Решение № 41 от 19.02.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Свиленград, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100734 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК обективно комулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Ищецът «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, с ЕИК: 200644029, иска от съда да осъди ответника Г. Х. К., с ЕГН: **********, да му заплати дължими суми по Договор за издаване на кредитна карта № 15R-R326255 от 13.08.2015 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като кредитодател, и Г. Х. К., като кредитополучател, предмет на договор за цесия от 11.06.2024 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД, като цедент, и Фронтекс Интернешънъл» ЕАД, като цесионер, за които суми е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 595/2025 г. по описа на РС – Свиленград, а именно: сумата 500,00 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, и сумата 68,38 лв. - договорна лихва за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г. Претендира разноски, направени в заповедното и в настоящото исково производство.

Ищецът твърди, че на 13.08.2015 г. ответникът Г. Х. К. (с предходна фамилия «Къратлиева»), като Кредитополучател, сключила с „Обединена българска банка“ АД, като Кредитодател, Договор за издаване на кредитна карта № 15RR326255, по силата на който Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500,00 лева, усвояван чрез кредитна карта. Срокът на договора е бил две години, като се подновявал автоматично на датата на преиздаване на картата, освен при уведомление от картодържателя, че не желае подновяване. Срокът на валидност на последно издадената кредитна карта изтекъл на 31.07.2021 г., като след тази дата кредитът е станал изцяло изискуем. Кредитодателят изпълнил задължението си по договора - предоставил кредитна карта с договорения кредитен лимит, който бил усвояван многократно по сметката на Кредитополучателя, но последният не изпълнил своите задължения за внасяне на дължими минимални месечни погасителни вноски. Вследствие на това Кредитополучателят – ответник по делото изпаднал в забава, поради което дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

1

На 11.06.2024 г. между Кредитодателя „Обединена българска банка“ АД (цедент) и «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД (цесионер) бил сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който вземанията, произтичащи от горепосочения договор за кредит, били прехвърлени на ищеца. В изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Изпратено било писмено уведомление до длъжника, чрез «Български пощи» ЕАД, но пратката не била получена от ответника. Ето защо, ищецът представял Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо от цесионера по пълномощие от цедента, и моли съда да приеме, че ответникът е уведомен за цесията с получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, включващи посоченото Уведомление.

Поради неизпълнение от страна на Кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си за вземанията по договора за кредит, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По образуваното частно гр. дело № 595/ 2025 г. по описа на РС – Свиленград било отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК и указания му от съда срок ищецът предявил настоящите осъдителни искове.

Ответникът Г. Х. К., в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита, че ищецът не е легитимират да претендира процесните вземания, тъй като ответникът не бил обвързан от договора за прехвърляне на вземанията, доколкото не бил надлежно уведомен за цесията. Оспорва твърденията в исковата молба, че дължи на ищеца суми, произтичащи от процесния договор за кредит. Твърди, че нито ищецът, нито Кредитодателят „Обединена българска банка“ АД имали вземания от ответника, произтичащи от процесния договор, тъй като същият не бил подписан от Г. Х. К.. Ответникът твърди също, че договорът бил частично недействителен на основание ЗЗП. Прави и възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.

По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски, направени по делото.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 595/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград се установява, че същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 13.06.2025 г. от заявител настоящия ищец, срещу длъжник – настоящия ответник, за заплащане на дължими суми по Договор за издаване на кредитна карта № 15R-R326255 от 13.08.2015 г., сключен между „Обединена Българска Банка” АД, като кредитодател, и Г. Х. К., като кредитополучател, а именно: 638,94 лв. - главница, 184,27 лв. - договорна лихва за периода от 06.08.2020 г. до 12.04.2024 г., 84,28 лв. - лихва за забава за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски, включващи сумата 25,00 лв. - за държавна такса и 100,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено с Разпореждане № 1539/17.06.2025 г., влязло в законна сила на 01.07.2025 г. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, на заявителя е указано да предяви осъдителен иск относно вземането си, в едномесечен срок от съобщаването, което е извършено на 08.07.2025 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство е подадена на 08.08.2025 г. (видно от датата на товарителницата на куриерската пратка), т.е. в указания на ищеца едномесечен срок.

Предвид гореустановеното, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното производство - ч.гр.д. № 595/2025 г. по описа на РС – Свиленград.

Представен е Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD, сключен на 13.08.2015 г. между „Обединена Българска Банка” АД – 2

„Банката“ и Г. Х. Къратлиева /К./ – „Кредитополучател“, по силата който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит от 500,00 лева, който да бъде усвояван, ползван и погасяван посредством кредитна карта. Представени са и Общи условия на „ОББ“ АД за платежни услуги на физически лица, както и формуляр за предаване на банкова карта, подписани от Кредитополучателя.

