Определение № 6067 от 17.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6067 гр. София, 17.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20241100502276 по описа за 2024 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.279 вр.чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 365559/19.12.2023 г. на М. Д. Д., срещу Определение № 39730/07.11.2023 г. (с характер на разпореждане), постановено по гр.д. № 38577/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба вх.№ 197696/11.07.2023 г., с която срещу Е.Г.Г. и П.Г.В. е предявен иск с правно основание чл.135 вр.чл.99, ал.2 ЗЗД и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав, който си е правил отводи по десетки инициирани от жалбоподателя дела на производство в Софийски градски съд. Сочи неправилност на обжалваното определение, доколкото е направил уточненията, изискани с разпореждане от 04.08.2023 г.

Желае отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не подлежи на връчване, доколкото първоинстанционният съд не е процедирал по реда на чл.131 ГПК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна (ищец в първоинстанционното производство) в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК (видно от датата на пощенското клеймо) и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Първоинстанционният съд е сезиран от частния жалбоподател с искова молба х.№ 197696/11.07.2023 г., с която срещу Е.Г.Г. и П.Г.В. е предявен иск с правно основание чл.135 вр.чл.99, ал.2 ЗЗД за признаване за недействителен спрямо него на договор за дарение от 06.12.2018 г. на 20,5 % от ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, ж.к. „********.

В исковата молба са изложени твърдения, че Е.Г.Г. има задължение към дружество „Голдмън Мениджмънт“ в размер на 33 000 щатски долара за извършени действия по завеждане на граждански дела срещу купувачите по предварителния договор и изваждане на изпълнителни листове за „спасяване на имота на бащата на синовее й Г.В.В. и при придобиване на този имот от сина й при публична продан“ като последният направил „прихващане по вземане по изпълнителен лист срещу баща си“. Това довело до „спасяване“ на апартамент 42, находящ се в гр.София, ж.к. „******** от купувача по неизгоден предварителен договор за продажба на цена от 1 800 щатски долара и същият бил придобит от сина на първия ответник. За тези действия последната се задължила да заплати на дружеството 30% от стойността на апартамента. Тя заплатила едва 1 300 лева в периода 01.04.2014 г. – 10.04.2016 г., след което спряла плащанията. За остатъка от задължението в размер на 29 088 щатски долара дружеството издало фактура № 187/28.09.2018 г. С договор за цесия от 10.11.2022 г. „Голдмън Мениджмънт“ прехвърлило на ищеца 95% от вземането по фактурата, а за прехвърлянето Е.Г.Г. била уведомена с писмо от 12.12.2022 г. Поддържа се, че дарението го увреждало като кредитор.

С разпореждане от 04.08.2023 г. по реда на чл.129, ал.2 ГПК на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в исковата молба като в двуседмичен срок от уведомяването посочи цената на предявения иск и представи удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот; изложи твърдения кога е възникнало вземането на дружеството „Голдън Мениджмънт“; надлежно изложи обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, както и фактите, от които следва, че ищецът в лично качество има вземане към ответницата Е.Г.Г.; уточни кога и по какъв начин е узнал за сделката, която счита, че го уврежда; формулира надлежно искането си (петитума на исковата молба), както и конкретизира сделката, която твърди, че го уврежда. Разпоредено е издаване на съдебно удостоверение в полза на ищеца, което да послужи пред Столична община за снабдяване с данъчна оценка на процесния имот. Ищецът е предупреден, че при неотстраняване на нередовностите исковата молба подлежи на връщане.

Съдебното удостоверение е издадено на 16.08.2023 г. и е получено от ищеца на 21.09.2023 г.

Препис от разпореждането е редовно лично връчен на ищеца на 17.09.2023 г.

С молба от 05.10.2023 г., подадена на 02.10.2023 г., ищецът е посочил, че цената на иска е размерът на данъчната оценка на процесния имот и тя ще бъде уточнена след получаване на удостоверение за данъчна оценка, в която връзка е направено искане за продължаване на срока за изпълнение на това указание на съда с четиридесет и пет дни.

Уточнено е, че вземането на „Голдън Мениджмънт“ е възникнало на 28.09.2018 г., когато е 2 издадена фактурата, поради спиране на плащанията от първия ответник. Посочено е, че вземането срещу Е.Г.Г. възлиза на 29 088 щатски долара, върху които е начислена лихва в размер на 15 239 щатски долара. След възникване на това задължение е извършено дарението, което ищецът счита, че го уврежда, доколкото не може да се удовлетвори от стойността на дарения имот. Уговореният размер на задължението за „спасяване“ на апартамента е уточнен на 33 000 щатски долара, представляващи 30% от стойността му.

Доколкото 95% от това задължение е прехвърлено на ищеца, то той има качеството на кредитор по отношение на първия ответник.

С разпореждане от 11.10.2023 г. СРС е продължил срока за изпълнение на дадените указания с един месец, считано от изтичане на първоначално определения.

На 13.10.2023 г. Столична община, Отдел „ОП-Красна поляна“ е посочила, че за изготвяне на данъчна оценка е необходимо представяне на декларация по чл.14 ЗМДТ.

