Решение № 4292 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4292 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110204766 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление

№*****на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на Б. Л. Й., с ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 3 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДвП.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от Й. чрез адв. Н.-***, в която се излагат доводи за незаконосъобразност, тъй като описаното в него нарушение не е извършено от жалбоподателя и той не може да носи административнонаказателна отговорност. Излагат се доводи, че на дата 03.07.2024 г. малко след като получил СУМПС, Й. взел на изплащане лек автомобил *** с рег.№********, като никога преди това не бил управлявал такъв мощен автомобил. Поради неопитността му, на кръстовището, посочено в НП при извършване на завой, автомобилът поднесъл, той се паникьосал и 1 натиснал последователно спирачка и газ няколко пъти, докато успял да овладее автомобила. За занасянето освен неопитността му, допринесла и разлятата на асфалта вода, най-вероятно от товарен автомобил или цистерна.

След него се движел полицейски автомобил и на сто метра той бил спрян. Не е имал умисъл да извърши нарушение и не е искал да използва пътя за различно от предвиденото предназначение. Веднага след случирото се, жалбоподателят твърди, че върнал автомобила и закупил такъв с по-слаб мотор.

В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Н.-***, който излага доводи, че липсва умисъл за извършване на нарушението. Автомобилът бил мощен, закупен на същия ден и жалбоподателят, който поради неопитността си, не мотгъл да овладее същия. Предлага на съда да отмени НП.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата.

В последното с.з. представител не се явява. В подробни писмени бележки се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди като правилно и законосъобразно НП, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Н а 03.07.2024 г. свидетелите А. К. П. и И. А. И. и двамата мл.автоконтрорьори в ОПП-СДВР били на работа, като се патрулен автомобил се намирали в района на бул. *** в гр.***. Около 21.45 часа те забелязали водач на лек автомобил *** с рег.№********, който се движел по бул. ***, с 2 посока на движене от ул.*** към бул.***. На кръстовището с бул. *** при завиване наляво и продължавайки си движението си направо по бул.***, водачът рязко повишава оборотите на автомобила, превъртайки задните задвижващи колела, като поднася задната част на МПС и неколкократно изменя посоката си на движение вляво-вдясно. По този начин създава непосредствена опасност от възникване на ПТП и застрашава живота и здравето на хората.

Свидетелите П. и И. спрели водача, който бил сам в автомобила.

Установили, че автомобилът е собственост на трето лице – Е. А. М., с ЕГН **********.

Свидетелят А. К. П. съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №GA1253645/03.07.2024 г., без възражения от негова страна.

Жалбоподателят се възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН и подал писмено възражение срещу акта с доводи, идентични с тези в жалбата.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакувананото наказателно постановление.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща 3 основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

По делото са изслушани показанията на свидетелите-очевидци А. К. П. и И. А. И.. В разпита си на дата 11.06.2025 г. свидетелят П. е категоричен за следното: „В района на кръстовището на бул. *** и бул. ***, видяхме водач на тъмносиньо *** ***, който навлезе със скорост и газ в кръстовището, при което даже загуби контрол над автомобила и навлезе в насрещното. Тези автомобили са мощни. Той превъртя няколко пъти задните колела и задната част на колата поднесе. Чу се и специфичен шум от дрифтене, който се чува.

Водачът подаде газ и автомобилът рязко ускори движението си. При употреба на ръчна спирачка напр., задната част на автомобила поднася на една страна, в неговия случай ляво-дясно, и той въобще нямаше контрол над автомобила. Водачът си се завъртя пред нас. Като го спряхме, се опита да се оправдае, че спирачката му била изпуснала. И двамата с колегата обаче видяхме, че той си влезе със скорост и газ в кръстовището, увеличавайки нарочно оборотите на двигателя. Наясно съм какво е „дрифтене” – шофиране при което на автомобила нарочно и умишлено се подава газ, при което ако не се завърти сам, допълнително се навива волана, за да загубят сцепление задните гуми и автомобилът да излезе от права линия на движение. Чуваше се специфичния шум за „дрифта”. Това беше в близост до спирка на обществения транспорт, като хората на спирката ни гледаха с колегата и се питаха какво точно става... Сигурен съм, че оборотите на автомобила бяха увеличени до максимум, но не съм вътре в колата, за да видя с каква скорост се е движел водачът. Някак не мога да повярвам това да е случайно и водачът да е изгубил контрол над автомобила, поради младост и неопитност. Не ми се вярва двигателят сам да се форсира. Навлизайки в кръстовището той си даде умишлено газ на автомобила. С колегата го спряхме на около 50-60 метра, веднага след спирката. На спирката имаше хора. Не сме го гонили, той спря веднага. Ние идвахме от бул. *** *** към бул. *** с патрулния автомобил, когато го забелязахме. От спирката до мястото на форсиране на автомобила е около 10 - 15 метра. Не съм ходил да меря, за да Ви кажа с точност колко са метрите. В крайна дясна лента навлезе автомобилът и оттам се завъртя.

