и отново седнала /доколкото си спомняла не веднъж/, при което при сядането ударила тялото си в ръба на седалката и усетила силни болки в гърба. В следствие на удара, твърди ищцата, че получила счупване на гръбначния стълб в поясната област (L1) и останала неподвижна на пода. След оказана първа медицинска помощ от ЦСМП Варна ищцата била откарана и приета по спешност в МБАЛ „Света Анна – Варна“. Оперирана била на 01.06.2021г. в Клиниката по неврохирургия под обща анестезия, като под интраоперативен рентгенов контрол била направена перкутанна вертебропластика на L1 билатерално с помощта на костен цимент по 4сс. На 02.06.2021г. ищцата била изписана, като била извозена в инвалидна количка .
По случая сочи ищцата, че било образувано ДП №172 / 29.05.2021г. по описа на Пето РУ - *** при ОД на МВР Варна и ДП № 189 /2022г. по описа на ОСлО- ОП-Варна за 1 престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, вр. 342, ал.1 от НК.
Въз основа на Декларация за трудова злополука, подадена от ответника с вх.№ 510103-77 от 04.06.2021г., досие № 81 на ТП на НОИ, с Разпореждане № *** от ***г. на НОИ, ТП- Варна декларираната трудова злополука била приета за трудова злополука по чл.55, ал. 1 от КСО.
Към момента на постъпване в болницата ,твърди още ищцата, че била с прекъснати здравноосигурителни права и взела 1542,88 лева на заем, които внесла, чрез баща си, с Платежно нареждане от 31.05.2021 г. в *** АД по сметка на НАП, с основание здравноосигурителни вноски, за да си възстанови правата и за да можело да бъде оперирана по предвидената клинична пътека по здравна каса.
След изписването от болница , сочи ищцата, че ползвала 180 дни болнични за временна нетрудоспособност - от 29.05.2021 г. до 24.11.2021 г., след което била насочена към ТЕЛК с оглед освидетелстване.
Твърди се още в исковата молба, че с Експертно решение № ***г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ Варна С.О. била освидетелствана с 50 /петдесет/ процента трайна неработоспособност за 1 година с водеща диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната област- фрактура вертебре L 1 Ст пост операционем - циментация на прешленното тяло Вертебрален синдром тежка степен след фрактура. Мотивите на ТЕЛК за експертното решение цитира ищцата, че били следните : „компресионна фрактура на първи лумбален прешлен след оперативна циментация при походка с две помощни средства при незавършен период на лечение и възстановяване се об. 50% ТНР по ч 1 р 4 т. 5.2 S32,0, вертебрален синдром тежка степен след фрактура об 30% ТНР по ч7 т 15.2 М51.1, процент за трудова злополука 50% ТНР с дата на ивалидизацията датата на прекратяване на паричното обезщетение по БЛ дава се съкратен срок на инвалидизацията от една година с оглед продължаващото лечение и евентуално подобряване на състоянието, лицето се е явило на преглед на определената дата. Дата на инвалидизацията: трудова злополука: 25.11.2021г..
Обективно: Походка с две помощни средства с ограничения на движенията в лумбален отдел на гръбначен стълб и изразен вертебрален синдром тежка степен.“ Твърди се още от ищцата, че със Заповед № 123 / 27.09.2021г., издадена от „***“ ЕАД трудовото правоотношение със С. Р. О. било прекратено, на основание чл. 325, ал.1, т.3 с изтичане на уговорения срок.
По същество на спора ищцата сочи, че трайната й неработоспособност е в резултат от описаното по-горе ПТП. След спирането на обезщетенията за временна нетрудоспособност ищцата твърди, че останала без никакви доходи, не й се полагала инвалидна пенсия, тъй като нямала 5 години реален трудов стаж и не можела да работи. Поради липса на доходи не заплащала здравни осигуровки и била с прекъснати здравноосигурителни права. Тъй като ищцата била с прекъснати здравноосигурителни права, не й се полагали медицински направления, нямала средства да се лекува платено и не можела да се яви на ТЕЛК за продължаване на определения срок трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане/. От датата на увреждането 29.05.2021г. , и до момента на подаване на исковата молба , ищцата сочи, че не може да работи, поради влошеното й здравословно състояние, което и към сезирането на съда било влошено и не напълно възстановено.
Твърди се в исковата молба, че за ищцата възникнала вреда, изразяваща се в пропуснати ползи в размер на брутно трудово възнаграждение, което би получила, като за периода на неработоспособност при действие на трудовия договор 4 месеца,вредата възлизала в размер на общо 2600 лева / 4 месеца х 650 лева БТВ/.
