Решение № 69 от 23.03.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Враца, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221400500001 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ***, представлявано по пълномощие от адв. В.Н. от САК със съдебен адрес: гр.***, срещу Решение №103/24.11.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.№700/2021г. в частта, с която се отхвърля иска за използвани мобилни услуги в размер на 117,19 лева, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния и с процесуалния закон и се изразява несъгласие с приетото от районния съд, че не е налице необходимост от извършване на съдебнотехническа експертиза и че делото за изяснено от фактическа страна, включително относно факти и обстоятелства, за изясняване на които са необходими специални знания и умения.От въззивника са изложени изчерпателни аргументи защо е отхвърлено доказателственото искане за допускането на съдебно-техническа експертиза по делото, която да установи доставянето, респ. потреблението на мобилните услуги под формата на роуминг.

В подкрепа на това се сочи, че с действията си, в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е ограничил правото на защита на ищеца в първоинстанционното производство, като е възпрепятствал да се установят факти и 1 обстоятелства от значение за спорното право, а възприетата от съда погрешна фактическа обстановка по отношение на спорното право е довела до погрешния правен извод за несъществуване на вземането в размер на 117,19 лева, поради което решението се явява неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В жалбата се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за потребени мобилни услуги под формата на роуминг в размер на 117,19 лева, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде изцяло уважен с присъждане на направените разноски в първоинстанционното и заповедното производство, както и последващите разноски по настоящото дело. Иска се също пред настоящата инстанция да бъде допусната съдебно-техническата експертиза.

Чрез пълномощника си адв. М. Н. от АК-Враца въззиваемата И. Д. Т. е подала отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като поддържа, че районният съд е приел правилно, че не е необходимо извършването на съдебно-техническа експертиза, тъй като данните, които ще представи ищцовото дружество на вещото лице ще са същите, които са представени в производството по делото, поради което искането на ищеца е безпредметно, така и че е неосъществен и недоказан фактът на доставяне и потребление на мобилни услуги – инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен оператор в Сърбия за периода 09.06.2019г.,19:11:11ч.-09.06.2019,19:21:55ч.

Въззиваемата се противопоставя на искането за допускане на нови доказателства пред тази инстанция.Претендират се разноски.

В определението си по чл.267 ГПК окръжният съд е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

За произнасянето си по искането на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства пред настоящата инстанция съдът е взел предвид следното:

Ищецът в първоинстанционното производство е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите предоставяни ли са далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа от "Теленор България" ЕАД за предпочетен номер +*** в периода 05.06.2019г.-04.07.2019г. и налице ли е потребление на далекосъобщителни услуги от предпочетен номер +*** в периода 05.06.2019г.-04.07.2019г., като ако има потребление, детайлно да бъде дадена информация за вида на използваните услуги и тяхната стойност. Районният съд е оставил без уважение доказателственото искане на ищеца, тъй като ответницата не е оспорила факта, че е използвала услуги на оператора в посочения период и предвид представената по делото фактура от 05.07.2019г., към 2 която са приложени и справки за общо потребление и детайлно потребление за мобилен номер +*** и мобилен номер +***, в която подробно са посочени използваните услуги. Изложеното в жалбата във връзка със заявеното доказателствено искане не е дало основание на съда да приеме, че забраната на чл.266, ал.1 ГПК е преодоляна, поради което същото е оставено без уважение.

За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Теленор България"ЕАД, представлявано по пълномощие от адв.Ш., срещу И. Д. Т. иск с правно основание чл.422 ГПК, с който е поискано да се признае за установено съществуването на негово вземане срещу ответницата за сумата 441.96лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаментни такси, дължима сума за предоставено мобилно устройство и неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, законна лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното и исково производства.

В исковата молба са твърди, че на 08.08.2018г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план "Тотал 30.99 с неограничени нац.мин. и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99лв., по който ответницата е в неизпълнение за сумата 178.54лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 05.06.2019г.-04.09.2019г., както и дължима неустойка по чл.11 от договора в размер на 107.93лв.

Твърди се също, че на 10.11.2018г. страните с сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план "Интернет+15.99" с месечен абонамент в размер на 16.99лв., по който ответницата е в неизпълнение за сумата 51.87лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г.-04.09.2019г., и за неустойка по чл.11 от договора в размер на 42.48лв.

Следващото твърдение на ищеца е, че на 10.11.2018г. по втория от договорите е предоставил на ответницата устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена на посочена в него цена и вследствие на неизпълнението по договора същата дължи на ищеца сумата 61.14лв.

За посочените задължения ищецът е издал четири фактури, изброени в исковата молба.

