Решение № 204 от 26.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Стара Загора, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ангелов при участието на секретаря Веселина Н. Станчева като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно наказателно дело № 20255530202834 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Наказателното производство е образувано по жалба на Д. Д. Д. с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-1228-002270 от 30.06.2025 г. на И. С. С. –Началник група в ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като за всяко едно нарушение е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150.00 лв. / 76.69 евро. Общият размер на наложеното административно наказание е в размер на 300 лева /153.38 евро/, за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата си и в съдебно заседание жалбоподателят – лично излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна –в съдебно заседание чрез пълномощник юриск. Р. изразява становище, че оспорва жалбата, посочва, че НП е правилно и закосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Районна прокуратура - Стара Загора, редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със становищата на страните приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

1

Обжалваното Наказателно постановление № 25-1228-002270 от 30.06.2025 г. е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4122054, съставен на жалбоподателя от командир отделение към Сектор ПП - Стара Загора. В акта и се сочи от фактическа страна, че на , 11.05.2025 г. в 20:45 часа по път I-5 на км. 245.200 в с. Бъдеще на кръстовището с път 53476 в посока от изток към север управлява лек автомобил БМВ с per. номер ********** собственост на Н. Д. Б. от гр. Стара Загора, като:

1.

Водачът не се съобразява с разпоредбите на пътен знак Б-2 Стоп, като не опира и не пропуска движещият се в посока Юг-Север лек автомобил ********** с per. номер **********, като създава опасност за останалите участници в движението.

2.

Водачът продължава движението си като при опит да бъде изпреварен рязко увеличава скоростта си и не позволява да бъде изпреварен.

Нарушението е квалифицирано от актосъставителя, като такова по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Д. Д. е отказал да попише съставения му АУАН, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел – М. Н. Н.. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения по АУАН.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушението и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 и чл.

179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено общо административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева/ 153,38 евро - за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП на водача Д. Д. Д. с ЕГН **********.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за издаване на АУАН, НП, за използване на технически средства и измервания за контрол и налагане на глоби е предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

От справка за нарушител/водач от 08.10.2025г., представена във връзка с личността на жалбоподателя, от която е видно, че освен за процесното нарушение същият е бил санкциониран и за други извършени нарушения на ЗДвП.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не бяха опровергани, но и изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите, които с 2 категоричност потвърдиха отразеното в акта. Разпитаните в хода на съдебното производство в качеството им на свидетели по делото – Н. С. Н. актосъставител, Т. Д. С. и Ж. Г. Г., потвърдиха изцяло описаното в акта за установяване на административно нарушение. Разпитан е по делото и свидетелят М. Н. Н., подписал се в разписката в качеството на свидетел и като такъв, с подписа си е удостоверил отказа на нарушителя да подпише същия. В показанията си същият съобщава, че си спомня случая и потвърждава събитията, за които потвърждават в показанията си и останалите разпитани по делото. Свидетелите подробно обясниха мястото и начина на извършеното нарушение и направените констатации. Съдът кредитира с доверие свидетелските им показания, тъй като те са пълни, взаимно допълващи се, логични и непротиворечиви. Кореспондират, както по между си, така и с останалите доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин и от събраните по делото писмени доказателства.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опроверга и от жалбоподателя, доколкото същият не ангажира гласни доказателствени средства за оборване на фактите, изложени в АУАН.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3/три/-месечен срок от откриване на нарушителя, която дата съдът приема за датата на която е било установено нарушението, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 /шест/ - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни 3 срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административно наказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди на МВР.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 и чл.

179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай се събраха доказателства от разпитаните по делото свидетели, както и от приетите писмени доказателства, че водачът не е спрял на пътен знак Б2.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП, водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.

Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая полицейските служители са установили, че именно жалбоподателя е бил водач на процесното пътно превозно средство (ППС), тъй като именно той го е управлявал и на него е съставен АУАН. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същият правилно и законосъобразно е бил наказан от АНО и на посоченото правно основание ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него нарушение по чл. 42, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, водачът на изпреварваното ППС е длъжен да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин. Видно от съдържанието на НП, АНО е наложил адм. наказание на жалбоподателя за това, че като водач на изпреварваното ППС е бил длъжен да не пречи на 4 изпреварването, криволичейки по пътното платно. От събраните писмени и гласни доказателства по делото – показанията на свидетелите преценени в тяхната съвкупност, при така описаната фактическа обстановка, се установи по несъмнен и категоричен начин, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 42, ал. 3 от ЗДвП. От разпита на актосъставителя се установи, че същият макар да не е присъствал лично по време на проверката, е пристигнал на място непосредствено след установяване на нарушението и в присъствието на колегите си – очевидци и свидетели по акта, съставил АУАН на жалбоподателя. Актосъставителят Н. е пристигнал на мястото на извършване на нарушението заедно с колегата си М. Н., който е разпитан по делото и от показанията му се установява идентична фактическа обстановка с изложената от останалите свидетели.

Видно от показанията на свидетелите, управлявания от жалбоподателя автомобил не е спрял на пътен знак Б2 – Стоп и при опит да бъде изпреварен, е увеличил рязко скоростта си като не позволявал да бъде изпреварен, с което създал предпоставки за настъпване на ПТП.

Предвид гореизложеното настоящия състав на съда намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл. 42, ал. 3 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 и чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 е предвидено наказание за всяко едно нарушение – глоба в размер от 150 лева. Предвиденото в закона наказание за установеното нарушение е във фиксиран размер и не подлежи на редуциране от страна на съда. Ето защо и наложеното от наказващия орган, общо наказание – "глоба" в размер на 300 /триста/ лева/153,38 евро за нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗДвП е правилно определено, доколкото съдът не може да упражни контрол върху неговия размер.

При цялостна проверка на атакуваното НП съдът не констатира наведените в жалбата пороци на АУАН и НП. И двете нарушения са индивидуализирани по недвусмислен начин както в АУАН, така и в НП, който позволява на нарушителя да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен. От изложеното по-горе, касаещо съставомерността и съответно относимите санкционни разпоредби за двете нарушения е видно, че НП не страда и от наведените пороци в жалбата.