Решение № 51 от 12.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр. Добрич, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500632 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Образувано е по повод две въззивни жалби:

1./въззивна жалба на Д. В. К. от гр.Д.,уточнена с молба вх.

№19837/16.10.2024 г. /на лист 60 от делото на ДОС/,срещу решение №816/29.10.2023 г. по гр.д.№1244/2022 г. на Добричкия районен съд /изменено в частта за разноските с определение №1701/25.06.2024 г. по цитираното дело на ДРС/ в частта,с която Д. В. К. е осъден да заплати на Г. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,***, (в качеството му на наследник на починалия В. В.) по предявения иск с правно основание по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 1500 лева (1/3 от 4 500 лева),получена от ответника без основание на 26.08.2021 г. чрез банков превод от В. Г. В.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата;Д. В. К. е осъден да заплати на С. В.

В. с ЕГН ********** от гр.С. (в качеството му на наследник на починалия В.

В.) по предявения иск с правно основание по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 1500 лева (1/3 от 4 500 лева),получена от ответника без основание на 26.08.2021 г. чрез банков превод от В. Г. В.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата;

1

2./въззивна жалба на В. П. Д. от гр.Д.,уточнена с молба вх.

№19838/16.10.2024 г. /на лист 61 от делото на ДОС/,срещу решение №816/29.10.2023 г. по гр.д.№1244/2022 г. на Добричкия районен съд /изменено в частта за разноските с определение №1701/25.06.2024 г. по цитираното дело на ДРС/ в частта,с която В. П. Д. е осъдена да заплати на Г. В. В. (в качеството му на наследник на починалия В. В.) по предявения иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД сумата от 1 600 лева (1/3 от 4 800 лева),получена въз основа на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц 4 Пикасо“, с рег. № *** с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на И.П.

- нотариус, вписан в регистъра на НК под № ***,с която сума ответницата се е обогатила за сметка на В. В.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата;В. П. Д. е осъдена да заплати на С. В.

В. (в качеството му на наследник на починалия В. В.) по предявения иск с правно основание по чл.59 от ЗЗД сумата от 1 600 лева (1/3 от 4 800 лева),получена въз основа на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен“, модел „Ц 4 Пикасо“, с рег. № *** с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. на И.П. - нотариус, вписан в регистъра на НК под № ***,с която сума ответницата се е обогатила за сметка на В. В.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащане на сумата.

Според въззивниците неправилно първоинстанционният съд разгледал в едно производство исковете срещу всички ответници,предявени с обща искова молба.Исковете следвало да се разгледат в отделни производства,тъй като били на самостоятелно основание срещу всеки от ответниците.Неправилно и необосновано районният съд не допуснал събирането на гласни доказателства,чрез които въззивниците да докажат твърдяното от тях в отговорите на исковата молба.Всеки от въззивниците е посочил,че търсената от него сума не е била дължима от него на наследодателя на ищците.Претендираните парични средства не представлявали наследство и не съставлявали част от обема на наследствената маса,като било без значение обстоятелството дали наследството е прието по опис или не,доколкото формалната изрядност на приемането на наследството по опис не водела до обвързваща доказателствена сила за третите лица относно обстоятелствата,свързани с описа.Горните доводи обосновавали недопустимост на исковете,а по същество тяхната неоснователност.Не ставало 2 ясно защо съдът приел,че ищците могат да предявят именно такива искове,както и в какво качество ги предявяват-дали защото паричните средства са част от наследствената маса или защото ищците са придобили в качеството на наследници на баща си права като страна по конкретното правоотношение.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне на предявените срещу двамата въззивници искове,визирани по-горе.Въззивниците претендират сторените от тях разноски в двете инстанции.

В писмени отговори и в хода на въззивното производство въззиваемите Г.

В. и С. В. изразяват становище за неоснователност на жалбите и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните му части.Излагат доводи в противовес на наведените от въззивниците.Претендират сторените от тях в настоящата инстанция разноски.

Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 17.11.2023 г.,а жалбите им са подадени чрез куриер на 01.12.2023 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 01.12.2023 г./.Жалбите са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирани лица /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодните за тях части.Разгледана по същество,жалбата на Д. В. К. е неоснователна,а жалбата на В. П. Д. е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваните части като постановено по предявените допустими осъдителни искове на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД срещу Д. В. К. и евентуални осъдителни искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу В. П. Д..По същество е правилно в частта на произнасянето по исковете на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД срещу Д. К. и неправилно в частта на произнасянето по исковете на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД срещу В. В.,като съображенията за горния извод са следните:

3

Гр.д.№1244/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№7178/29.04.2022 г.,с която са предявени от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,*** и С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С.,*** множество обективно съединени при условията на чл.213 от ГПК искове срещу различни ответници.Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са 1./искове на Г. В. В. и С. В. В. срещу Д. В. К. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци сума от по 1 500 лв,представляваща припадащата им се като наследници на В. Г. В.,б.ж. на гр.Д.,част от обща сума от 4 500 лв,с която ответникът К. се е обогатил неоснователно за сметка на наследодателя на ищците като преведена му от наследодателя по банков път на 26.08.2021 г. без посочено основание на извършения банков превод;

2./евентуални искове /предявени за разглеждане при условие,че бъдат отхвърлени искове по чл.108 от ЗС на Г. В. и С. В. срещу Д. В. К. и М. С. К. и искове по чл.284 ал.2 от ЗЗД на Г. В. и С. В. срещу В. П. Д./ на Г. В. В. и С. В.

