Определение № 365 от 02.12.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 561/2022
- Вид
- Определение № 365
- Подписан
- 02.12.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- СТРАТИМИР ГОШЕВ ДИМИТРОВ, БОРЯНА ПЕТРОВА БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА, КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.2 б."в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.72 ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195 ал.1 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.197 т.3 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.355 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.88а · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 365 гр. ХАСКОВО, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:
БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА в присъствието на прокурора Е. Г. С. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20225600600561 по описа за 2022 година Производството е въззивно по чл. 341 ал.1 вр.чл.306 ал.1 т.1 и чл.313 и сл. от НПК.
С Определение № 228 от с.з. от 30.082022 год., постановено по чнд N 412/2022 год. по описа на РС – Харманли по предложение на прокурор от РП – Хасково, ТО - Харманли е определено общо наказание на осъдения Ш. К. Л. от гр.Х. измежду наложените му с влезли в сила присъди наказания по: нохд N 173/2020 год., нохд № 253/2020 год. и нохд № 195/2021 год., всички на РС - Харманли, в размер на най-тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години/, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, като на осн. чл.24 от НК е било увеличено същото с 8 месеца и 16 дни и е постановено общото и увеличено наказание също да се изтърпи при първоначален „строг“ режим на същото основание. Постановено е приспадане на времето, през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по която и да е от присъдите, включени в съвкупността, както и на времето, през което е бил задържан, вкл. по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Със същото определение е постановено осъденият да изтърпи отделно наказанието, наложено му по нохд №413/2019 год. също по описа на РС – Харманли. На осн. чл.23 ал.3 от НК към така определеното общо наказание е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 1000 лв, а на осн. чл.23 ал.2 от НК – и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, като е приспаднато от изтърпяване на това наказание времето, през което осъденият Л. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 1
26.04.2021 год.
В законния срок защитникът на осъдения Л., адв.Н. от АК - Хасково обжалва така постановеното определение с оплаквания в две насоки – относно приложението на чл.24 от НК, което намира ненужно за изпълнение целите на наказанието и несправедливо спрямо съдебното минало на своя доверител, както и относно постановеното отделно изтърпяване на наказанието, наложено по нохд №413/2019 год. на РС – Харманли, вместо включването му в съвкупността, за което нямало законни пречки.
Отправя искане да се отмени приложението на чл.24 от НК и не се увеличава размера на наложеното общо наказание, а в същото да се включи и наказанието, наложено по нохд №413/2019 год. на РС – Харманли, вместо да се изтърпява отделно.
В с.з. пред въззивния съд осъденият Ш. Л. и защитникът му поддържат жалбата по изложените съображения и оплаквания, както и отправените искания. Осъденият заявява, че съжалява за извършените деяния и утвърждава, че за поправянето му не е необходимо увеличаване на наложеното общо наказание.
Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а определението на първоинстанционния съд правилно и дава становище да бъде потвърдено. Излага аргументи, че осъждането по реда на нохд №413/2019 год. е за деяние, което се намира не в съвкупност, а в рецидив спрямо тези, включени в кумулацията. Намира приложението на чл.24 от НК оправдано с оглед твърде обремененото съдебно минало на жалбоподателя.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното определение по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната частна жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице с процесуална легитимация и правен интерес, поради което е допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
Най-напред следва да се отбележи, че с обжалваното определение правилно са преценени предпоставките за налагане по реда на по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК общо наказание на осъдения М. по посочените в предложението на прокурора присъди, като са били налице законните предпоставки затова и в тази насока преценката на районния съд е законосъобразна.
Така по нохд N 173/2020 год. на РС – Харманли жалбоподателят е бил осъден за престъпление по чл.355 ал.2 от НК, извършено на 6.04.2020 год. по силата на споразумение с определение, влязло в сила от 15.05.2020 год., на наказание „пробация“ при задължителните пробационни мерки за срок от по 2 години и 6 месеца, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 150 часа за 1 година.
По нохд № 253/2020 год. на същия съд е бил осъден за престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 от НК, извършено на 14.01.2020 год. по силата на споразумение с определение, влязло в сила на 25.08.2020 год., на наказание „пробация“ при само двете 2 задължителни пробационни мерки за срок от по 8 месеца.
След влизане в сила на това определение за одобряване на споразумение, по чнд №345/2020 год. на РС – Харманли по реда на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК му е било определено едно общо наказание измежду наложените му по тези две дела в размер на потежкото – „пробация“ при задължителните пробационни мерки за срок от по 2 години и 6 месеца, както и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 150 часа за 1 година.