В договора е уговорена възнаградителна лихва, която при безкасово плащане е в размер на 13,27 % (т.3.1), а при теглене на пари в брой – 15,27 % (т.3.2). Уговорен е годишен процент на разходите в размер на 22,3 % - при лихвата по т.3.1. и в размер на 32,58% - при лихвата по т.3.2. В т.5 от договора е предвидено, че олихвяването се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението, като датата на издаване на извлечението е 23 число на съответния месец. Уговорена е и такса за обслужване на картата. По силата на договора Картодържателят се е задължил при частично погасяване – да погаси на договорения падеж не по-малко от 3% от общата сума на тегленията, плащанията при търговци, годишна такса за поддържане на картата, както и застрахователна премия (само когато е договорена застраховка, а в случая няма такава), неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да е по-малка от 10,00 лева.

Предвидено е, че договорът влиза в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата. Уговорено е и, че срокът на договора се подновява автоматично на всеки две години от датата на преиздаване на картата, освен при уведомление от картодържателя, с което последният заявява, че не желае картата да бъде подновена. Банката издава на картодържателя нова карта, не по-късно от 14 дни преди изтичане срока на действащата карта.

В Общите условия към договора са описани правата и задълженията на страните по договора, като част от основните задължения на банката са да издаде на картодържателя банкова карта и да му я предаде, заедно със съответния ПИН- код, като осигури запазването му в тайна от своите служители и трети лица; да осчетоводява транзакциите, извършени от картодържателя ежедневно и в хронологичен ред според постъпването им в банката; да издаде нова карта с нов ПИН- код или само нов ПИН-код, както и да уведомява картодържателя за всяка промяна в общите условия. Предвидено е, че банката има право да определя максималните суми /лимитите/ и броя на транзакциите с картата за определен период или транзакция, като уведомява картодържателя в банковите салони, на интернет страницата си, с месечните извлечения или по друг подходящ начин. Част от задълженията на картодържателя, според Общите условия, са да поддържа по сметката си достатъчен авоар за посрещане на всички плащания, извършени с банковата карта и дължимите на банката такси и комисионни; да не превишава кредитния лимит по кредитната карта; да погасява в срок всички свои задължения, произтичащи от използването на картата. Като право на картодържателя е предвидена възможността да определи лимити на плащане с картата, които да посочи в молбата за издаване на кредитна карта.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която, неоспорено от страните, се установява, че „Обединена Българска Банка” АД е изпълнила договорното си задължение, като е издала на Г. Х. Къратлиева /К./ кредитна карта и е предоставила по нея лимит в размер на 500,00 лв., който е бил усвояван многократно, като при последно издадената кредитна карта кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за внасяне на месечни погасителни вноски. Усвоените суми са описани в заключението по дати и размери. Видно от заключението, последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е извършено на 10.07.2020 г., но то не е достатъчно за погасяването му. От заключението се установява, че дължимата по договора главница е в размер на 500,00 лв., а дължимата договорна лихва от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г. е в размер на 68,38 лв.

Вещото лице е уточнило, че е работило само по представените от Банката справки и извлечение по сметката на ответника, които не са оспорени.

Представен е и Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия), сключен на 11.06.2024 г. между „Обединена Българска Банка” АД – «Цедент» и «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД – „Цесионер“, с който са прехвърлени от Цедента на Цесионера 3 вземанията, описани в Приложение № 1 към договора. Процесното вземане е индивидуализирано в представеното Приложение № 1 и то установява прехвърлянето му на цесионера «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД – „Цесионер“

Представено е и изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, адресирано до ответника, с което последният се уведомява, че с Договора за прехвърляне на вземания от 11.06.2024 г. задължението му към „Обединена Българска Банка” АД, произтичащо от Договор за издаване на кредитна карта VISA ELEKTRON, VISA, MASTERCARD от 13.08.2015 г., ведно с произтичащите от него обезпечения и привилегии, включително с начислени лихви, такси и разноски, е придобито от «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД. Представеното Уведомление за цесия да е получено от ответника на 15.09.2025 г. – с връчване на преписа от исковата молба и приложенията й.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е легитимиран да предяви претенция за процесното вземания, произтичащо от посочения в заявлението и в исковата молба договор за за издаване на кредитна карта. Съдът намира, че прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, респ. че цесията е породила действие за ответника. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, когато изходящото от цедента съобщаване за цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е представено изходящо по пълномощие от цедента Уведомление за цесия, което е достигнало до длъжника с връчване на преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.