В. срещу В. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,*** на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на всеки от двамата ищци сума от по 1 600 лв,представляваща припадащата им се като наследници на В. Г.

В.,б.ж. на гр.Д.,част от обща сума от 4 800 лв,с която ответницата В. В. се е обогатила неоснователно за сметка на наследодателя на ищците при сключване на 29.11.2021 г. на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Ситроен“,модел „Ц 4 Пикасо“,с рег. № ***,представляващ СИО между наследодателя на ищците и ответницата,като не е предала половината от продажната цена на съсобственика-неин съпруг.

Претендирана е на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху горните суми,начиная от датата на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.

Следва да се отбележи,че главните спрямо евентуалните по т.2 от изложението искове по чл.108 от ЗС и чл.284 ал.2 от ЗЗД са отхвърлени от първоинстанционния съд с влязло в сила в тази част решение,поради което се е сбъднало условието за разглеждане на посочените евентуални искове по чл.59 ал.1 от ЗЗД.В този смисъл първоинстанционното решение в частта на произнасянето по последните е допустимо и поради наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на евентуалните искове по чл.59 4 ал.1 от ЗЗД.

Оплакването на въззивниците,че в рамките на едно исково производство са били разгледани в нарушение на процесуалните правила множество искове срещу различни ответници,е неоснователно.Според разпоредбата на чл.213 от ГПК такова съединяване на искове за общо разглеждане в едно исково производство е процесуално допустимо,когато страните по исковете са идентични или когато има връзка между споровете,макар и да не е налице пълна идентичност между страните.В случая е налице втората хипотеза.Всички искове са предявени от едни и същи ищци срещу различни ответници,но при налична връзка между споровете,по които двамата ищци претендират защита на свои имуществени права в качеството им на наследници на общ техен наследодател срещу лица от близкия семеен кръг на наследодателя им към момента на смъртта му-неговата втора съпруга и сина на същата от предходен брак.Обединяването на исковете в общо производство не е накърнило правото на защита на ответниците по тях и в частност на двамата въззивници,които са подали отговори на исковата молба и са участвали във всички съдопроизводствени действия чрез упълномощен процесуален представител.Обединяването на искове в едно производство дори и при липса на предпоставките на чл.213 от ГПК за това не може да обуслови недопустимост на първоинстанционния съдебен акт,щом съдът е разгледал и постановил решение по предявените допустими осъдителни искове,а процесуалните права на страните по никакъв начин не са били нарушени вследствие обединяването.

В исковата молба е изложено,че на *** г. е починал В. Г. В.-наследодател на двамата ищци,техен баща.Последният оставил след смъртта си трима наследници по закон-двамата ищци /низходящи/ и съпруга В. П. Д.,като всеки от тях наследил по 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя.Наследодателят починал от онкологично заболяване,като през последните два месеца от живота си бил в напреднал стадий на заболяването,състоянието му било тежко със силни болки в гърба,невъзможност за придвижване и при приемане на болкоуспокояващи медикаменти.Ответникът Д. В. К. бил син на съпругата на наследодателя В. П. Д..На 26.08.2021 г. от левовата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД-гр.С. В. Г. В. наредил по сметка на ответника Д. В. К. в същата банка сумата от 4 500 лв,като преводът бил извършен без посочено основание.Тези парични средства не били върнати на притежателя им В. В. и 5 все още били държани от ответника Д. К. без правно основание.Последният се обогатил неоснователно с посочената сума и следвало да върне на всеки от двамата ищци по 1/3 от същата съобразно наследствената му част,а именно по 1 500 лв на всеки от тях.Предвид горното на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД се настоява ответникът Д. К. да бъде осъден заплати на всеки от двамата ищци сума от по 1 500 лв.

Изложено е още в исковата молба,че по време на брака на наследодателя на ищците В. В. и ответницата В. В. същите са придобили в режим на СИО в средата на януари 2019 г. лек автомобил „Ситроен“,модел „Ц 4 Пикасо“,с рег.

№ ***.Автомобилът бил продаден на 29.11.2021 г. по-малко от две седмици преди смъртта на баща им на сина на неговата съпруга Д. К..Договорът за продажба бил сключен от съпругата В. В.,която действала като пълномощник на наследодателя.Автомобилът бил продаден на сина на последната Д. К. за сума от 9 600 лв,платена в брой на пълномощника.Съпругата В. В. не предала полагащата се част от продажната цена /половината от нея/ на продавача В. В. и понастоящем държала 2/3 от половината от продажната цена,а именно сума от общо 3 200 лв,полагаща се на низходящите на наследодателя,без правно основание,респ. се обогатила неоснователно с тази сума.Претендира се осъждане на В. В. да заплати на всеки от двамата ищци сума от по 1 600 лв,с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищците като универсални правоприемници на наследодателя-продавач.