Определение № 1469 от 03.06.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

…………../……………..2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1214 по описа за

2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8534/13.03.2020 г., подадена от С.Х.З., чрез адв. К.К., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 337/28.02.2020 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на молителката съобразно уважената част от въззивната жалба.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна З.М.З., чрез адв. Е.С., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производството, Варненският окръжен съд е сезиран с въззивната жалба вх. № 17433/14.03.2018г., уточнена с молба вх. № 22213/24.07.2018г., от С.Х.З., чрез адв. Кр. К., против решение № 751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение № 11561/10.10.2018г. и поправено с решение № 4049/10.10.2018г. и решение № 1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, в частта по извършване на делбата, като двата делбени имота: Недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, ***, представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра по нотариален акт, а по скица - 411 кв.метра, имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и улица ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с три стаи, кухня и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №*** и пристройка към нея, състояща се от външна баня-тоалетна и навес със ЗП от 7 кв.метра, с идентификатор №***, с пазарна цена съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г. от 47700 лева и Недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, жк „Младост”, бл.21, вх.Б, ет.4, ап.81, представляващ апартамент със застроена площ от 40.05 кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кад.карта на гр.***, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор *** с пазарната съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г. от 14900 лева са изнесени на публична продан, на осн. чл. 348 от ГПК. Оспорва решението и в частта, в която са отхвърлени претенциите й за заплащане на половината от стойността на разходите за извършване на СМР и за направени подобрения в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 11 през 2010 г., като недоказани и погасени по давност, на осн. чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС, както и в частта, в която е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 450.00 лв., представляваща половината от стойността на разходите за извършените от него в другия имот подобрения.

С Решение

№ 1214/28.02.2020 г. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл, като е отменил решение № 751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение № 11561/10.10.2018г. и поправено с решение № 4049/10.10.2018г. и решение

№ 1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. № 14417/2016г. на

14-ти състав на ВРС, в частта по извършване на делбата, като двата делбени имота са изнесени на публична продан, на осн. чл. 348 от ГПК и вместо това е разпределил на С.Х.З., ЕГН ********** ***, недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, ***, представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра по нотариален акт, а по скица

- 411 кв.метра, имот с идентификатор *** по кад.карта на гр.***, при съседи: имоти с идентификатори

***, ***, ***,

*** и улица ведно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда, състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с три стаи, кухня и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №*** и пристройка към нея, състояща се от външна баня-тоалетна и навес със ЗП от

7 кв.метра, с идентификатор

№***, с пазарна стойност 47700.00 лева, на осн. чл. 353 от ГПК, а на З.М.З. е разпределен недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, жк „Младост”, бл.21, вх.Б, ет.4, ап.81, представляващ апартамент със застроена площ от 40.05 кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кад.карта на гр.***, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор ***, под обекта имот с идентификатор *** с пазарната стойност 14900.00 лева. За уравняване на дяловете С.Х.З. е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 16400.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила. С оглед постановени от ВРС определение №

11561/10.10.2018г., решение

№ 4049/10.10.2018г. и решение № 1885/03.05.2019г., всички постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС са постъпили частна жалба вх. № 32367/15.05.2018г., въззивна жалба вх. № 73777/09.11.2018г. и въззивна жалба вх. №

39206/31.05.2019г. от С.Х.З., ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр. К.. Моли се да бъде отменено обжалваното определение, с което е осъдена да заплати на насрещната страна разноски в размер на 1920.00лв. Алтернативно иска да й бъдат присъдени разноски и на нея или да бъде изключено от сумата 1920.00лв. присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. По отношение решение №

4049/10.10.2018г. С.Х.З. е поискала да бъде отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Поискала е да бъде отменено и решение № 1885/03.05.2019г. по същите съображения.

Решение № 751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение № 11561/10.10.2018г. и поправено с решение № 4049/10.10.2018г. и решение

№ 1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. № 14417/2016г. на

14-ти състав на ВРС, е потвърдено в частта в която са отхвърлени претенциите на С.Х.З. срещу З.М.З. за заплащане на половината от стойността на разходите за извършване на СМР и за направени подобрения в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 11 през 2010 г на осн. чл. 346 ГПК, вр.чл. 30, ал.3 ЗС и в частта, в която С.Х.З. е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 450.00лв., представляваща половината от стойността на разходите за подобрения, извършени от З.М.З. в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр. ***, жк „Младост“, бл. 21, вх. Б, ап. 81, представляващи поставяне на вратопрозорец от ПВЦ в кухнята от 3.40кв.м. на стойност 500.00лв. и поставяне на вратопрозорец от ПВЦ в хола от 3.00кв.м. на стойност 400.00лв., на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС. Частна жалба вх. № 32367/15.05.2018г. от С. Х.З., ЕГН ********** ***, против определение № 5148/04.05.2018г. по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС е оставена без уважение като неоснователна.

С постановяването на решението въззивният съд се е произнесъл по направените от страните разноски, като е осъдил С.Х.З. да заплати на З.М.З. разноски за въззивната инстанция в общ размер на 1400.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.

Доколкото въззивната жалба е възприета от съда като неоснователна в частта по претенциите по сметки, а относно способа по който е извършена делбата, а именно по реда на разпределение на процесните имоти, няма спор, не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на въззиваемата страна за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани в полза на въззивницата С.З..

По изложените съображения, настоящият състав намира, че искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8534/13.03.2020 г., подадена от С.Х.З., чрез адв. К.К., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 337/28.02.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1214/2019 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.