Съдебният акт по това дело е в сила от 16.11.2020 год.
Така наложеното общо наказания „пробация“ обаче не е било изпълнявано, поради което по предложение на Пробационен съвет с район на действие съдебния район на РС – Харманли, ОС – Хасково по чнд №343/2021 по описа на този съд с Определение, влязло в сила на 21.09.2021 год. е заменил остатъка от наложеното наказание „пробация“ – 1 година, 5 месеца и 3 дни и неотработени 9 часа от пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца и 16 дни.
Най-после по нохд №195/2021 год. също на РС – Харманли с присъда, влязла в сила на 23.06.2022 год. след потвърждаването от ОС – Хасково, е бил осъден за престъпление по чл.343б ал.2 от НК, извършено на 26.04.2021 год. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години.
С тази присъда е постановено привеждане в изпълнение на осн. чл.68 ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено на осъдения Л. по нохд №413/2019 год. на РС - Харманли с определение за одобряване на споразумение в сила от 9.10.2019 год. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 22.05.2019 год.
Настоящото предложение от РП – Хасково, ТО – Харманли е внесено на 26.07.2022 год.
При тези фактически данни за осъжданията на жалбоподателя, които са предмет на искането на прокуратурата, съдебният акт на първата инстанция е напълно правилен, обоснован и законосъобразен, а оплакванията и исканията по настоящата жалба неоснователни.
Всички деяния, за осъжданията по които е поискано определяне на общо наказание, са в съвкупност, преценени при съпоставка между датите на извършването им, и тези на влизане в сила на съдебните актове, с които са били наложени наказания за тях.
Първостепенният съд е съобразил указанията, дадени на съдилищата с ТР №6/2013 год. на ОСНК на ВКС и на тази база правилно е приел, че по нохд №173/2020 год. и нохд №253/2020 год., двете на РС – Харманли, за деяния, извършени съответно на 6.04.2020 год. и 14.01.2020 год., на осъдения следва да се счита наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 8 месеца и 16 дни, което е станало по реда на чнд №343/2021 год. по описа на 3
ОС – Хасково със съдебен акт, влязъл в сила на 29.09.2021 год. Не са налице законни пречки в тази съвкупност да се включи и осъждането му по нохд №195/2021 год. на РС – Харманли, което е за деяние, извършено на 26.04.2021 год. с присъда, която е в сила от 23.06.2022 год.
Същевременно не са налице законните предпоставки в тази съвкупност да се включи и деянието, за което жалбоподателят е бил осъден по реда на нохд №413/2019 год. на РС – Харманли. То е извършено на 22.05.2019 год., а съдебният акт, с който е било наложено наказание „лишаване от свобода“ от 8 месеца е влязъл в сила на 9.10.2019 год.
Всички останали гореописани деяния са извършени след тази дата, поради което то не е в условия на съвкупност, а на рецидив спрямо тях.
По голямо внимание заслужава оплакването против приложението на разпоредбата на чл.24 от НК. Поддържа се, тъй като роля е изиграло обремененото съдебно минало на жалбоподателя, че при мотивирането му са обсъждани осъждания, за които той е бил реабилитиран, обръща се внимание, че процесуалното му поведение било винаги коректно и най-после, че то не е необходимо, за да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК, а поправителен и превъзпитателен ефект ще настъпи и без него.
В мотивите на атакувания съдебен акт на районния съд е прието, че жалбоподателят е многократно осъждан за престъпления против собствеността и такива по транспорта, но всички те не са постигнали поправителен и превъзпитаващ ефект.
Вярно е, че е неправилно и незаконосъобразно да се ценят всички 14 осъждания на жалбоподателя, описани в справката му за съдимост, но като се съобрази за които от тях е настъпила реабилитация по реда на чл.88а от НК, остават 6 – близо половината. Четири пъти наказание му е било наложено при условията на чл.55 от НК. Три пъти е осъждан за престъпления по чл.343б ал.1 или ал.2 от НК.
Като прецени гореизложеното, настоящата инстанция намира оплакването и по тази част от въззивната жалба неоснователно, като се солидаризира със становището на първостепенния съд. Очевидно е, че са налице трайно установени престъпни навици и пренебрежително отношение към законния ред, поради което за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция приложението на чл.24 от НК в случая е и оправдано, и правилно, и законосъобразно.
По изложените съображения жалбата се преценява като неоснователна и следва да се остави без последствия, а атакуваният съдебен акт като правилен, обоснован и законосъобразен – да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 228 от с.з. от 30.08.2022 год. на РС – Харманли, постановено по чнд N 412/2022 год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5