При завъртането на автомобила, ако си спомням правилно, водачът се опита да изправи волана, но не успя, поради високата скорост. Няма как 4 веднага да приведеш автомобила в право движение след подобно подаване на газ и ускоряване ...

Не беше еднократно завъртането на автомобила, няколко пъти поднесе автомобилът, личеше си, че водачът въобще нямаше контрол над автомобила.”. В подкрепа на заявеното от свидетеля К. са и показанията на другия свидетел-очевидец - И. А. И..

Съдът приема, че свидетелите А. К. П. и И. А. И. на процесната дата и място непосредствено и лично са възприели поведението на жалбоподателя.

Неснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че Й. е изгубил управление над автомобила, поради мощността на същия и своята неопитност като водач. От показанията на свидетелите се установява, че същият е подавал газ нееднократно, като и по този начин е навлязъл в района в близост до спирка, на която е имало хора.

Свидетелите-очевидци са възприели както звуково маневрата /шум от форсиране на двигателя/ и зрително /поднасяне на задницата на автомобила/, като показанията им установяват действия на водача, известни като „дрифт”, които са различили по специфичния шум и характерното движение на автомобила, а именно поднасяне на задната част на автомобила като водачът рязко подава газ. Свидетелите П. и И. са категорични в описване на поведението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че този „дрифт” е бил целенасочено извършван от него.

Показанията на свидетеля М. С. Д. са в насока, че на процесната дата, той е шофирал таксиметров автомобил след този, управяван от жалбоподател, като забелязал как го спират полицейски служители, като преди това забелязал, че на кръстовището, автомобилът на жалбоподателя поднесъл и той започнал да „се шашка”, но дрифтене не е видял, респ. това поднасяне е станало случайно, поради неопитност на водача. Тези хоказания са изцяло опровергани от показанията на полицейските служители П. и И., които са категорични, че жалбоподателят е навлязъл със скорост и газ в кръстовището, при което дори е иззагубил контрол над автомобила и е навлезял в насрещнот платно за движение.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите А. К. П. и И. А. И., писмени – схема на организация на движението, справка 5 за собственост на МПС, справка-картон на водача, заповеди за компетентност.

Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесните събития, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите А. К. П. и И. А. И., чиито показания са последователни, обстоятелствени и логически издържани, без данни за заинтересованост, предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Неоснователни са релевираните доводи за несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП. Всички действия на водачите, които не са насочени към превоз на пътници и товари, чрез пътно превозно средство, т.е., когато управлението му се извършва не с тази цел, са съставомерни по смисъла на чл. 175а ал. 1 ЗДвП. Описаното поведение на водача: „водачът рязко повишава оборотите на автомобила, превъртайки задните задвижващи колела, като поднася задната част на МПС и неколкократно изменя посоката си на движение вляво-вдясно” удовлетворява изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН и не съвпада с посочената от законодателя по чл. 104б т. 2 ЗДвП – да използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според съда е достатъчно да се опише как е управляван автомобилът и при какви обстоятелства, като в тази връзка, посочването в АУАН, че водачът:

„използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари – извършва дрифт” - не противоречи на правната квалификация. Това описание е достатъчно да разбере жалбоподателя какво нарушение му е вменено и да гарантира правото му на защита.

В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението.

Разпоредбата на чл. 104б т. 2 ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Т.е., всеки правоспособен водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени 6 за обществено ползване, използвайки ги единствено с цел превоз на хора и товари.

Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места.