Извън загубата на трудовото възнаграждение, за ищцата възникнали и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, свързани с разходите, които направила за плащане на здравни осигуровки и лечение в размер на 2025,91 лева.
Освен това увреждането на здравето, което ищцата получила в резултат на трудовата злополука , се твърди в исковата молба, че било свързано със значителни физически и психически страдания и болки, които ищцата търпяла ежедневно и до момента : негативни психически изживявания, тежък емоционален стрес, намалено самочувствие и увереност в собствените си сили. В началото, след инцидента се сочи в исковата молба, че ищцата била напълно обездвижена, на легло, като не била в състояние да се придвижва и обслужва самостоятелно. Необходимият период за възстановяване на О. по лекарско предписание бил 6 /шест/ месеца, но до датата на сезиране на съда с исковата молба, близо три години след настъпване на събитието, С.О. не била напълно възстановена и според мнението на медици, 2 състоянието й след толкова продължителен период от настъпване на нараняването било оптималното, което би могло да се постигне като ниво на възстановяване.
Твърди се в исковата молба, че ищцата С. Р. О. е трудно подвижна, изпитвала остри, прорезни болки, както в покой, така и при елементарни движения и при промяна на метеорологичните условия в областта на кръста и долните крайници, не била в състояние да стои дълго време в изправено положение на краката си и имала нарушения на съня. След множество консулти с различни специалисти се установило, че в следствие на продължителното обездвижване О. натрупала допълнителна телесна маса / килограми/, което затруднявало нормалното функциониране на други важни системи на нейният организъм, като сърдечно съдовата система - започнала да вдига високо кръвно, ендокринната система и психиката й - в следствие на стреса от инцидента отключила диабет и психично разстройство на здравето. Предписани на С.О. били съответните терапии и за лечение на развилите се в последствие заболявания. Преди инцидента, О. твърди, че е имала нормално телосложение, била много жизнена и подвижна млада жена. Към датата на сезиране на съда, обаче ищцата била трудно подвижна, с наднормено тегло, с няколко възникнали след инцидента заболявания, депресирана и лишена от възможността да извършва елементарни човешки дейности, като полагане на грижи за себе си, за своето семейство, деца, внуци и близки. При нейното придвижване дори на кратки разстояния, винаги била съпровождана от друго лице, което да я подпира и пази от падане или се придвижвала с помощни средства.
В исковата молба се твърди, че и към датата на сезиране на съда ищцата е в тежест на семейството си и не се чувства активна и работоспособна от момента на настъпване на увреждането на здравето й и невъзможността да предоставя работна сила в резултат на трудовата злополука. Това съставлявало за нея претърпени неимуществени вреди в размер на 100000 лв. Ето защо,ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на настоящия иск. В изпълнение на дадените от съда указания ищцата е депозирала уточнителна молба в която е прецизирала фактическите си твърдения относно начина на определяне на размера и периода на претърпените от нея имуществени вреди и и прецизирала и исканията си до съда. /л.100-108 - уточнителна молба ведно с удостоверение от НОИ, разпечатка на изчисление на мораторна лихва и копие от Решение № 5 /2.2.1995г.по гр.д.№ 565/94 по описа на Четвърто г.о., ГК на ВКС /.
Исканията, с които ищцата сезира съда са следните :
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата С. Р. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** :
СУМАТА 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от нея болки и страдания, в следствие на счупване на гръбначния стълб в поясната област - L1, в следствие на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, приета с Разпореждане № *** от ***г. на НОИ, ТП- Варна, на 29.05.2021 г. около 14,25 часа претърпяно ПТП в превозно средство, като пътник в автобус, при пътуване по обичайния път от постоянното й местоживеене към работното й място ***, чрез организиран от работодателя транспорт, осъществяван от „***“ ЕООД, ЕИК ***, с ППС с рег. №***, марка „Мерцедес“, в ***;
СУМАТА 34321,70 лева /тридесет и четири хиляди триста двадесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/;
СУМАТА 2026,17 лева /две хиляди двадесет и шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби за платени здравни осигуровки и лечение;
СУМАТА 695,35 лева /шестстотин деветдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/;
СУМАТА 362,40 лева /триста шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи /разликата между 2600 лева - БТВ от по 650 лева месечно, които би получила ищцата за периода от 29.05.2021г. до 29.09.2021 г. и 2237,60 лева - паричното обезщетение, което е получила за 3 временна неработоспособност за периода 29.05.2021г. до 29.09.2021 г./;
СУМАТА 124,24 лева /сто и двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната сума за обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, за периода от 29.05.2021г. /датата на увреждане на здравето на работника/ до 28.05.2024г. /датата на подаване на исковата молба/, както и законната лихва върху всяко главно вземане от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.