С Определение № 39730/07.11.2023 г. е върната подадената от жалбоподателя искова молба вх.№ 197696/11.07.2023 г. и производството по гр.д. № 38577/2023 г. по описа на СРС е прекратено ри приложение на чл.129, ал.3 ГПК.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият съдебен състав е приел, че срокът за изпълнение на указанията, даден с разпореждането от 04.08.2023 г. е изтекъл на 02.11.2023 г. с оглед продължаването. До изтичането на този срок и към момента на постановяване на съдебния акт ищецът не е предприел действия по изпълнение на дадените указания и не е направил ново искане по чл.63 ГПК.

Единствено искова молба, отговаряща на посоченото в чл.127 ГПК съдържание с посочените в нормата на чл.128 ГПК приложения гарантира законосъобразното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на страните в производството. С оглед на това с чл.129, ал.1 ГПК е вменено задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. При констатирана нередовност на същата, съдът е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Съгласно чл.129, ал.3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Актът по чл.129, ал.3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с акта по чл.129, ал.2 ГПК – неизпълнението на неясни, неточни, непълни указания, както и неотстраняване нередовности на исковата молба, за които не са дадени указания или указанията не са били дължими, не би могло да има за последица връщане на исковата молба.

Сезиралата съда искова молба е нередовна, доколкото не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.3 и т.4 ГПК. Поради това, правилно и законосъобразно сезираният съд е дал указания за отстраняване на констатираните нередовностите чрез посочване на цена на иска, посочване на момента на възникване на вземането на дружеството (предвид и задължителните разяснения, дадени с ТР № от 26.03.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2019 г., ОСГТК относно активна материалноправна легитимация на цесионера за предявяване на 3 иск по чл.135, ал. 1 ЗЗД) и изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, както и фактите, от които следва, че ищецът в лично качество има вземане към първия ответник.

При предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК предвид препращането на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, т.е. от данъчната оценка на недвижимия имот, респ. на идеалните части, предмет на прехвърлителната сделка. Цената на иска е определяща за родовата подсъдност на спора.

В тази хипотеза определянето на цената на иска не е възможно да се извърши без да се вземе предвид данъчната оценка на имота, а ако се установи, че такава няма, съдът служебно назначава експертиза за определяне на пазарната цена, поради което и в изпълнение на задължението да следи служебно за редовността на исковата молба, съдът следва да задължи ищеца да представи данъчна оценка на имота, съответно да му съдейства да се снабди с такава, като при поискване издаде съдебно удостоверение. В случая правилно и законосъобразно съдът е дал указания в тази насока и е оказал съдействие на ищцовото дружество за снабдяване с данъчна оценка, издавайки необходимото за това съдебно удостоверение. Не се установява, а и жалбоподателя не излага твърдения в насока нередовност на издаденото съдебно удостоверение, липсват данни ищецът да е бил възпрепятстван да се снабди с необходимото удостоверение.

Представянето на удостоверение за данъчна оценка на имота е задължителна предпоставка за допустимостта на исковото производство, доколкото в случая въз основа на него се определя цената на иска (Определение № 398/27.05.2014 г. по ч. т. д. №383/2014г. на ВКС, I ТО, Определение № 81 от 20.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №498/2011 г., I г. о., ГК). След получаване на съдебното удостоверение и постъпване на писмо от Столична община до изтичане на продължения по делото срок ищецът не е предприел процесуални действия по изпълнение на дадените указания за посочване на цената на иска и ангажиране на данъчна оценка.

С депозиране на уточнителната молба от 05.10.2023 г. неясно е останало твърдяната дата на възникване на задължението на първия ответник към цедента, доколкото същото се свързва с издаване на фактура № 187/28.09.2018 г., а същевременно се поддържа, че същата отразява незаплатена част от задължение в общ размер на 33 000 щатски долара, за чието погасяване длъжникът Георгиева е извършвала плащания в периода 01.04.2014 г. – 10.04.2016 г., който значително предхожда темпорално твърдяното фактуриране и въвежда противоречие и неяснота относно вземането. Неясно остава основанието, на което се твърди да е възникнало вземането, част от фактическия състав на материално преобразуващо право да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка – дали се касае за договор за поръчка по чл.280 ЗЗД или друго съглашение между страните за „спасяване на имота от купувача по предварителния договор“, респ. кога е сключен същия и какъв е неговия предмет, как е определена стойността на имота, от която да са договорени 30% за „спасяването на имота“ и какво представлява по същността си това 4 вземане (от какво произтича задължението на първия ответник да заплати на дружеството 33 000 щатски долара при придобиване на имота от сина й Г.Г.В. на публична продан – абз.7, стр.2 от уточнителната молба), съответно какъв е предмета на цесията, от която ищецът извежда активната си материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.135 ЗЗД. Следва да се посочи, че уточнителната молба ищецът извежда твърдения и за наличие на друго акцесорно вземане срещу първия ответник.

След депозиране на уточнителната молба в продължения съобразно искането в същата срок констатираните нередовности в не са били отстранени и не е постъпило друго искане за неговото продължаване.