Ищецът сочи, че за дължимите суми е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което по ч.гр.д.№462/2021г. по описа на Районен съд-Мездра е издадена 3 заповед за изпълнение. С това, че ответницата е подала срещу издадената заповед възражение по чл.414 ГПК, е обоснован правния интерес от предявяване на иск за установяване на съществуването на вземанията.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявения иск, като е заявила, че е лоялен клиент на ищцовото дружество и е плащала в срок задълженията си. Същата твърди, че получената фактура на стойност 158.98лв. я изумила, тъй като до този момент нямала такава голяма сметка, и при посещение в офис на ищеца в гр.Мездра й било обяснено, че може би е била в чужбина или че е била в близост до пограничен район извън ЕС, което според нея е абсурдно. После й било казано, че е използвала роуминг от България за Сърбия, поради което тя депозирала жалба, в отговор на която мобилният оператор отговорил, че на 09.06.2019г. са инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата му в Сърбия.

Ответницата заявява категорично, че на тази дата е била в дома си в гр.Мездра и градът не е в погранична зона, както и че направила опит да върне устройството за безжичен интернет на ищеца, който отказал да го вземе обратно.

Със заявлението по чл.410 ГПК по приобщеното ч.гр.д.№462/2021г. на Районен съд-Мездра са представени сключените между страните договори за мобилни услуги, Общите условия на мобилния оператор, а с исковата молба – процесните фактури

№7290854809/05.07.2019г.,

№7292173582/05.08.2019г.,

№7293507493/05.09.2019г. и №7296277275/05.11.2019г. Първата фактура е за начислени суми за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност 158.98лв.

Ответницата е представила копие от подадената от нея жалба по повод оспореното задължение за сумата 158.98лв. и отговора на ищцовото дружество, която я е уведомило, че в пограничните райони е възможно включването в мрежата на друг оператор от съседна държава при зададен автоматичен избор на мрежа в менюто на мобилния телефон, както и че при направена проверка е установено, че на 09.06.2019г. от нейния номер са инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен оператор в Сърбия, при което й е изпратена информация за преминаването към мрежата на сръбския оператор и за цените в роуминг в съответната държава, както и че за да се избегне натрупването на големи суми от ползване на интернет в роуминг, при свързване на номера с интернет към сръбския оператор й е изпратено съобщение с предупреждение, че ползва интернет в роуминг на стандартни цени. В отговора на ищцата е даден съвет при посещение на погранични райони да включва постоянно ръчен избор на мрежа в настройките на мобилния телефон.

По повод възраженията на ответницата в писмено становище пълномощникът на ищцовото дружество е поискал да бъде допусната техническа експертиза, която да установи предоставяни ли са далекосъобщителни услуги чрез 4 обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа на "Теленор България"ЕАД за процесния период и налице ли е потребление на такива услуги.

В съдебно заседание пълномощникът на ответницата е представил извлечениясправки за общо потребление на мобилен номер и детайлно потребление за мобилен номер ***, от което е видно, че за 09.06.2019г. са отчетени и начислени суми /79.35лв. и 18.31лв./ за услуга "Роуминг-изходящ".

В същото заседание пълномощникът на ответницата е направил доказателствено искане, което районният съд е уважил, като на основание чл.190, ал.1 ГПК е задължил ищеца в едноседмичен срок да представи справка от коя мобилна клетка са изразходвани мобилните данни на 09.06.2019г. за "Роуминг-изходящ", посочени в издадената от него справка.

По повод това процесуално действие на съда пълномощникът на ищеца е подал писмена молба, в която е заявил, че потреблението в роуминг е извършено след свързване на ответницата към мрежата на чуждестранен мобилен оператор, а именно Теленор Сърбия за периода 09.06.2019г., 19:11:11 часа – 09.06.2019г., 19:21:55 часа, както и че в случай на роуминг, доколкото потреблението не е отчетено на територията на Република България, то ищцовото дружество има информация за държава, в която са използвани услугите на мобилния оператор от съответната държава, чрез който ответницата се е свързала в чуждестранната далекосъобщителна мрежа. Представен е текст, изготвен на бланка "telenor" без имена и подпис на издател, в който е посочено, че при извършена проверка са установени записи за свързване с мрежата на оператор в Сърбия, Теленор Сърбия за периода, посочен в молбата на адв.Ш., и информацията, налична в системите на ищеца, се базира на номер на локация /базова станция/, който съответства на местоположение, като в случай на роуминг ищецът разполага с информация за държава и оператор.

Като е взел предвид изложеното от ищеца районният съд е оставил без уважение искането му допускане на техническа експертиза.

При така изяснената фактическа обстановка с обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска в частта за претендирани суми за използвани мобилни услуги в роуминг на стойност 117.19лв. В останалата част искът е уважен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 79.56лв.